Решение № 149 от 16.08.2019, Окръжен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

16.08.2019 г. гр.Плевен

В И

М Е Т

О НА Н

А Р О

Д А

Плевенският окръжен съд, четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание , на деветнадесети юни, през 2019г., в състав:

Председател: Румен Лазаров

Членове: Иван Радковски

Доротея Симеонова

Секретар: Александра Сергева

Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски

ВЧНД № 401/2019 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по частна жалба от

С.Б.,***, против определение от 21.05.2019г., постановено по ЧНД №135/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Червен бряг, с което е била оставена без уважение молбата му за реабилитация, на основание чл. 87 от НК, на наказанието, по определение по НОХД № 19/2014г. по описа на Районен съд – гр. Червен бряг, влязло в сила на 13.03.2014г., за престъпления по чл.

131, ал.1, т.12, чл. 216 и чл. 325, ал.2 от НК.

В молбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, свързани с начина, по който следва да се изчислява изтичането на тригодишния законов срок, изискуем от чл. 87 от НК, за да бъде постановена съдебна реабилитация, в случаите, когато е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено с определен изпитателен срок, съобразно предвидената в чл. 66, ал.1 от НК възможност, въз основа на които е направено искане да бъде отменено първоинстанционното определение и вместо него да бъде постановено друго такова от въззивната инстанция, с което молбата за съдебна реабилитация на молителя С.Б. да бъде уважена.

В съдебно заседание адвокат П.В. от АК – гр.

Плевен, като защитник на осъдения С.Б. изрази становище в същия смисъл, като изразеното в жалбата, към което се присъедини и въззивния жалбоподател С.Б..

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази становище при разглеждане на настоящото дело, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен, и като такъв следва да бъда потвърден, а частната жалба – да бъде оставена без уважение.

Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата и становищата на страните, изложени в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел за установено по делото следното:

Видно от справки с рег.№4264/08.05.2019г. и №

231/17.05.2019г. С.И.Б. е осъждан по

НОХД №19/2014г. по описа на РС-Червен бряг:

- за престъпление по чл. 131, ал.1 т.12 вр. чл.128, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.55, ал.1 т.1 НК, осъществено на 29.07.2012г., на наказание 2 години лишаване от свобода; на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с 4 годишен изпитателен срок, като на основание чл. 67, ал.3 НК през изпитателния срок е постановено лицето да търпи пробационне надзор – задължителни периодични срещи с пробационнен служител ;

- за престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.1 вр. чл. 55, ал.1 б.“б“ НК, осъществено на 29.07.2012г., като му било определено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал.2 т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, 2 пъти седмично; на основание чл.42а, ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца; на основание чл.42а, ал.2 т.6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото по 180 часа годишно за 1 година;

- за престъпление по чл. 325, ал.2 вр. чл.20, ал. 2 НК, осъществено на 29.07.2012г., като му било определено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал.2 т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, 2 пъти седмично; на основание чл.42а, ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца; на основание чл.42а, ал.2 т.6 НК – безвъзмезден труд в полза на обществото по 180 часа годишно за 1 година.

-

Видно от справките на основание чл.23, ал.1 НК на молителя е определено едно общо най-тежко наказание 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието било отложено с 4 годишен изпитателен срок, а на основание чл. 67, ал.3 НК през изпитателния срок било постановено лицето да търпи пробационен надзор – задължителни периодични срещи с пробационнен служител. Определението влязло в сила на 13.03.2014г.

В тази насока е и представения заверен препис от определение №17/12.03.2014г. по НОХД №19/2014г. по описа на РС-Червен бряг.

От справките за съдимост се установява още, че молителя е реабилитиран по право по НОХД № 52/2002г. по описа на ОС—Плевен за престъпление по чл. 343а, б.“б“ вр. чл.343, ал.1 б.“в“ НК , осъществено на 31.07.2001г., с наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 НК било отложено с 4 годишен изпитателен срок , както и наказание по чл.37, ал.1 т.7 вр. чл.343т НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. Реабилитацията е постановена на основание чл.86, ал.1 т.1 НК на 28.06.2011г.

Установява се от справки с рег.№ 1954/08.05.2019г. и рег.№ 02013/15.05.2019г., издадени от Окръжна прокуратура Плевен, че срещу С.И.Б. няма образувани и неприключили досъдебни производства.

Видно от справка с рег.№ 842/13.05.2019г., издадена от Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр.Плевен , че определеният пробационен надзор по НОХД № 19/2014г. по описа на РС Червен бряг е изпълнен в периода 28.03.2014г.-13.03.2018г.

Установява се от представените от молителя уверение №21268/08.05.2019г. , издадено от ВТУ „ Св.св.Кирил и Методий“ , че Б. през 2018/2019г. е бил записан в осми семестър на четвърти курс , задочна форма за придобиване на образователна степен „магистър“ по специалност „право“, Юридически факултет.

Видно от уверение №415/20.02.2019г., издадено от Лесотехнически университет – София, през учебната 2018/2019г. молителят е записан първи семестър в специалност „Горско стопанство“.

Установява се от представеното копие на диплома за висше образование, че Б. през 2018г. е завършил висше образование във ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“ специалност „Публична администрация“.

При така изложеното правилно първоинстанционният съд е приел че по отношение на осъждането на Б. по НОХД №52/2002г. по описа на ОС-Плевен е приложена разпоредбата на чл.86, ал.1 т.1 НК, поради което повторно приложение на реабилитация по право е недопустимо и затова процесната молба, с оглед на посоченото обстоятелство, е допустима, поради наличие на правен интерес у молителя.

