Определение № 80 от 16.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Велико Търново, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100501224 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Н. Ч., подадена чрез пълномощника й адв.

М. Б. от ВТАК против определение № 2589/18.11.2025г. по гр.д. № 2480/2024г. на ВТРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановено по делото решение, в частта за разноските.

В частната жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, тъй като от една страна по делото не е доказано ищецът реално да е строил разноски за адвокат, а от друга поради неправилно изчисляване на разноските за държавна такса и за депозит за вещото лице по правилата на чл. 78 ал.1 и ал. 3 ГПК, съразмерно с уважената респ. отхвърлената част от иска. По повод на първото оплакване се изтъква, че по делото ищецът не е представил договор за правна защита и съдействие, от който да се установява конкретно уговорения размер на адвокатския хонорар, а приложената фактура касае няколко лица, без да е уточнено за кое лице колко възнаграждение е договорено. Освен това в същата и в преводното нареждане към нея са налице зачерквания, който възпрепятстват да се установи размера на реално платената сума в полза на процесуалния представител на ищеца.

Допълва се, че в представения от последния списък по чл. 80 ГПК, касае разноските по друго дело. Жалбоподателят смята, че при правилното приложение на правилата по чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 302, 85 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска респ. в полза на ищеца разноски в размер на 276, 28 лв. за исковото производство и в размер на 49, 24 лв. за заповедното производство, съразмерно с уважената част от претенцията. С тези доводи се иска от съда да отмени обжалваното определение и да измени съдебното решение като осъди жалбоподателя да заплати сумите от 276, 28 лв. респ. в негова полза бъдат присъдени 1 разноски в размер на 302, 85 лв.

С отговора на частната жалба насрещната страна по нея заема становище за неоснователността й и моли за нейното отхвърляне.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба и отговора й, намира следното от фактическа страна:

Първоначално предмет на гр.д. № 2480/2024г. по описа на ВТРС е предявен срещу жалбоподателя установителен иск по чл. 422 ГПК за дължимост на вземания за главница в размер на 3249, 33 лв. по договор за кредит от 27.06.2018г. и за лихва за просрочие в размер на 1087, 94 лв. за периода 20.06.2021г. – 22.05.2024г., за които суми ищецът се е бил снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1725/2024г. на ВТРС, оспорена от длъжника с възражение по чл. 414 ал. 2 ГПК. Искът е предявен от пълномощник с надлежно учредена представителна власт, съгласно нотариално заверено пълномощно от 19.09.2023г. За предявяване на иска ищецът е заплатил държавна такса в размер на 93, 22 лв., при вече внесена такса по заповедното производство в размер на 86, 75 лв. В проведеното на 25.06.2025г. първо открито съдебно заседание по делото производството по него е прекратено на основание чл.

232 ГПК, в частта на предявения иск за мораторна лихва в размер на 1087, 94 лв., поради оттеглянето му. В същото заседание е допуснато изслушване на ССчЕ по поставените с исковата молба въпроси, при депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лв., внесени от ищеца с преводно нареждане от 02.07.2025г. В последното по делото заседание страните са представили списък с разноски по чл. 80 ГПК. С исковата молба е приложена фактура 276/05.07.2024г. с издател пълномощника на ищеца и получател самият ищец с основание за издаването й - възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.06.2021г. за предявяване на иск по чл. 422 ГПК срещу 10 лица, между които и жалбоподателя. В графата, посочваща стойността на фактурата са налице задрасквания, препятстващи установяване на действителния размер на дължимата сума. Подобни зачерквания са налице и в преводното нареждане към фактурата от 10.07.2024г.

С решението по делото районният съд е уважил частично исковата претенция за главница до размер на 2461, 93 лв. и е отхвърлил иска за горницата над нея до пълния предявен размер от 3249, 33 лв. Присъдил е в полза на ищеца разноски за исковото производство в размер на 486, 34 лв. и в размер на 49, 45 лв. – за заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска респ. е осъдил ищецът да заплати на жалбоподателя разноски, съразмерно с отхвърлената част в размер на 301 лв.

В срока за обжалване на това решение жалбоподателят е подал молба с правно основание чл. 248 ал. 1 ГПК с искане за изменение на това решение в частта за разноските, поради неправилното им пресмятане от съда по правилата на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК. Изтъкнал е, че ищецът няма право на възстановяване на платената държавна такса по оттегления иск в размер на 28, 24 лв. за исковото производство респ. в размер на 21, 76 лв. за заповедното, както и че същият не е доказал заплащане 2 на претендирания хонорар за двете производства – 360 лв. с ДДС респ. 240 лв. с ДДС.

