Определение № 2387 от 19.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2387 гр. София, 19.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000503350 по описа за 2024 година э

Производство по чл.248 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗА.

Образувано е по подадена молба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, за изменение на решение № 745/02.06.2025г. постановено по в.гр.д. № 3350/2024г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, присъдени на основание чл.38 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК в полза на адв.Г. Т. К. - П. за сумата от общо 30 000 лв. адв.възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред двете инстанции респ.моли да бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Решението е било надлежно съобщено на страната на 13.06.2025г.

Молбата е депозирана на 11.07.2024г., т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Молителят Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество твърди, че за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана „безплатна правна помощ”, следва да е представен договор за правна помощ от адвокатски кочан, което е изискване за доказване на сторените разноски според т.р. № 6/2012г. т. 1, чл. 36 ал. 2 ЗА и чл. 1 НМРАВ, както и да се посочат причините поради, които се оказва „безплатна правна помощ”.

Изтъква факта, че оказването на „безплатна правна помощ” е изключение предвидено в закона и такава се оказва при наличието на определени предпоставки. В този случай не е достатъчно просто заявление между страните по договора за правна помощ, че тя е такава, а и да се посочат причините и основанието за оказването й. Твърди, че в конкретния случай не е имало основание за оказване на „безплатна правна помощ”. Точно обратното, от данните по делото е видно, че А. Ч. е направил опит да пренесе извън страната огромна сума с 1 неустановен произход. Освен това ответникът упражнява трудова дейност, поради което и предвид установената по съдебен ред престъпна дейност е неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., тъй като не е материално затруднен и предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налични. Всички данни по делото опровергават твърдението за материална затрудненост на лицето. Твърди, че не следва де се допуска присъждане на възнаграждения за оказана безплатна правна помощ, само на база декларираното в договора за правна помощ между адвоката и страната, която представлява. В решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и С-438/22 от 25.01.2024 г., е установено, че подобна правна уредба е в състояние да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Следователно, всеки съд следва да прецени дали уредбата с посоченото съдържание отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение е необходимо за постигане на тези цели. По делата за отнемане на незаконно придобито имущество е формирана практика на ВКС, в изложения по - горе смисъл, а именно: Решение № 189 от 27.12.2018г. по гр.д.№ 588/2018г. на ВКС, ІІІ ГО и др. Съгласно Определение № 50050 от 21.03.2023 г. по т.д. № 2662/2021 г. Т.К., II Т.О. на ВКС, когато по делото са налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респ. установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства.

Намира, че в конкретния случай, предвид извършените от адвоката действия по делото, включително необходимата правна квалификация за извършване на тези действия, и за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, възнаграждението, което е присъдено в полза на адв. П. е несъответно и прекомерно високо. Всъщност, такова възнаграждение не следва да се дължи или не в такива стойности, предвид фактическата и правна сложност на делото, което включва само изготвяне на бланкетен отговор на исковата молба и явяване в общо три съдебни заседания - две на първа инстанция пред СГС и едно пред САС. Освен това, Съдът не е ограничен от минималните размери, установени в Наредба № 1/2004 г., тъй като съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и С-438/22 от 25.01.2024 г., подобна правна уредба може да ограничи конкуренцията и следва да се прилага само при наличие на легитимни цели. Съгласно чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, когато ответникът по съответния иск за отнемане на имущество в полза на държавата по този закон представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларацията по чл. 136 ЗОНПИ за източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и същите не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото, независимо от изхода по делото.

Ответникът по молбата оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че моли също решението да бъде изменено в частта за разноските и да се увеличи размера на адв.възнаграждение, поради голямата фактическа и правна сложност на делото до сумата от 2

14 800лв. Твърди, че в настоящия случай делото е с изключителна голяма фактическа и правна сложност. Подобна практика няма и за първи път се водят този вид дела. Относимите към основния спорен въпрос доказателства се характеризират с голям обем, които са били всестранна анализирани, с цел защита на А. Ч., като е проявена процесуална активност за изясняване на спора от фактическа и правна страна, като, за да се напише дори един писмен отговор, /каквито твърдения навяват КОНПИ/ в настоящия случай са се водили множество разговори с клиента с помощта на преводач, часове наред, за да може същият да разбере на първо място исковете срещу него, коя институция води второ дело срещу него и на какво основание след като вече веднъж е бил осъден за това, че не е декларирал носената от него валута от 366 670/ триста шестдесет и шест хиляди шестстотин и седемдесет/ британски паунда, с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 30.03.2023г. възлизаща на 813 420,73 / осемстотин и тринадесет хиляди четиристотин и двадесет лева и седемдесет и три стотинки/лева, и 294 040/ двеста деветдесет и четири хиляди и четиридесет/ шотландски паунда, с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 30.03.2023г. възлизаща на 652 298,34 / шестстотин петдесет и две хиляди двеста деветдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/лева или обща сума възлизаща на 1 465 719,07 лв. /един милион четиристотин шестдесет и пет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и седем стотинки/, за което е бил осъден по НОХД 184/2023 г., по описа на PC - Свиленград, както и каква е неговата роля в процеса, права задължения и пр. съгласно българското законодателство, като самия той да разбере как може да се защити срещу подадения иск срещу него по настоящото производство и пр. Посочва, че делото е разгледано в две о.с.з. пред първа инстанция със събиране на множество писмени доказателства и гласни доказателства. Всяко явяване по делото е отнемало един ден, т. к. делото е образувано и водено в СГС, който се намира на около 300 километра от гр.

