Решение № 7695 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7695 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110100597 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТЕСДО“ ООД, ЕИК 206629393 срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 218,51 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по Договор за кредит № *** от *** г. и Анекс за допълнителна сума от *** г., сключени между Н.Н.В. и „Вивус.БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 02.01.2024 г., до окончателното й плащане.

Ищецът „ТЕСДО“ ООД, ЕИК 206629393, твърди, че на *** г. между „Вивус.БГ“ ЕООД и Н.Н.В. били сключени Договор за кредит № *** от *** г. и Анекс за допълнителна сума от *** г. По силата на договора била отпусната главница в размер на 800 лв. при възнаградителна лихва в размер на 25,27 лв. с падеж за погасяване на кредита- 11.12.2020 г., при ГЛП в размер на 40,97 % и ГПР в размер на 49,70 %, като била начислена и такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 164,30 лв., а съгласно Анекса била отпусната в заем допълнителна сума в размер на 300 лв., при възнаградителна лихва в размер на 11,48 лв., с падеж за погасяване на кредита - 11.12.2020 г., при ГЛП в размер на 40,97 % и ГПР в размер на 49,70 %, като била начислена и такса за експресно разглеждане на искането в размер на 54,21 лв. Сумите по процесните договори били изцяло погасени с плащане на 09.12.2020 г. Поддържа, че претендираната и предадена без основание сума по договора за кредит била в размер на 164,30 лв., а по анекса за допълнителна сума - в размер на 54,21 лв., поради което претендира за връщане вземане в общ размер на 218,51 лв.

Твърди, че на *** г. между ищеца и Н.Н.В. бил сключен договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземане в размер на 218,51 лв., представляваща изплатените без правно основание суми по Договор за кредит № *** от *** г. и Анекс за допълнителна сума от *** г.

Твърди, че за извършеното прехвърляне на вземания ответникът бил надлежно уведомен на 1

10.07.2023 г., чрез услугите на куриерска фирма „Спиди“. По същество излага твърдения, че процесният договор и анексът към него, са недействителни поради противоречието им със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и/или накърняване на добрите нрави.

Сочи, че като условие за отпускане на кредита е било ползването на допълнителна услуга „експресно разглеждане на искането за кредит“, във връзка с която на кредитополучателя се начислявала допълнителна такса. Твърди, че липсва еквивалентност между насрещните престации на страните по договора за кредит, както и че размерът на таксата за допълнителната услуга, бил необосновано висок. Твърди, че в договора и анекса липсва съществен елемент от тяхното съдържание, а именно - ГПР. Счита, че бил погрешно посочен размер на ГПР, доколкото не били включени в него таксите за допълнителните услуги. Също така поддържа, че размерът на ГПР надхвърля максимално установения праг, поради което целият договор и анекса били недействителни. Заявява, че следвало да бъдат описани основните данни, послужили за изчисляване на ГПР. Оспорва процесните Договор и Анекс да са написани по ясен и разбираем начин. Посочва, че в тяхното съдържание не било включено правото на потребителя за отказ от договора/ анекса. Поддържа, че чрез оспорените Договор и Анекс, ответникът се обогатил неоснователно, поради което същите са в противоречие с добрите нрави. Също така твърди, че ГЛП надхвърля трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, което макар да не противоречи на писан закон, противоречи на добрите нрави. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са приложени по делото. По негово искане по делото са представени от ответника и приети от съда като писмени доказателства Договор за кредит № *** от *** г. и Анекс към него, сключени между Н.Н.В. и „Вивус.БГ“ ЕООД.

Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, редовно уведомен на 09.05.2024 г., подава в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като недопустима, а по същество и като неоснователна. Възразява срещу действителността на цесията, въз основа на която процесното вземане е придобито от ищеца, респ. оспорва материалната и процесуална легитимация на последния. Излага подробни съображения, поради които счита за нищожен договора за прехвърляне на вземания. Претендира разноски и моли за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Исковата молба е редовна, а предявения с нея иск за връщане на даденото без основание, е процесуално допустим.

По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдът с доклада по делото е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже извършено плащане на процесната сума /общо 218,51 лв./ от страна на цедента си Н.Н.В. в полза на ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, валидно прехвърляне на вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване по договора за паричен заем от *** г. и Анекса към него от *** г., от кредитополучателя към ищеца, и редовното уведомяване на ответника за извършената цесия.

В тежест на ответника съдът е възложил да докаже наличието на основание за имущественото разместване, т.е. наличие на годен юридически факт, от който да произтича валидно възникнало задължение за цедента за заплащане на посочената сума от 218,51 лв., както и наличие на основание за задържане на полученото, което да не е отпаднало към момента на приключване на устните състезания.

По въпроса за възникване на вземанията:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, което е един от източниците на облигационни отношения. При първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на престация, с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание - в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Процесната искова претенция се основава на първия фактически състав по чл. 55, ал. 1, т.1 от ЗЗД, т.е. при начална липса на правно основание.

