Решение № 261427 от 27.11.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№261427/27.11.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17086 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 74011/ 12.11.2019 г. от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * срещу И.Т.П., ЕГН: **********, с адрес:

***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 504.32 лв., формирана както следва: 14.78 лв., представляваща неплатени месечна абонаментна такса за периода от 05.03.2016 г. до 04.06.2016 г. по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер *; 39.83 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *, за периода 05.03.2016 год. – 04.06.2016 год.; 21.33 лв., представляваща неплатени месечна абонаментна такса, за периода от 05.03.2016 г. до 04.06.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *; 244.61 лв., представляваща неплатени месечна абонаментна такса, за периода от 05.03.2016 г. до 04.06.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *, 183.77 лева, представляваща задължение по договор за лизинг от 18.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 16.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. №

12414 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 6200/ 17.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените в настоящото и заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги, от 30.03.2015 год. относно предпочетен номер *, за срок от 24 месеца, по силата на който от страна на потребителя е поето задължение за заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лв. На 04.06.2015 год. между страните е сключен и договор за фиксирани услуги с предпочетен номер *, за срок от 24 месеца, по силата на който от страна на потребителя е поето задължение за заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 5.90 лв. На 17.03.2016 год. между страните е сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер *, за срок от 24 месеца, по силата на който от страна на потребителя е поето задължение за заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 13.99 лв. На същата дата, във връзка с последния договор, е сключен и договор за лизинг, по силата на който на ответника е предоставено устройство *, срещу цена от 183.77 лв., платима на 23 месечни вноски, по 7.99 лв. По силата на допълнителни споразумения, срокът на действие на горепосочените съглашения е продължен съответно до 04.06.2017 год., 14.03.2018 год. и 17.03.2018 год. Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите абонаментни такси и лизингови вноски за периода от 05.03.2016 г. до 04.06.2016 г.

Ответникът

– И.Т.П., чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва дължимостта на претендираното вземане.

Възразява срещу доказателствената стойност на представените от ищеца документи, в подкрепа на развитата теза за съществуване на вземанията по посочените договори. Отправя искане за отхвърляне на претенциите.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 12414/ 2018 г. на ВРС.

Предмет на претенцията по установителния иск за вземания по фактури, вземанията по които касаят предоставени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало по силата на договор за далекосъобщителни услуги и договор за лицинг, по който е изправна страна, доставката на далекосъобщителни услуги за релевирания период, респ. предаване на лицинговата вещ, въз основа на които за ответника е възникнало задължение за заплащане на лизингови вноски; настъпване изискуемостта на задълженията.

В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията спрямо доставчика На първо място, от представените с исковата молба договори и допълнителни споразумения се установява наличие на валидни облигационни отношения между страните, с предмет – доставка на съобщителни услуги от ищеца към ответника, за предпочетени номера *, *, *, *. С подписа си, положен в договора и приложенията към него, потребителя е изразил съгласие за заплащане за месечни абонаментни такси и цени на други услуги, при описаните условия. Следователно, за ответника е възникнало задължението за заплащане стойността на абонаментните такса и ползваните услуги, съгласно представените ценови листи. Същевременно, от експертното заключение, кредитирано от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява стойността на задълженията на абоната, а именно: 1. 209.00 лв. с ДДС - по договор за мобилни услуги № *********/ 30.03.2015 г., относно предпочетен номер *; 2. 8.51 лв. с ДДС - по договор за фиксирани услуги № *********/ 04.06.2015 г., относно предпочетен номер *; 3.

12.14 лв. - по договор за мобилни услуги № *********/ 14.03.2016 г., относно предпочетен номер *; 4. 23.94 лв. - по договор за мобилни услуги № *********/ 17.03.2016 г., относно предпочетен номер *.