Свиленград, където е кантората и не е свързано само с участие в самото съдебно заседание, но и с пътуване за и от гр. София до гр. Свиленград отнемащо целия Ден. Делото е свързано с редица документи издадени от чужди държави с поставяне на въпроси и даване на отговори към тях, с представяне на легализиран превод на документи в защита на клиента.

Всички тези документи са му били обяснявани с помощта на преводач, което отнема изключително много време и усилия за това. Изтъква факта, че по делото в различните съдебни заседания са се явявали поне по двама и повече представители от страна на КОНПИ за защита на исковата претенция пред съда, който факт сам по себе си е доказателства за сложността на делото, т.к. в противен случай ищецът би могъл да се защити само с писмени молби делото, без явяване на представителите по същото.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

3

С решение № 745/02.06.2025г. постановено по в.гр.д. № 3350/2024г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е отменено решение № 5705/22.10.2024 г. постановено по гр. д. № 10766/2023г. по описа на СГС, ГО, 22 състав, като вместо това са отхвърлени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу А. Ч. (А. С.), роден на ***г. в Република Турция, обективно съединени искове с правно основание чл.153, ал.2 във вр.чл.142 ал. 2, т. 1 и чл. 141 ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата следното имущество: сумата от 366 670 британски паунда (GBP) с левова равностойност на 813 420,73 лева и 294 040 шотлански паунда (SBP) с левова равностойност на 652 298,34 лева, или обща сума с левова равностойност на 1 465 719,07 лева, като неоснователен.

Обжалваем интерес пред САС от общо 1 465 719,07 лева, като жалбата, изготвена от адв.П. е приета за изцяло основателна. Затова в нейна полза са присъдени разноски в размер на общо 30 000 лв., от които 20 000 лв. за първа инстанция и 10 000 лв. за въззивна инстанция без ДДС.

Настоящата съдебна инстанция намира, че молбата е основателна и като такава следва да бъде частично уважена по следните съображения:

Според съда не може да се приеме, че с извършването на престъпление- повод за образуване на проверката по ЗОНПИ, ответникът е станал причина за предявяване на иска, защото завеждането на делото е следствие на крайните изводи на комисията след провеждането на производството по ЗОНПИ, че сумата следва да бъде отнета по реда на ЗОНПИ. В случая е налице достатъчно ясна практика на СЕС - по дела C-255/14 /в реш. от 16.07.15, Chmielewski (C-255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31) Съдът приема, че чл. 9 § 1 от Регламент (ЕО) №.1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от този регламент предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението/, съединени дела С-335/18 и С336/18 по преюдициални запитвания на български съдилища /в опр. от 30.01.19, т. 38, СЕС приема, че с оглед изводите, изложени в дело С-255/14, дори и неизпълнението на задължението за деклариране да се наказваше само с отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума, без каквото и да е лишаване от свобода или глоба, сама по себе си тази мярка би надхвърлила границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на това задължение за деклариране; предвид обстоятелството, че според Съда глоба в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, наложена за неизпълнение на посоченото задължение, не изглежда съразмерна предвид естеството на съответното нарушение, потежка мярка като отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума a fortiori не би могло да се счита за съразмерна/, които изрично и недвусмислено поясняват как следва да се тълкуват приложимите правни норми от Регламента. Правилното прилагане на правото на ЕС е основна част от правораздавателната дейност на националните юрисдикции, поради 4 което е безспорно, че неправилното прилагане на общностни норми води до съществено нарушение на правото на ЕС, пред вид задължителния характер на практиката на СЕС и принципа за предимство на правото на ЕС. Именно затова нормата на чл.251, ал.2 НК /стара редакция/ бе отменената през 2019г. Аналогично същите изводи се отнасят до изменението на закона /ЗОНПИ/ в частта, с която е разширено приложното поле и обхвата на престъпленията, като е включено и това по чл.251 НК т.е. ал.2 на 251 е преместена от НК в ЗОНПИ.