Решение № 35 от 20.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3679/2021
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 20.01.2022
- В сила
- 13.01.2022
- Състав
- Емил Дечев, Петър Ненчев Славчев, Бетина Богданова Бошнакова
Цитирани разпоредби
- чл. 220 · Наказателен кодекс
- чл. 220, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 31, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Емил Дечев
Членове:
Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Богданка Н. Гешева в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК
С присъда от 12.10.2020 г., постановена по НОХД № 17780/2014г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав е признал подсъдимия Д. ИВ. М. за невиновен в това, че в периода от 17.09.2008 г. до 30.10.2008 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „А..П.“ АД с ЕИК: *******, съзнателно сключил неизгодни сделки –договори за покупко-продажба на МПС, и от това са произлезли значителни вреди за дружеството, а именно „А..П.“ АД, в общ размер на 22 800 лева, както следва:
1. На 17.09.2008г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „А..П.“ АД с ЕИК: *******, съзнателно сключил неизгодна сделка – договор за покупко-продажба от 17.09.2008г. на лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж 2.0 CRDI“, двигател номер D4ЕА5Н092476, рама номер KMJEJE55185K091531, рег. номер ******* със страни А..П. АД – продавач и В.И.А.-купувач, съгласно който А..П. АД продава на В.И.А. посочения лек автомобил за сумата от 15 000 лева при пазарна цена на автомобила към 17.09.2008 г. в размер на 22 100 лева и от това е произлязла значителна вреда за дружеството А..П. АД, в размер на 7 100 лева, съставляваща разликата между пазарната и продажната цена на автомобила;
2. На 30.10.2008 г.в гр. София, в качеството си длъжностно лице – изпълнителен директор на „А..П.“ АД с ЕИК: *******, съзнателно сключил неизгодна сделка – договор за покупко- продажба от 30.10.2008 г. на лек автомобил марка „Волво“, модел „ S40“, двигател 1 номер 10DYTA1048132, рама номер YV1MS753152104756, рег. номер ******* със страни А..П. АД – продавач и Х.Д.Г.- купувач, съгласно който А..П. АД продава на Х.Д.Г. посочения лек автомобил за сумата от 9 000 лева при пазарна цена на автомобила към 30.10.2008 г. в размер на 24 700 лева и от това е произлязла значителна вреда за дружеството А..П. АД, в размер на 15700 лева, съставляваща разликата между пазарната и продажната цена на автомобила, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП, в които се излагат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което е предаден на съд. Счита се, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на фактите и доказателствата. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена осъдителна присъда, за престъплението, за което е повдигнато обвинение.
В разпоредително заседание на 02.11.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, като не прави изявления за неговото оттегляне. Поддържа, че неизгодността на сделките следва да се преценява с оглед на тяхната целесъобразност и настъпилата вреда. Сочи, че в конкретния случай процесните сделки са били обосновани, с оглед подмяната на автопарка на търговеца с нови автомобили. Счита, че посочената от обвинението настъпила вреда, явяваща се разликата между продажната цена на МПС и тази, определена от съответните оценителни експертизи, е пренебрежимо малка с оглед имуществото на търговеца и неговия търговски оборот.
Заявява, че след като се касае за търговско дружество без държавно или общинско участие в капитала, е налице право на свободно договаряне при наличие на оперативна самостоятелност за това. В заключение моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подс. М. – адв. М., моли въззивния протест да бъде оставен без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Изтъква, че процесните автомобили са били в лошо техническо състояние, подобряването на което би довело до допълнителни разходи и в крайна сметка би било нерентабилно. Твърди, че в договорите за продажбата им не са упоменати клаузи за вреди и пропуснати ползи в случаи на неизпълнение, като според защитата само в този случаи биха настъпили вреди. Подчертава, че подсъдимият М. не е допуснал договорно неизпълнение. Счита, че съставомерността на деянието, следва да се преценява към момента на извършването му, а не с оглед на последващо поведение. Посочва, че неизгодна може да бъде само онази сделка, която изобщо не е било необходимо да се сключва. Намира за недоказана субективната страна на деянието, а именно, че подсъдимият се е стремил или допускал сключването на неизгодна сделка. Счита, че подсъдимият като едноличен собственик на капитала на дружеството не би могъл да ощети никого, освен самия себе си.
Твърди, че по делото не е установена действителната пазарна стойност на автомобилите. Не 2 е установено и да каква степен е ощетено имуществото на дружеството. Изтъква и липсата на данни за възможността автомобилите да се продадат на по-висока цена. Споделя преценката на първия съд в насока, че при изготвяне на експертните заключения вещите лица са си служили с предположения. В заключение моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Д.М., в правото си на лична защита и последна дума се придържа към казаното от защитника си и моли въззивния съд да потвърди присъдата на СРС.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, XI-ти въззивен състав като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно невиновността на подсъдимия М.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Д. ИВ. М., роден на ******* в гр. Димитровград, българин, български гражданин, живущ в гр. София, кв. Княжево, ул. *********, със средно образование, работещ, разведен, с три деца, неосъждан, ЕГН: **********.