Въз основа на изложените обстоятелства първоинстанционният съд е направил подробен анализ на материалноправните предпоставки, съдържащи се в разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК, при съвкупната наличност на които е възможно едно осъдено лице да бъде реабилитирано, от съда, който е издал съответната присъда като първа инстанция.

Анализът на тези предпоставки включва и коментар на съдебната практика по делата за съдебна реабилитация, като съдът е посочил наличието на противоположни съдебни решения, касаещи случаите, когато е било отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за определен срок, на основание чл. 66, ал.1 от НК, във връзка с обстоятелството - от кой момент следва да се изчислява тригодишният срок, през който е необходимо да бъде установено, че осъденото лице не е извършило друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, за да бъде постановена спрямо него реабилитация, на основание чл. 87, ал.1 от НК.

Коректно районният съд е изложил противоречивите становища относно начина на изчисляване на посочения тригодишен срок, застъпени съответно в Решение №555/26.01.2009 г. на ВКС, по н.д. № 556/2008 г., III н.о., от една страна и от друга страна – противното становище, залегнало в в последователната и трайно установена практика на ВКС, в Решение №

555/26.01.2009 г. по к. д. № 556/2008 г. на ІІІ н. о. на ВКС; Решение № 201/18.06.2013 по н.д.№ 573/2013г. на І н. о. на ВКС; Решение №286/29.07.2015г. по н.д.№ 480/15г. на ІІ н. о.; решение №51/21.03.1996г. по н.д.№ 656/1995г. на І н. о. на ВС; Решение №119/06.04.2011 г. на ВКС по н.д. № 22/2011 г., I н.о., Решение №573/16.12.2013 г. на ВКС по н.д. № 1869/2013 г., II, н.о., Решение №491/19.11.2013 г. на ВКС по н.д. № 1756/2013 г., II н.о. и много други.

Подробни обосновани съображения са изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение, въз основа на които той е възприел становището на съществуващата съдебна практика, относно момента, от който следва да се изчислява тригодишния срок, визиран в чл. 87, ал.1 от НК, в случаите на условно осъждане, изключая противоположното Решение

№555/26.01.2009 г. на ВКС по н.д. № 556/2008 г., III н.о, за което съдът също е изложил логични съображения, относно това – защо не го е възприел, подчертавайки, че това съдебно решение е „изолирано“ от останалата непротиворечива съдебна практика по този въпрос.

Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите на

Районен съд – Червен бряг, според които при условно осъждане, наказанието лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, тогава и от този момент ще започне да се изчислява тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК, когато отпадне възможността за негово изпълнение, поради една или друга причина, като например давност или активиране по чл. 68, ал. 1 от НК.

В частната жалба, по повод на която е образувано настоящото дело, която по съществото си възпроизвежда съдържанието на молбата за реабилитация, отправена до първоинстанционнния съд, са изложени доводи, във връзка с извършено логическо, граматическо и систематическо тълкуване на правната норма на чл. 87, ал.1 от НК, въз основа на които е направен основния извод, че възприемането на становището – „тригодишния срок да се брои от изтичането на изпитателния срок - поставя в неравностойно положение лицата, по отношение на които е приложен института на условното осъждане, спрямо осъдените ефективно на лишаване от свобода“.

По повод на тези доводи първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения, които се възприемат изцяло и от настоящата инстанция, касаещи конкретния случай, а именно – че осъждането, за което понастоящем се претендира съдебна реабилитация, е второ за молителя по ред, отново условно, по чл. 66 от НК, като му е била предоставена възможност да продължи живота си в обичайната семейна и обществена среда, без да бъде изолиран от нея в пенетенциарно заведение. В този смисъл негативите, по повод отчитане на срока по чл. 87, ал. 1 от НК при условно осъждане, / в сравнение с ефективно такова

/, свързани с необходимостта от изтичането на по- дълъг срок /, в случая четиригодишния изпитателен такъв, към който се прибавя и тригодишният по чл.

87, ал. 1 от НК / се компенсират.

Правилно районният съд е изчислил, че в конкретния случай четиригодишният изпитателен срок е изтекъл на 14.03.2018г. т.е. тригодишният срок по чл.87, ал.1 НК започва да тече от 15.03.2018г. и изтича на 15.03.2021г.

Въз основа на изложеното въззивната инстанция прие, че правилно, законосъобразно и в съответствие с преобладаващата съдебна практика, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на С.Б. за реабилитация, на основание чл. 87 от НК, на наказанието, наложено му с определение по НОХД № 19/2014г., по описа на Районен съд – гр. Червен бряг, влязло в сила на 13.03.2014г., за престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, чл. 216 и чл. 325, ал.2 от НК, тъй като не е изтекъл изискуемия тригодишен срок, визиран в чл. 87, ал. от НК.

При липсата на посочената по-горе законова предпоставка за постановяване на съдебна реабилитация, на основание чл. 87, ал.1 от НК, е безпредметно да бъде обсъждан въпроса за наличието или липсата на категорични доказателства за добро поведение на С.Б., което е сторил районният съд, в обжалваното определение, поради което настоящият съдебен състав не излага съображения в тази насока.

По тези съображения

Плевенският окръжен съд счете, че обжалваното протоколно определение № 79, от 21.05.2019г., постановено по ЧНД №135/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Червен бряг, следва да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение и за това, на основание чл. 341, ал.1, във вр. с чл. 436, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК , Р Е Ш