Отделно от това е посочено, че ищецът няма право на пълно възстановяване на внесения депозит за вещо лице, с оглед частично отхвърляне на иска за главница и доколкото една от задачите в заключението, касае оттеглената претенция за мораторна лихва. В срока за отговор насрещната страна по частната жалба е заела становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането на ответницата по чл. 248 ГПК, като е приел, че присъдените разноски са определени в съответствие с правилата на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, при доказаност на платения от ищеца адвокатски хонорар за исковото производство.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на издаденото по делото решение № 168/28.02.2024г., в частта за присъдените й разноски, при своевременно представен списък по см. на чл. 80 ГПК /арг. т. 9 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71 ал. 1 ГПК са държавните такси и разходите за производството. В последната категория попадат разноските за правна защита, за събиране на доказателства, за възнаграждение на особен представител и др. подобни. На възстановяване подлежат само реално заплатените от страната разноски и то съразмерно на уважената респ. отхвърлената част от исковата претенция /арг. чл. 78 ал.1 и ал. 3 ГПК/. За да се присъдят в полза на някоя от страните по правилата на чл. 78 ГПК, тяхното извършване следва да бъде доказано по делото. Заплащането на възнаграждението за един адвокат може да се докаже непосредствено с договора за правна защита и съдействие, ако в него е отразено, че уговорения хонорар между клиента и адвоката е заплатен в брой. Когато обаче е предвидено заплащането на уговореното възнаграждение да стане по банков път, освен договора за адвокатска услуга следва да се представи и платежния документ, удостоверяващ реалното извършване на разхода. Следва да се има предвид обаче, че представянето на договора за правна защита и съдействие не е абсолютна предпоставка за уважаване на претенцията за разноски, тъй като писмената му форма е само за доказване, но не и за действителност. Реалното извършване на разхода за правна защита може да се установи и с други доказателства, заместващи липсващия договор за адвокатска услуга, в които да са индивидуализирани белезите на съществуващото между клиента и адвоката правоотношение за предоставяне на правна защита по конкретно съдебно дело. Подобни документи са издадена фактура, 3 от която може да бъде направен обоснован извод за постигната между страната и нейния пълномощник договореност относно размера на възнаграждението и платежно нареждане/извлечение от банкова сметка/, установяващо заплащането му по банков път.

По тези съображения липсата на представен договор за правна защита и съдействие между ищеца и пълномощника му не е основание за отхвърляне на претенцията му за този вид разноски, стига обаче по делото да са налице други доказателства, удостоверяващи извършването на разхода за правна защита. В съответствие с оплакванията на частния жалбоподател и противно на приетото от районния съд, в случая ищецът не е доказал в исковото производство, че за учреденото на пълномощника си процесуално представителство е заплатил посочената в списъка по чл. 80 ГПК сума за адвокатски хонорар в размер на 360 лв. с ДДС. На първо място този списък не може да съставлява доказателство за заплащането на адвокатското възнаграждение, а единствено създава процесуална възможност на страната да иска изменение на решението в частта му за разноските /т. 2 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/.

На следващо място представените с исковата молба фактура и платежно нареждане, с оглед на обективното си състояние, са негодни да докажат понесените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. От една страна посоченото във фактурата основание касае възнаграждение по договори за правна защита и съдействие за предявяване на искове по чл. 422 ГПК срещу 10 лица, без да е посочен отделния размер на хонорара по отношение на всеки ответник. От друга страна, дори последният да е еднакъв за всички, извършените върху фактурата зачерквания препятстват съда да разбере с нужната сигурност общата стойност на уговореното възнаграждение по тези 10 договора за правна защита и съдействие, доколкото е заличена цифрата на хилядите, както и словесното й изписване. По подобен начин е направено заличаване на част от стойността и в представеното към фактурата преводно нареждане. Следователно страната сама се е лишила от онези доказателства годни да установят конкретния размер на уговореното с пълномощника й възнаграждение за процесуално представителство в исковия процес, както и неговото действително заплащане. В тази връзка по делото остана недоказано ищецът да е извършил реален разход за правна защита в посочения в списъка по чл. 80 ГПК размер, поради което не му се следва възстановяване на същия. Той има право на възмездяване само на действително заплатените разходи за държавна такса по иска за главница в размер на 64, 98 лв. и за депозит за вещото лице в размер на 400 лв., но съобразно уважената част от иска. От последното вземане не следва да се приспадат част относима към оттеглената претенция за мораторна лихва, тъй като експертизата е назначена от съда след прекратяване на производството по отношение на този иск.

По тези съображения, при спазване на правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска в размер на 2461, 93 лв., ищецът има право на разноски в исковото производство в размер на 352, 30 лв. За заповедното производство, след приспадане на частта от държавната такса относима към оттеглената претенция за лихва и доколкото по вече изложеното и в него не е доказано 4 реалното заплащане на конкретен размер на адвокатското възнаграждение, ищецът има право на разноски в размер на 49, 24 лв. В тази връзка частната жалба срещу атакуваното определение в частта му, касаеща присъдените в тежест на жалбоподателя разноски се явява основателна и след отмяната й следва да се измени издаденото по делото решение, като в полза на ищеца се присъдят разноски за исковото и заповедното производство в горепосочените размери, при съобразяване на чл. 11 и сл.