Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16483 от 21.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45653/2025
Вид
Решение № 16483
Подписан
21.08.2026
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 16483 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110145653 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД АБ АД срещу ЗД БИ АД.

Ищецът ЗАД АБ АД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка "автокаско" за л.а. Тойота с рег.№ ....., заплатил в полза на застрахованото при него лице сумата от 1658,11 лв обезщетение за имуществени вреди – за ремонт по фактура на доверен сервиз, от ПТП, настъпило на 23.9.2022г., в град Хасково, при твърдения, че водачът на л.а.

Фолксваген с рег.№ .... , застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното дружество, при опит да излезе от паркинг, реализира ПТП с л.а Тойота. Твърди се, че ищецът отправил до ответника извънсъдебна покана, за заплащане , както и че ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сумата 829,06 лева, като се предявява осъдителен иск за сумата 829,06 лева 814,06 лева – остатък от претендираната сума и сумата 15 лева ликвидационни разноски, както и законната лихва от предявяване на иска.

Ответникът ЗД БИ АД, в срока за отговор , сочи, че оспорва изцяло предявения иск, като сочи, че оспорва да е налице деликт, като сочи, че от доказателствата не се установяват твърденията на ищеца, като неясно е останало кой в каква посока се е движел, къде е паркингът, имало ли е място да се разминат двата автомобила. Сочи, че затова е платил половината от претендираната сума. Твърди се, че ударът за л.а. Фолксваген е бил непредотвратим, като твърди, че виновен за ПТП е застрахованият при ищеца водач, който при маневра излизане от паркинг не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите водачи, не се е убедил, че в същия момент друг л.а. не излиза, като внезапно е навлязъл в лентата за движение на л.а.

Фолксваген. Прави се възражение за съпричиняване, като се сочи, че водачът 1 на л.а. Тойота е можел да възприеме движещия се срещу него л.а. и да не пизлезе от паркинга, като не е пропуснал другия л.а. Оспорва се размерът на претенцията, като се сочи, че са налице надписани, не действително необходими СМР, които не са увредени от ПТП. Оспорва се л.а. Тойота да е бил в добро състояние преди удара, както и твърдението, че същият е бил в гаранция.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск от ЗАД „АБ“ АД срещу ЗД „БИ“ АД с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 829,06 лв., от която 814,06 лв.

– непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, и 15 лв. – обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане.

За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, настъпването в срока на застрахователното покритие на събитие, за което носи гражданска отговорност лице, чиято отговорност е застрахована при ответника, причиняването на вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на това лице, както и изплащането от имуществен застраховател на застрахователно обезщетение.

С извършване на плащането застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско“ за лекия автомобил „Тойота“, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за лекия автомобил „Фолксваген“, изплащането от ищеца на сумата от 1 658,11 лв. на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, както и обстоятелството, че след отправената регресна претенция ответникът е заплатил на ищеца сумата от 829,06 лв. като обезщетение по щетата.

За установяване механизма на процесното ПТП са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля Х. С. - водач лекия автомобил „Фолксваген“ към момента на произшествието, от които се установява, че автомобилът „Тойота“ е бил паркиран, а свидетеля е предприела движение назад с управлявания от нея автомобил, като не е съобразила разстоянието до паркираното МПС и го е ударила. Свидетелят изрично посочва, че тя е ударила другия автомобил, както и че водачът на „Тойота“ не се е намирал в него към момента на контакта. След произшествието тя го е изчакала, извинила се е и двамата са оформили необходимите документи, без спор относно причината за настъпване на 2 произшествието. Съдът дава вяра на показанията на св. Стоянова, доколкото същата е участник в произшествието, а изложените от нея обстоятелства относно собственото й поведение са неблагоприятни за страната, чиято застрахователна отговорност произтича от него. Показанията й са последователни, съответстват на останалия доказателствен материал, както и на житейската логика при подобен род инциденти. В същия смисъл са и показанията на свидетеля С. П. Н.- водач на увредения автомобил, който не е непосредствен очевидец на ударът, тъй като към този момент не се е намирал в автомобила, но показанията му са относими към състоянието на л.а.

„Тойота“ непосредствено преди произшествието. От тях се установява, че автомобилът е бил оставен паркиран, свидетелят се е отдалечил от мястото, а при завръщането си е установил настъпилото произшествие и нанесените по автомобила вреди.

Събраните гласни доказателства водят до извод за неоснователнст на възражението на ответника относно сочения от него механизъм на ПТП, че водачът на л.а. „Тойота“ е предприел маневра за излизане от паркинга и внезапно е навлязъл в траекторията на автомобила „Фолксваген“. Установява се точно обратното – към момента на удара л.а. „Тойота“ е била неподвижен, а водачът й изобщо не се е намирал в него.