На следващо място – от приобщения по договор за лизинг от 18.03.2016 г. се установява облигационна обвързаност между страните по силата на договор за лизинг, относно мобилно устройство. С подписа си, положен в договора и инкорпорирания в него погасителен план, лизингополучателя е изразил съгласие за заплащане за месечни лизингова вноска, при описаните условия. Към датата на приключване на устните състезания е настъпил падежа и на последната вноска. Следователно, за ответника е възниквало задължението за заплащане на 23 лизингови вноски от 7.99 лв. месечно. Съгласно заключението на експерта, задължението на потребителя по този договор е 23.88 лв.

Ответникът не ангажира доказателства, установяващи погасяване на задълженията си по процесните договори за мобилни услуги, а също и за заплащане на дължимите вноски договора за лизинг.

Ето защо, следва да се приеме, че предявените установителни искове относно вземанията, съставляващи абонаментни такси, потребени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, са основателни за сумата от 277.47 лв., формирана както следва: 1. 209.00 лв. с ДДС - по договор за мобилни услуги № *********/ 30.03.2015 г., относно предпочетен номер *; 2. 8.51 лв. с ДДС - по договор за мобилни услуги № *********/ 04.06.2015 г., относно предпочетен номер *; 3. 12.14 лв. - по договор за мобилни услуги № *********/ 14.03.2016 г., относно предпочетен номер *; 4. 23.94 лв. - по договор за мобилни услуги № *********/ 17.03.2016 г., относно предпочетен номер *; 23.88 лв. – по договор за лизинг от 18.03.2016 г., поради което и следва да бъдат уважени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Претенцията за горницата над тази сума е недоказана по размер, поради което и подлежи на отхвърляне, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски, които съобразно уважената част на иска възлизат на 211.22 лв. лв.

В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 562.34 лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА

ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Т.П.,

ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.”

ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***

* сума в общ размер на 277.47 лв. (двеста седемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки), формирана както следва: 209.00 (двеста и девет) лева с ДДС - по договор за мобилни услуги № *********/ 30.03.2015 г., относно предпочетен номер *; 8.51 лв. (осем лева и петдесет и едва стотинки) с ДДС - по договор за фиксирани услуги № *********/ 04.06.2015 г., относно предпочетен номер *; 12.14 лв. (дванадесет лева и четиринадесет стотинки) - по договор за мобилни услуги № *********/ 14.03.2016 г., относно предпочетен номер *; 23.94 лв.

(двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) - по договор за мобилни услуги № *********/ 17.03.2016 г., относно предпочетен номер *; 23.88 лв. (двадесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) – по договор за лизинг от 18.03.2016 г., поради което и следва да бъдат уважени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 16.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 12414 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 6200/ 17.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.”

ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * срещу И.Т.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, с иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума горницата над 277.47 лв. (двеста седемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) до пълния заявен размер от 504.28 лв. (петстотин и четири лева и тридесет и една стотинки), която разлика е формирана както следва: горницата над 8.51 лв. (осем лева и петдесет и едва стотинки) с ДДС до пълния предявен размер от 14.79 лв. (четиринадесет лева и седемседет и девет стотинки), представляваща неплатени месечна абонаментна такса за периода от 05.03.2016 г. до 04.06.2016 г. по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер *; горницата 23.94 лв. (двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) до пълния предявен размер от 39.83 лв. (тридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща задължение по договор за мобилни услуги №

*********/ 17.03.2016 г., относно предпочетен номер *; горницата над 12.14 лв. (дванадесет лева и четиринадесет стотинки) до пълния заявен размер от 21.33 лв. (двадесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща задължение по договор мобилни услуги № *********/

14.03.2016 г с предпочетен номер *, за периода от 05.03.2016 г. до

04.06.2016 г.; горницата над от 201.07 лв. (двеста и един лева и седем стотинки) до пълния предявен размер от 244.60 лв. (двеста четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки), представляваща задължение по договор за мобилни услуги № *********/ 30.03.2015 г., относно предпочетен номер *, за периода от 05.03.2016 г. до 04.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 16.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 12414 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 6200/ 17.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * сумата от 211.22 лв. (двеста и единадесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.