„Алупласт“ ЕООД била създадена и регистрирана през 2000 г. седалището и адреса й на управление били в гр. София, а едноличен собственик и управител на дружеството бил подсъдимият Д.М.. През следващите няколко години дружеството променяло своето търговско наименование. През 2007 г. дружеството се преобразувало като променило правноорганизационната си форма от ЕООД в ЕАД, което било вписано с Решение № 4/27.08.2008г. по фирменото дело на дружеството, на което търговското наименование вече било „А..П.“ ЕАД и било правоприемник на „А..П.“ ЕООД. Едноличен собственик на капитала на „А..П.“ ЕАД бил подсъдимият Д.М., който също така бил и изпълнителен директор на дружеството, св. В.А. представител на съвета на директорите на дружеството, а св. Н. М.а била член на съвета на директорите. По това време свидетелката Н. М.а била съпруга на подсъдимия Д.М., а св. В.А. била сестра на Н. М.а. Макар семейството на подсъдимия Д.М., в лицето на неговата съпруга Н. М.а и нейната сестра В.А., да било ангажирано с дейността на дружеството, включително и с управлението му, дружеството реално било собственост на подсъдимия и всички управленски решения се вземали еднолично от него.
Тъй като дружеството все още се развивало активно на пазара, подсъдимия взел решение да емитира облигации, за сключване на облигационен заем, изискванията на закона наложили, свързаните с подсъдимия лица да бъдат изключени от управителните органи на дружеството и на негово място да влязат негови доведени лица, какъвто бил например св.
В.К., който обслужвал юридически дейността на дружеството. Законовите изисквания по емитирането на облигациите наложили подсъдимият да прехвърли част от акциите си на св.
В.А., която придобила 140 хил. акции, а собственост на подсъдимия били 1 260 000 акции.
Обичайната и присъща дейност на „А..П.“ АД се изразявала в производство, продажба, търговия и монтаж на дограма и стъклопакети. Дейността на дружеството се развивала изключително добре, като това носело сериозни печалби на дружеството, като до края на 2008г. и средата на 2009г. дружеството било една от водещите компании в бранша, имало увеличение на пазарния дял, като включително започнало да развива своята дейност в Румъния.
3
Междувременно през 2007 г. и 2008 г. поради разрастването на дружеството, било взето решение от подсъдимия всички фирмени превозни средства да бъдат марката Фиат, тъй като с тях той договорил изгодни условия за закупуване на автомобилите и за гаранционно поддържане. Поради това дружеството започнало да продава всички стари превозни средства и да ги заменя с нови от марката на Фиат.
През 2008 г. дружеството „А..П.“ АД освен другото си имущество притежавало и следните два леки автомобила : „Киа Спортидж 2.0 CRDI“, с номер на двигателя D4ЕА5Н092476, рама номер KMJEJE55185K091531, рег. номер ******* и лек автомобил марка „Волво“, модел „S40“, двигател номер 10DYTA1048132, рама номер YV1MS753152104756, рег. номер *******. И на двата автомобила техническото състояние не било добро. През годините същите претърпявали редица ПТП-та. Така например Волвото било претърпяло 8 ПТП-та в периода от 2005г. до 2008г. Също така то имало и други технически проблеми – същото прекъсвало и пушело много, което налагало да се сменя скъпа част на двигателя или да се кара с не повече от 100-110 км/ч., тъй като в противен случай изгасвало. Тъй като повредата се появила в края на гаранционното обслужване от обслужващия сервиз отказали да го покрият с гаранцията, като поискали да бъде заплатено за отстраняването на този проблем, подсъдимият преценил, че не е рентабилно да отремонтира Волвото. През 2005 г. лекият автомобил Киа претърпял ПТП, като бил ударен от автобус, като след това не бил възстановен напълно в предишното му състояние. Лошото техническо състояние на превозните средства, както и новата фирмена политика за подмяна на автопарка на дружеството с нови превозни средства Фиат, довело до продажбата на Волвото и Киата.
Поради тези причини (лошото техническо състояние на автомобила и нова фирмена политика) на 17.09.2008 г. бил сключен договор за покупко-продажба между „А..П.“ АД, като продавач, и св. В.А. като купувач, по силата на който договор дружеството продавало лекия автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж 2.0 CRDI“, двигател номер D4ЕА5Н092476, рама номер KMJEJE55185K091531, рег. номер ******* за сумата от 15 000 лева.
Разпечатката съдържа 32 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7691284e-7ff8-4120-b82a-b276d72c3300