Решение № 487 от 30.12.2020, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Смолян , 30.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

С.К. З. като разгледа докладваното от С. К. З. Гражданско дело № 20205440100649 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В. С. А. от гр. Смолян е предявил срещу Главна дирекция „****“ при МВР обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 700 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 01.07.2017 – 03.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 220 лв., считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, за който е дължимо всяко месечно възнаграждение до 04.08.2020 г.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността Командир на екип в група „***“ при *** – Пампорово при ** – Смолян при *** при МВР - София, по месечни графици и сумирано отчитане на работното време. За времето 01.07.2017 – 03.08.2020 г. е положил общо 1704 часа нощен труд, който следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143 на 1948 часа дневен труд, което не е направено от работодателя.

Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява положен извънреден труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл.

9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от 1 задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.

На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този на съответното тримесечие, в което е положен извънреден труд.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава фактите, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време. Възразява, като твърди, че по отношение на служителите на МВР не е приложима НСОРЗ, а само от ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното работно време. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 ЗМВР, както и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи при 5- дневна работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа. Счита, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в ЗМВР. Твърди, че в ЗМВР е направено разграничение между нощния и извънредния труд и начина на заплащане е уреден съответно за нощния труд в заповед на МВнР, а на извънредния – в закона. Твърди, че претендираният от ищеца нощен труд не е извънреден, тъй като не е полаган извън установеното работно време. Не е положен нито извънреден дневен труд, нито извънреден нощен труд от ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. Р. поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответникът не се представлява, в писмена молба моли исковете да бъдат отхвърлени по съображенията, развити в отговора на исковата молба.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните и видно от служебната бележка на л. 5, издадена от ответника, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността Командир на екип в група „***т“ при РСПБЗН – ***при ** – Смолян при*** при МВР - София и полага труд на смени.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в системата на МВР работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода 01.07.2017 – 03.08.2020 г. е положил нощен труд общо 1 671 часа, от които 80 часа положени в официални празници, които часове отработен нощен труд са начислени по ведомост и изплатени на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР като допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час, без да са преобразувани в дневен труд. За изработените часове през дните на официални празници на ищеца е изплатено пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници в размер на 100 % от основното месечно възнаграждение, както и за всеки отработен час извънреден труд е получавал увеличена с 50 % часова ставка. Положените часове нощен труд, обаче не са преобразувани в дневен труд. В констативно-съобразителната част на заключението в табличен вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е приравнен нощният труд в дневен в размер на 1 910 часа и е определен положен извънреден труд в размер на 139 часа 2 над нормативно определените 70 часа на отчетен период /видно от колона 3 от таблицата/, на стойност 1 831,59 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва по тримесечия към 04.08.2020 г. е определена в размер на 256,48 лв..

Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал.

1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 1 700 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 01.07.2017 – 03.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 220 лв., считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, за което е дължимо всяко месечно възнаграждение до 04.08.2020 г. – датата на подаване исковата молба.

Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. От заключението по СИЕ безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил извънреден труд общо 243 часа, които не са начислени и заплатени.

Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в разпоредбата на чл.

50а, ал. 1 ЗДСл, приложима и за служителите в системата на МВР, според която и звънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. Ал. 2 на чл. 50а ЗДСл предвижда субсидиарното приложение на разпоредбите на Кодекса на труда относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Ето защо следва да се приеме, че КТ намира субсидиарно приложение и по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР по въпросите уреждащи допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.

В разпоредбата на чл. 176 ЗМВР е определено формирането на брутното месечно възнаграждение на държавните служители в системата на МВР от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Такова допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР представлява и възнаграждението за извънреден труд.

В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в 3 работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.

5 е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.