По делото са приети като писмени доказателства, представени от ищеца: договор за цесия № *** г. между Н.Н.В. в качеството му на цедент и „Тесдо“ ЕООД като цесионер, Уведомление за цесия от Н.В. от *** г., Анекс за допълнителна сума от *** г. към ДПК № ***/*** г., Общи условия на договора за кредит; Тарифа за таксите и разходите за услугите, предоставяни от „Вивус.БГ“ ЕООД; разписка № *** за пълно погасяване на заем, както и представените от ответника по искане на ищеца Договор за кредит № ***/*** г., 3 бр.

Анекси за допълнителна сума към Договор за кредит № ***/*** г., съответно от *** г. за суми от 240,00 лв.; от *** г. за сумата от 330,00 лв. и от *** г. за сума от 300 лв.

Видно от приетия договор за кредит № ***/*** г. и специалните условия към него, страните „4финанс“ ЕООД /предишно наименование на ищеца „Вивус.БГ“ ЕООД/ като кредитор и Н.Н.В., като кредитополучател, се уговорили първия да отпусне в заем на втория сумата от 230,00 лв., с лихвен процент от 41 % и с посочен ГПР от 49,7 % със срок за връщане – 30 дни, с падежна дата 11.12.2020 г. Като специално условия към договора за кредит била уговорена допълнителна такса „експресно разглеждане“ в размер на 52, 47 лв., която прибавена към главницата от 230 лв. и договорната лихва (от 7,75 лв.), формирала крайната дължима сума от 290,22 лв. С три последователни Анекса от 11.11. и *** г., на кредитополучателя била отпусната допълнително сума от общо 870 лв., последната от които в размер на 300 лв., като така дължима сума до 11.12.2020 г. се увеличила до размер от 991,28 лв., с включена такса „експресно разглеждане“ от 166,45 лв. Към датата на подписване на последния Анекс № 3 от *** г., общата отпусната в заем сума била 800 лв., а дължимата такса за експресно разглеждане съответно 218,92 лв. или общо за връщане към 11.12.2020 г. сумата от 1355,26 лв.

На 09.12.2020 г., т.е. преди крайния падеж по договора, кредитополучателя Вълков погасил изцяло задълженията си по процесния договор и анексите към него, като превел на кредитора „4 Финанс“ ЕООД сумата от общо 1361,50 лв., което не се оспорва в производството от ответника.

Страните не спорят, че в общата погасена сума е включена определената в договора и анексите към него такса „експресно разглеждане“ в размер на 218, 92 лв.

С договор за цесия № *** от *** г., Н.В. е прехвърлил към настоящия ищец „Тесдо“ ЕООД всички свои вземания към ответника в общ размер на 2 944,90 лв., част от които и процесните 218,51 лв., описани в т.8, т.8.1. и т.8.2. като вземания, представляващи платени без основание суми по Договор за кредит № ***/*** г. и Анекс от *** г. за допълнителни суми към Договор № ***/*** г.

При тази установеност от фактическа страна, по твърденията на ищеца и по отделните възражения, заявени от ответника, съдът достигна до следните правни изводи:

По действителността на Договора за цесия № *** от *** г.:

3

С приетия по делото Договор за цесия № *** от *** г., ищецът по делото „Тесдо“ ООД се легитимира като носител на вземанията на цедента Н.Н.В., като договора е оспорен от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД с мотиви, че същия е нищожен, поради невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на основание, противоречие с добрите нрави, както и поради симулативност.

Съдът намира изразените от ответника възражения за неоснователни, по следните съображения:

Съгласно чл.99, ал.1 - 4 от ЗЗД „Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

/2/Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното./3/ Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне./4/ Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права или вземания по силата на който способ, се стига до промяна в субектите на облигационно правоотношение, като кредитор става цесионерът, на когото цедента е прехвърлил едно свое вземане. Като всеки договор и цесията следва да отговаря на условията за действителност, установени в общия закон /ЗЗД/. Няма спор в практиката на съдилищата, че обект на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, но не и бъдещи такива, като същите следва да са определени или определяеми към момента на сключване на договора /така напр. Решение № 196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева. Според възприетото от ВКС разбиране, изразено в решение № 32/09.09.2010 г., определяемостта на съдържанието на престацията по договор за цесия, независимо от основанието на което се извършва тя, е изискване за действителност на сделката, била тя /продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др./. В процесния договор за цесия изрично е посочено, че вземанията на цедента произтичат от извъндоговорно основание неоснователно обогатяване, като същите са в достатъчна степен индивидуализирани по основание, период и размер - посочено е, че се прехвърлят всички вземания, възникнали от неоснователно обогатяване на длъжника „Вивус.БГ“ ЕООД, за сметка на кредитора Н.Н.В., като това неоснователно обогатяване следва да е настъпило поради плащания, извършени въз основа на нищожни клаузи или недействителни договори за потребителски кредити (какъвто е настоящият случай). Следователно, договорът за цесия е валиден и годен да прехвърли процесното вземане в полза на цесионера.

Разпечатката съдържа 36 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7693ef7e-043e-42cb-b138-23286b10004f