Решение № 5058 от 18.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7087/2024
- Вид
- Решение № 5058
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 21.12.2024
- Състав
- РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 40, ал.3, изр.3 · Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
РЕШЕНИЕ
№ 5058 гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110207087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0009995 от 26.02.2024г., издадено от Вл.Ив.К. – директор на РД АА, София, ул. „Витиня“ №1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.2 от ЗАвП, чл. 189., ал.12 ЗДвП и чл. 47, ал.2 от ЗАНН, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на Д. К. К., с ЕГН: **********, живущ в ********, за нарушение на чл. 40, ал. 3, изр. 3 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на МТС/ Наредба №11/.
Санкционираното лице Д. К. К., с ЕГН: ********** обжалва, чрез адв. С. Ж. П.- АК Пловдив., наказателното постановление в срок, с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се сочи, че описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП не отговаря на истината. Твърди, че не бил разкомплектовал разрешителното и прикрепените към него приложения- схема на маршрута, разписание и график за работа на екипажите и тарифата за превоз по линията. Навежда твърдения за съществени процесуални нарушение, извършени в хода на административно- наказателното производство- твърди за допуснати нарушения на чл. 42, ал.1, т.4 и на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Намира, че от така описаното нарушение не се изяснява какво точно нарушение е извършено, както и по какъв начин точно е извършено. Жалбоподателят намира описанието за непълно и неясно, което е в разрез с императивните разпоредби на ЗАНН. Счита, че НП следва безусловно да бъде отменено, доколкото било накърнено правото на защита на наказания субект. Претендират се разноски.
1
Жалбата е депозирана от лице, което има право да обжалва, в установения от закона 14- дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Делото е подсъдно на Софийският районен съд, като компетентността му е предвидена в разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. П., която по същество съдържа писмени бележки, в които се защитава изложената в жалбата теза.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В придружително писмо- становище моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно и прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че същия надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Дружеството "*******" СД изпълнявало редовен превоз по линия с автобус между държавите членки в съответствие с Глава III от Регламент (ЕО) №1073/2009 съгласно Разрешително № 000510/4, издадено от Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" и изпълнявало превоз по маршрут ФРГермания- РБългария.
На 30.01.2024 г. служители от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, МТС извършили проверка на АМ Европа, 8 –ми км, в района на м-н Турмашка махала, посока гр. София Д. К. К., управлявал МПС – автобус ХАЙГЪР СКАНИЯ ТОУРИНГ ХД, с рег. № ********* от кат. М3, като извършвал международен превоз на пътници до страна членка на ЕС, с МПС с регистрация в ЕС по посочения по- горе маршрут.
При проверката било установено, че лицето е разкомплектовало разрешителното и прикрепените към него схема на маршрута, разписанието, графикът за работа на екипажите, и тарифата за превоз по линията. Проверяващия инспектор установил, че със същото К. нарушил чл. 40, ал.3, изр.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и съставил на водача АУАН №2233/30.01.2024г.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН били депозирания възражения по така съставения АУАН, в които наказаното лице релевира доводи, че международния превоз на пътници е за страна членка на ЕС и във връзка с посочения в АУАН текст от Наредба №11 от МТС не се издава компектувано разрешително. Описва, също така, че водачът е представил разрешително с приложенията му на български и немски език.
Въз основа на данните от административнонаказателната преписка, било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 42-0009995 от 26.02.2024г., от Вл.Ив.К. – директор на РД АА, София, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на Д. К. К., с ЕГН: ********** за извършено нарушение на чл. 40, ал.3, изр.3 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приложените по делото 2 документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира всички доказателства по делото, които не са противоречащи си и формират еднозначен извод за фактическата обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон съдът констатира, че оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съдът обаче намира, че при съставянето на АУАН, а после и при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения в частта, касаеща посочване на правната квалификация на извършеното нарушение. Още при съставянето на АУАН проверяващия орган е посочил за нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.3, изр.3, която смислово е поставена в Глава четвърта „Международен превоз на пътници“, Раздел I- „Превоз по автобусна линия до държава, която не е членка на Европейския съюз“. Както бе установено от приобщените доказателства в процесния ден, процесния автобус е изпълнявал превоз по редовна автобусна линия между Р България и ФР Германия- държава страна от ЕС. Поради което се установява, че като нарушен текст е посочен неприложим такъв, предвид осъществения транспорт за държава член на ЕС.
В своите възражения жалбоподателят е посочил процесуалния пропуск на актосъставителя, но Административнонакзаващия орган (АНО) не е взел предвид посоченото и е издал процесния акт в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, без да провери неговата законосъобразност и без да прецени постъпилите срещу акта възражения. В резултат, на което издаденото Наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснато съществено процесуално нарушение поради неправилно посочена квалификация, в нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което нарушава драстично правото на защита на санкционирания субект и е абсолютно процесуално основание за отмяна на процесния акт.
В заключение, съдебният състав намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и като такова то следва да бъде отменено.
При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК правото на разноски възниква в полза на адв. П.- АК Пловдив, оказал правна помощ и съдействие на жалбоподателя на основание договор за правна помощ и съдействие. Адв. П. е депозирал искане за присъждане на разноски, договор за правна помощ и съдействие и списък за направените разноски в размер на 600 лв. Предвид депозираното от АНО възражение за прекомерност, съдът съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид развилото се в две заседания дело, с неголяма правна сложност и неучастието на защитника лично, намира претендирания разход от 600 лв. за прекомерен, поради което на основание тук посочения 3 текст на Наредбата присъжда в полза на жалбоподателя сума в размер на 500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42-0009995 от 26.02.2024г., издадено от Вл.Ив.К. – директор на РД АА, София, ул. „Витиня“ №1, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на Д. К. К., с ЕГН:
********** като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, МТС ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. К., с ЕГН: **********, сумата в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4