Определение № 3373 от 13.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3373 гр. София, 13.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002901057 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на насрещните страни по спора – ищеца “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК 202597973, и ответника “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, против решение № 82/06.02.2024 г. по в.т.д. № 789/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след частични потвърждаване и отмяна на решение от 24.04.2023 г. по т.д. № 676/2021 г. на Софийски градски съд, е осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) сумата от 78 087,46 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени на 15.11.2016 г. със средства от разплащателна сметка с титуляр ДЗЗД “МОНТАНА СКАЙ”, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. до окончателното й плащане, и сумата от 34 946,94 лева - мораторна лихва за периода 17.11.2016 г. – 15.04.2021 г., като е отхвърлена претенцията за горницата за главница до 156 174,93 лева и за лихва до 69 893,89 лева.

С касационната жалба на ищеца “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД се атакува въззивното решение в отхвърлителната част, като се въвеждат оплаквания за неговата недопустимост и съответно неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съдебен акт е недопустим поради нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса по чл. 6, ал. 2 ГПК, тъй като решаващият състав се е произнесъл по непредявено възражение/насрещен иск относно размера на предполагаемия дял на ищеца в общото имущество, придобито от ДЗЗД “МОНТАНА СКАЙ”, и неправилно е приел, че с горницата над 50% от търсената сума същият би се обогатил неоснователно за сметка на другия участник в обединението. Добавя се, че 1 този извод е и необоснован поради неизвършването на анализ за определяне на подлежащата на разпределение стойност след приспадане на сторените разноски за водене на общите дела на обединението. Същите доводи се релевират и във връзка с оплакването за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение. Според касатора ищец, въззивното решение е очевидно неправилно, защото заключението на САС за липса на възможност за възстановяване на неразрешената трансакция по сметката на титуляра поради закриването й, не отговаря на събраните по делото доказателства, сочещи на прехвърляне на банковата сметка в “ОББ” АД при преобразуването на “Сибанк” ЕАД, а и възстановяването на сумата по същата сметка е алтернативна възможност. Излагат се аргументи, че сумите, възстановени от неразрешени банкови трансакции на единия съдружник, нямат характер на новопридобито от обединението имущество и не подлежат на разпределение.

Посочват се разноски, свързани с воденето на общите дела в гражданското дружество, постъпления от дейността му, както и неразрешени според касатора банкови операции, постъпили по сметката на “Сънидей” ЕООД – втория съдружник в обединението. Оспорват се мотивите на въззивния съд, че ако на ищеца бъде възстановена пълната стойност на неразрешените трансакции, той би се обогатил за сметка на другия съдружник. Аргументира се тезата, че всеки от съдружниците в гражданското дружество е активно легитимиран да претендира в пълен размер вземане, произтичащо от договор, сключен от името на обединението, но за сметка на членовете му – в случая рамковия договор за разкриване и водене на банкова сметка, по който страни са участниците ДЗЗД – “Сънидей” ЕООД и “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД.

Изтъква се, че в тази хипотеза банката отговоря за цялата стойност на неразрешената платежна операция, независимо от вътрешните уговорки за дялово разпределение между лицата. Иска се отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част и уважаване изцяло на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ищец релевира доводи за допуск до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК поради вероятна недопустимост и съответно очевидна неправилност.

Основава искането си и на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с която не е формулиран конкретен правен въпрос. Поддържа и наличие на критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като поставя следните въпроси:

1. Питане относно “процесуалната легитимация и правото на член на обединение по ЗЗД, което е прекратено, да претендира за вземания придобити за обединението по време на неговото функциониране”.

2. “Възниква ли активна солидарност за банката при разкриване на сметка на обединение, по което страни са две или повече физически или юридически лица?”.

3. Дали “неперсонифицираното дружество е допустим титуляр на банкова сметка, предвид че съгласно легалната дефиниция такъв може да бъде 2 само юридическо или физическо лице?”.

4. “Какви са правните последици при прекратяване на обединение по ЗЗД в светлината на последващо предявяване на дължимото към съдружниците, придобито за прекратеното обединение?”.

5. “Ако член на обединението има основателен иск за възстановяване на извършени от другия съдружник неразрешени банкови трансакции, с които последният очевидно се е обогатил неоснователно, то има ли правото съдружника, извършил неправомерните трансакции да получи възстановяване по реда на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.), съгласно който в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция?”.

6. “В случай, че съдружник в обединение по ЗЗД, извършил неразрешените банкови трансакции, е привлечен качеството си на трето лице помагач на банката в производство, свързано с претенция за възстановяване на неразрешена банкова трансакция предявена от другия съдружник в консорциума и не предяви иск съгласно чл. 225 ГПК, съгласно който третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни, следва ли да получи дял от евентуално възстановената стойност на неразрешените трансакции?”.

