Акт от 09.03.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28 град Сливен,

09.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Кина И., като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 630 по описа на Окръжен съд Сливен за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство ЕТ „Мечта – Д. Д.“, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град Сливен, ****, представлявано от Д. Р. Д. срещу Решение № 1097/15.10.2019г., постановено по гражданско дело № 920 по описа на Районен съд Сливен за 2019 година.

С процесното решение Районен съд Сливен е осъдил ЕТ „Мечта - Д. Д.“ да заплати на Х.Н.И., ЕГН: ********** сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди следствие трудова злополука, настъпила на 25.05.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 25.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата над 12 000 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева. ЕТ „Мечта - Д. Д.“ е осъден да заплати на Х.Н.И. и сумата от 570,09 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди следствие трудова злополука, настъпила на 25.05.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 25.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Страните по делото са осъдени да заплатят разноски съобразно изхода на спора, съответно ответникът съобразно уважената част от иска, а ищецът съобразно отхвърлената част от иска.

Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и сторени деловодни разноски по сметка на Районен съд Сливен.

Препис от решението е връчен на страните.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЕТ „Мечта - Д. Д.“, действащ чрез процесуален представител по пълномощие. Решението се обжалва в частта, с която е уважена исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 2 000 лева до присъдения размер от 12 000 лева, както и в частта, с която е уважена исковата претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 570,09 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. Н. И., действаща чрез процесуален представител по пълномощие.

В срока по чл.

263, ал. 2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба, с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 12 000 лева до сумата от 20 000 лева. В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил и отговор по насрещната въззивна жалба.

Въззивникът счита първоинстанционното решениe в обжалваните му части за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и нeобосновано. Намира извода на районния съд за липса на съпричиняване от страна на ищцата за необоснован като излага подробни съображения в подкрепа на това твърдение. Навежда оплакване, че съдът не е ценил правилно събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.К., които са от значение за преценката дали е налице съпричиняване. Оспорва като неправилен извода на съда, че стълбището, на което е настъпил инцидента, е било необезопасено. Посочва, че причина за настъпилата трудова злополука е неспазване от страна на ищцата на инструкциите за безопасност, както и неподходящото работно облекло, което не е било съобразено с изискванията за такова на работодателя. Релевира доводи, че от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, се установява, че е налице проявена груба небрежност от страна на работника, която е основание за намаляване на отговорността на работодателя. Счита, че е налице съпричиняване в размер на 80 %. Навежда се оплакване, че присъденият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е неправилно определен. Твърди, че съдът неправилно е ценил събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Д. и А.А. относно продължителността и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания.

Излага съображения, че по делото са събрани доказателства, че към дата 07.01.2019г. работоспособността на ищцата е възстановена. Въззивникът навежда оплакване, че неправилно съдът е уважил претенцията за претърпени имуществени вреди, а същата следвало да бъде отхвърлена изцяло. Намира, че представените по делото разходни документи, касови бонове не доказват, че посочените в тях суми са разходи, извършени от ищцата и че са свързани с лечението на получената следствие трудовата злополука травма. В заключение моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди над сумата от 2000 лева до присъдения размер от 12 000 лева и да го отмени в частта, с която предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди е уважен изцяло за сумата от 570,09 лева, алтернативно да отхвърли иска за обезщетение за имуществени вреди за горницата над сумата от 114,02 лева, като неоснователен.

Претендира присъждане на сторените разноски в първата и в настоящата инстанция.

Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна и намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна, а формираните правни изводи са обосновани. Посочва се, че възражението за съпричиняване е останало недоказано. Оспорва доказателствената стойност на събраните гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Г.К. и В.Р. с аргумента, че показанията на двете свидетелки са противоречиви. Намира за правилни изводите на съда за недоказаност на твърдението на ищеца, че Заповед № 007/01.01.2015г., регламентираща изискванията за работно облекло на работниците, е била връчвана на ищцата.Оспорва като недоказани твърдения за проведен ежедневен инструктаж в деня на инцидента. Излага съображения, че претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е доказана по основание и по размер. В заключение моли съда да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна.

В насрещната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка съобразно събраните по делото доказателства. Въззивникът оспорва размера на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди като несправедлив предвид характера и степента на увреждането, което е получил следствие трудовата злополука. Излага подробни съображения в тази посока. Акцентира, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че първоначалното физическо състояние на увредения крайник няма да се възстанови напълно, което от своя страна ще води до сериозни затруднения в ежедневната му дейност. Намира, че размерът на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се определи на сумата от 20 000 лева. Моли въззивния съд за решение в този смисъл.

В постъпилия в законовия срок отговор въззиваемият по насрещната въззивна жалба изразява становище за неоснователност на същата.

Излага твърдение, че в насрещната въззивна жалба не се посочват нови доводи в сравнение с тези, развити от ищцата пред първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба, отговора, както и в насрещната въззивна жалба и отговора на същата не са направени доказателствени искания.

С определение по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът е извършил проверка на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба, счел ги е за допустими и редовни, извършил е доклад на жалбите и на постъпилите в законовия срок писмени отговори по тях и е насрочил делото в открито съдебно заседание.

В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваем по насрещната жалба ЕТ „Мечта - Д. Д.“ чрез процесуалния представител адвокат Е.Д. поддържа въззивната жалба, оспорва насрещната такава, не прави доказателствени искания. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение, като остави насрещната въззивна жалба без уважение. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В откритото съдебно заседание въззиваемият и въззивник по насрещната въззивна жалба чрез процесуален представител адвокат М. Й. оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна жалба. Не прави доказателствени искания. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и да уважи насрещната въззивна жалба. Претендира присъждане на възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната си част и допустимо, тъй като има съдържанието на чл. 236 ГПК и съдът се е произнесъл спрямо предявената с исковата молба претенция.

Решението не е обжалвано в частта, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата от 2000, 00 лева, както и в частта, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена над сумата от 20 000 лева до пълния претендиран размер от 35 000 лева, поради което в тези си части е влязло в сила.

Районен съд Сливен е бил сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, уреждащ т. нар. ограничен въззив (апелация), настоящата инстанция счита за безспорно по делото, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение, което е възникнало въз основа на трудов договор № 146 от 06 декември 2017г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „рецепционист“ с място на работа семеен хотел „Мечта“ град Сливен,

***; 2) на 25.05.2018г. около 10:30 часа при изпълнение на трудовите си функции, работникът е претърпял трудова злополука като при слизане по стъпалата към подземния етаж на хотела е политнал и паднал; 3) настъпилите телесни увреждания на работника са в причинно следствена връзка с трудовата злополука. Следователно, правният спор между страните се концентрира върху обстоятелството дали ищцата с поведението си е допринесла за настъпването на неблагоприятния резултат, дали определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени среди е съобразен с правилото на чл. 52 ЗЗД, както и дали претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателна.

I.

От фактическа страна

От декларация за трудова злополука вх. №

5101-19-29 от 28.05.2018г. на ТП на НОИ, подадена от ЕТ „Мечта – Д. Д.“ се установява, че е декларирано настъпването на трудова злополука за Х.И., случила се на 25.05.2018г. в 10:30 часа на обичайното работно място по време на изпълнение на служебните задължения, като е посочено, че е налице увредена ръка. С оглед на това съдът намира, че работодателят е направил извънсъдебно признание на неблагоприятно за него обстоятелство, а извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК Представено е разпореждане №