Механизмът на произшествието се установява и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, приета без възражения от страните, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и съответстващо на останалия доказателствен материал.

Вещото лице констатира механизма на произшествието, като приема, че автомобилът „Тойота Авенсис“ се е намирал в паркирано състояние, а водачът на „Фолксваген Туран“ е предприел маневра за излизане от паркомястото на заден ход с навит надясно волан, при която е реализиран контакт с паркирания от лявата страна автомобил. Техническите изводи до които е достигнал експертът съответстват изцяло на показанията на водача на л.а. „Фолксваген“, който несъмнено се потвърждава с оглед характера и локализацията на уврежданията. Вещото лице е категорично и относно предотвратимостта на произшествието - водачът на „Фолксваген Туран“ е разполагал с техническа възможност да предотврати ПТП, ако при извършване на движението назад е оставил достатъчно странично разстояние до паркирания автомобил. От друга страна, водачът на „Тойота Авенсис“ не е разполагал с каквато и да е техническа възможност да предотврати произшествието, тъй като към момента на удара се е намирал извън автомобила.

При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза съдът приема за установено, че на 23.09.2022 г. в гр. Хасково е настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № ....., и лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № ...., при което водачът на последния автомобил, предприемайки маневра за излизане от паркомясто на заден ход, е реализирал удар с намиращия се в паркирано състояние автомобил „Тойота“. При така установения механизъм съдът приема, че произшествието е настъпило в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на автомобила 3

„Фолксваген“. При извършване на движение назад водачът е длъжен преди започване на маневрата да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението, както и по време на самата маневра непрекъснато да наблюдава пространството зад превозното средство. Реализирането на удар с намиращ се в неподвижно състояние автомобил сочи именно на неизпълнение на тези задължения.

По възражението за съпричиняване.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да бъде намалено, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приносът не се предполага, а следва да бъде доказан от страната, която се позовава на него, чрез установяване на конкретно действие или бездействие на увредения, намиращо се в причинна връзка с настъпването или размера на вредите. В настоящия случай такова поведение не само не е доказано, но изложената от ответника теза относно фактическата обстановка и досежно механизма на ПТП се опровергава категорично от събраните по делото доказателства. При това положение не може да се приеме наличие на какъвто и да е принос на водача на увредения автомобил към настъпването на ПТП, доколкото паркираният автомобил представлява неподвижен обект, спрямо чието местоположение водачът на „Фолксваген“ е следвало да съобрази траекторията на предприетата от него маневра. Поради това не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.

Неоснователно е възражението на ответника и относно причинната връзка между произшествието и ремонтираните детайли, както и относно размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Съдът кредитира заключението на САТЕ и в тази част, като вещото лице е извършило съпоставка между установения механизъм на ПТП, характера и локализацията на констатираните увреждания и извършените ремонтно-възстановителни дейности, като е достигнало до извод, че констатираните по автомобила „Тойота“ увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Експертизата не установява включването в ремонта на несвързани с произшествието увреждания или извършването на ненужни ремонтни дейности.

По отношение на стойността на вредите вещото лице е определило необходимата за възстановяване на автомобила сума по средни пазарни цени към датата на произшествието на 1 676,42 лв. с ДДС. Същевременно безспорно по делото е, че действително изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за извършения ремонт е 1 658,11 лв. Следователно изплатеното обезщетение не надхвърля действителната възстановителна стойност на причинените вреди, а напротив, реално платената от застрахователя сума е пониска от определената от вещото лице среднопазарна стойност на ремонта.

При наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, и при доказан размер на причинените вреди, с изплащането на застрахователното обезщетение от 1 658,11 лв. ищецът е встъпил по силата на чл. 411 КЗ в правата на увреденото лице срещу ответника до размера на извършеното 4 плащане и обичайните разноски за определяне на обезщетението. По делото е безспорно, че след отправяне на регресната претенция ответникът е заплатил на ищеца сумата от 829,06 лв. като обезщетение по щетата. Съобразно заявения предмет на иска непогасената част от застрахователно обезщетение възлиза на 814,06 лв., към която следва да се присъдят и претендираните 15 лв. обичайни ликвидационни разноски.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 411 КЗ за сумата от 829,06 лв., е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква единствено за ищеца. Такива се претендират, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 475,50 евро, от която: 25,56 евро – платена държавна такса и 204,52 евро – депозит за САТЕ и 245,42 евро – адв. възнаграждение (без възражение за прекомерност), които се доказват като реално извършени и следва да бъдат възложени в тежест на отвтеника.