Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 15.04.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 340/2023
Вид
Решение № 172
Подписан
15.04.2024
В сила
30.04.2025
Състав
Светлана Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл. 250, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Т.а като разгледа докладваното от Светлана Т.а Търговско дело № 20233100900340 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба с вх.№5803/05.03.2024 г. от Г. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв. М. С. от ВАК за допълване на Решение № 55/03.02.2024г. по т.д. № 340/2023г. по описа на ВОС, като съдът се произнесе относно претенцията по чл. 86 от ЗЗД, касаеща доброволно платената сума от 65 000 лева от ответното дружество в хода на съдебния процес. Сочи се в молбата, че мораторната лихва върху платената в хода на делото сума, следва да се присъди от 22.10.2020 г. (датата на предявяване на искането за обезщетение) до 30.10.2023 г. (датата на заплащане на сумата от 65 000 лева).

В рамките на дадения от съда срок по реда на чл.250, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Молбата с правно основание чл. 250, ал.1 от ГПК съдът намира за допустима, доколкото е отправена от легитимирано лице в рамките на законоустановения срок и основателна поради следното:

Съгласно правната теория и константната съдебна практика непълно е съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по част, а не по целия спорен предмет. Непроизнасянето може да е по част от спорното право в предявения иск или по един от предявените искове – първоначален, насрещен, обратен, инцидентен установителен или по някои от акцесорните претенции.

В настоящия случай съдът е бил сезиран с осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие загубата на неговата дъщеря Кремена Т.а, настъпила в ПТП, виновно причинено на 28.09.2019 г. от водача на лек автомобил „Ауди А3“ рег. № *******, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска 1 отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица *********** г., валидна до 30.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2020 г. до окончателното заплащане на обезщетението.

По време на производството е установено, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 65 000 лева, която съдът е зачел при окончателното определяне на дължимия размер при присъждане на обезщетението. Така с решението си съдът е уважил иска за 85 000 лева, а за разликата над установената сума до 150 000 лева е отхвърлил като погасена чрез плащане в хода на исковото производството, а за разликата над 150 000 лева до първоначално предявения размер от 250 000 лева е отхвърлил, като неоснователен. Същевременно обаче е пропуснал да се произнесе по акцесорния иск за обезщетение за забава, изчислен на база платената в производството сума (отхвърлителната част), считано от датата на предявяване на искането за обезщетение до датата на направеното плащане.

В настоящия случай застрахователната претенция от увреденото лице е отправена към застрахователя на 22.10.2020 г., от която дата следва да се начисли обезщетението за забава.

С оглед липсата на доказателства кога е получена сумата от 65 хил. лева от ищеца, съдът приема за меродавна като крайна датата на изпращането й с преводното нареждане - 26.10.2023 г., до който момент следва да бъде начислено обезщетението.

С оглед на изложеното искането за допълване с правно основание чл.

250, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено за периода считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, считано от 22.10.2020 г. до 26.10.2023 г., като отхвърля искането за периода 27.30.10.2023г.

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 ГПК Решение №

332/25.07.2023г. по т.д. № 654/2022г. по описа на ВОС със следния диспозитив:

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК 200299615 със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Т. ЕГН ********** с адрес: ************ законна лихва за забава върху платената в хода на исковата производството сума от 65 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице - 22.10.2020г. до датата на направеното плащане - 26.10.2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД, като отхвърля искането за периода 27.30.10.2023г.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба при ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването 2 препис от него на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3