7. “По какъв начин може да бъде обективно установено в иск, предявен по реда на чл. 57 ЗПУПС (отм.), подобно неоснователно обогатяване и предпоставка ли е това за частично възстановяване на неразрешената трансакция, което по своята същност винаги е неразрешена в своята пълнота и цялост?”. Задава се и “въпрос относно възможността съдът, без да е изрично сезиран с възражение за неоснователно обогатяване от страна по делото и без да е предявен насрещен иск срещу ответника, служебно да се произнесе по въпроса за неоснователност на иска поради възможно нарушение на чл. 55 или съответно чл. 59 от ЗЗД?”.

8. “Възможно ли е неправосубектното гражданско дружество, което не притежава собствено имущество, да бъде титуляр на банкова сметка, предвид легалната дефиниция за титуляр/платец, която ограничава субектите до физически или юридически лица?”.

9. “Следва ли банковите сметки, разкрити на името на обединение по ЗЗД, да се тълкуват като сметки на отделните юридически или физически лица членове на обединението и ако да, какви права би имал всеки съдружник до момента на прекратяване на обединението или излизане от договорното съдружие и съответно след прекратяване/напускане?”.

10. “При наличие на неразрешена банкова трансакция, извършена неправомерно от един от съдружниците преди прекратяване на съсобствеността между членовете на обединението, как и на кого би следвало 3 да бъде възстановена сумата по тези банкови операции и на кого?”.

11. “Допустимо ли е при установяване на неразрешена банкова същата да бъде възстановена от банката само частично и не представлява ли същото отклонение от общностното право закрепено в член 73, ал. 1 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО?”.

12. “Представляват ли сумите възстановени от банка при доказана неразрешена банкова трансакции новопридобито съсобствено имущество между съдружниците в гражданското обединение и ако да, как следва да бъдат те разпределени при наличието на виновно поведение от съдружник в обединението извършил тези трансакции и при прекратен договор за консорциум?”.

13. “Как следва да бъде определен делът на всеки съдружник в гражданско обединение при прекратяването му и следва ли първо да бъдат възстановени разноските сторени от всеки съдружник, ведно с дължимите лихви, ако това е изрично уговорено в договора за създаване на обединението?”.

С касационната жалба на ответника “ОББ” АД и допълнението към нея се атакува въззивното решение в осъдителната част с оплаквания за неговата недопустимост и съответно неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 ГПК.

Релевира се, че въззивният съдебен акт е недопустим като постановен по нередовна искова молба, който порок не е отстранен и във въззивното производство, и поради разглеждането на непредявен иск за присъждане на мораторна лихва, във връзка с който не е внесена и дължимата държавна такса. Оспорва се като неправилен изводът на решаващия състав на САС, че банката е допуснала извършването на неразрешени платежни операции, който, според касатора, е направен само въз основа на подписания спесимен.

Изтъква се, че съдът не е обсъдил сключения договор за онлайн банкиране от 04.07.2016 г., договорените в него условия по отношение на промяна в ползването на услугата, както и наведените от банката възражения във връзка с представителството на ДЗЗД “МОНТАНА СКАЙ” по повод откритата банкова сметка, а обсъдените доказателства са превратно тълкувани. Като несъответстващо на нормата на чл. 51, ал. 3 от ЗПУПС (отм.) се определя заключението на въззивната инстанция, че подписаният на 13.10.2016 г. спесимен представлява изрично споразумение между платеца и доставчика на платежни услуги, както и че със същия е ограничена представителната власт на представляващия гражданското дружество. Подчертава се, че по този начин на спесимена е придадено значение, каквото не е предвидено нито в закона, нито в Наредба № 3 на БНБ. Изразява се несъгласие с мотивите на 4 апелативния съд, че този документ е задължавал банката служебно да предприеме действия във връзка с ограничаване правата на избрания представител на гражданското дружество, като се счита, че банката няма законово задължение за такава промяна. Акцентира се, че в случая е сключен договор за онлайн банкиране, в който избраният управител на ДЗЗД “МОНТАНА СКАЙ” - Х. К. Х., е оправомощен ползвател на услугата. Същият представлява обединението съгласно договора за създаване на обединението и вписаните в регистър Булстат обстоятелства. Отбелязва се, че ищцовото дружество не твърди и не доказва да са предприети действия за промяна на условията за ползване на онлайн банкирането. Обобщава се, че процесните платежни операции, извършени посредством онлайн банкирането и от оправомощения ползвател на тази услуга - Х. К. Х., са разрешени по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.). Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнението към него се релевира допуск до касация на обжалвания съдебен акт поради вероятна недопустимост по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – разгледани недопустими искове, както и поради очевидна неправилност по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – с твърдението, че изводите на САС не почиват на житейската и правна логика предвид събраните доказателства и вписваните в публичен регистър обстоятелства, а на спесимена са придадени правни последици, които не са предвидени нито в закона, нито в договореното с банката.