Решение № 6452 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6452 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Маргарита Ил. Николова Въззивно гражданско дело № 20251100513190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16233 от 29.08.2025 г. по гр. д. № 1651 от 2025 г. Софийският районен съд е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от „Минолби“ ЕООД, ЕИК:

201995159, против „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 0,73 лв. с ДДС, представляваща платена без основание сума за начислени от ответника месечни абонаментни такси за предоставени мобилни услуги за тел. № ******** във връзка с договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г.

Ищецът „Минолби“ ЕООД е подал въззивна жалба срещу решението, в която развива съображения за неправилност на същото. Навежда съображения, че необосновано СРС е приел, че ответникът е таксувал ищеца съобразно уговорения тарифен план, макар от съдебно-счетоводната експертиза да се установявало противното. Посочва, че договорените в приложението от 03.12.2021 г. тарифни планове не са прилагани от 20.12.2021 г., тъй като на тази дата не са били активирани съответните мобилни услуги. Посочва, че датата 20.12.2021 г. не фигурирала никъде в сключените между страните договори и приложения към тях, а единствено в процесната фактура, която не била подписана, а била съставена едностранно от ответника. Позовава се на издадено към процесната фактура кредитно известие, от което се установявало, че процесната сума е сторнирана, като начислена без основание. Изводите на вещото лице, че начислените такси и отстъпки и направените корекции към тях са в съответствие с договореното, почивали на предположения, след като е извършвана корекция с кредитно известие. Счита, че необосновано СРС е приел, че настоящата претенция е удовлетворена чрез приспадане на сумата през последващия месец.

В тази връзка посочва, че нямало доказателства за какви вземания е издадена последващата фактура и вземания за какви услуги са погасявани чрез прихващане. Подробно аргументира, че е ирелевантно кой е фактическият платец на претендираната надплатена сума, след като е погасено задължение на „Минолби“ ЕООД, като се позовава и на чл. 73 ЗЗД. Излагат се и 1 съображения, че ищцовото дружество подлежи на потребителска защита. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски.

Ответникът „А1 България“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по изложени съображения. Счита, че възраженията на ищеца във връзка с приетата съдебна експертиза са преклудирани, тъй като същата не е била оспорена. Подробно аргументира, че искът е неоснователен, тъй като не било доказано имуществото на ищцовото дружество да е намаляло с претендираната сума. Счита, че ищецът не е потребител и не се ползва от потребителска защита. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за сумата от 0,61 лева без ДДС или 0,73 лева с ДДС – платена без основание сума, представляваща сбор от такси по Договор за ползване на мобилни електронни и съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********.

В исковата молба ищецът „Минолби“ ЕООД поддържа, че претендираната сума е едностранно начислена от ответника по фактура № 442061731 за периода 28.11.2021г. – 27.12.2021 г., като сбор от месечни абонаментни такси. Твърди, че фактурираният сбор е различен от дължимия размер на месечните абонаментни такси по договора, но въпреки това е заплатил задължението, поради опасение от преустановяване на ползваните мобилни услуги. Поради това моли да му бъде възстановена сумата, заплатена без основание, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „А1 България“ ЕАД е оспорил иска, като посочва, че между страните съществува валидно облигационно отношение по Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., въз основа на което е начислена и платена процесната сума. Поддържа, че е извършено предоговаряне на тарифния план, като преди него таксите са се определяли съгласно Приложения № 1 от 14.10.2019 г., а след предоговарянето – съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. Твърди също, че услугите са ползвани от лица, които не са служители или свързани с „Минолби“ ЕООД, а процесната сума е заплатена в брой от физическо лице – ползвател на услугата. Поради това, според ответника, при евентуално неправомерно начисляване сумата следва да бъде възстановена на лицето, което я е заплатило, а не на ищеца. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските.

С доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорно, че между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД съществува валидно облигационно правоотношение по Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., с предмет ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер ********. За безспорно е прието и че ответникът е издал фактура № 442061731 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за ползваните услуги, като задължението по нея, включително сумата от 0,73 лева с ДДС, предмет на делото, е било заплатено.

С Определение № 15517 от 02.04.2025 г. по чл. 146 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да докаже елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно наличие на неоснователно разместване на имуществени блага, обогатяване на ответното дружество за сметка на ищеца, причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването, както и стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, видно от което след предоговарянето от 20.12.2021 г. за номер ******** е приложен нов тарифен план „А1 М клас S“ с месечна такса 6,51 лева без ДДС. При първата фактура по новия план е извършена корекция за осемте дни, през които е действал новият план, но е била предплатена такса по стария. Издадено е кредитно известие, като сумата е отчетена като 2 аванс и впоследствие е прихваната със следващо задължение на ищеца.

С решението си СРС е отхвърлил предявения от „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 0,61 лева без ДДС или 0,73 лева с ДДС, като платена без основание по Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. Съдът е осъдил „М-и“ ЕООД да заплати на „А1 България“ ЕАД 450 лева разноски по делото, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 350 лева депозит за съдебносчетоводна експертиза.

Въззивният съд, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД е сключен Договор № 503554975, по силата на който на ищеца са предоставяни мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********.

На 14.10.2019 г. страните са подписали Приложение № 1 към договора, съгласно което за посочения номер е бил приложен тарифен план „А1 М клас М“ с месечна абонаментна такса с отстъпка в размер на 5,60 лева без ДДС. Съгласно Приложение № 2 от същата дата към номера е била избрана и допълнителна услуга – 5 ГБ мобилен интернет.

За периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. месечната абонаментна такса по стария тарифен план е била предплатена.

На 03.12.2021 г. страните са подписали Приложение № 1 към договора, с което са предоговорени условията за ползване на мобилните услуги. Считано от 20.12.2021 г. за процесния номер е приложен тарифен план „А1 М клас S“ с месечна абонаментна такса с отстъпка в размер на 6,51 лева без ДДС.

Ответникът е издал фактура № 442061731 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., като в нея е начислена и процесната сума от 0,61 лева без ДДС, съответно 0,73 лева с ДДС.

Задължението по фактурата, включително процесната сума, е било заплатено.

Процесната фактура от 04.01.2022 г. е първата, издадена в съответствие с новия тарифен план. В нея е извършена корекция за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г., през който е действал новият тарифен план, но за който е била предплатена такса по стария план.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с извършената корекция е издадено кредитно известие, като сумата за връщане е останала по партидата на клиента като аванс за следващата фактура и впоследствие е извършено счетоводно прихващане със следващо задължение на ищеца.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 0,61 лева без ДДС или 0,73 лева с ДДС, представляваща платена без основание сума по Договор № 503554975 за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********, начислена по фактура № 442061731 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.

За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи наличието на имуществено разместване, при което ответникът се е обогатил за негова сметка без правно основание. В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил и задържал претендираната сума.

По делото не се спори, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по Договор № 503554975, както и че задължението по фактура № 442061731, включително процесната сума от 0,73 лева с ДДС, е било заплатено. Спорният въпрос е дали процесната сума е начислена без основание и дали ответникът се е обогатил с нея за сметка на ищеца.

3

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че първоначално за мобилен номер ******** е бил приложен тарифен план „А1 М клас М“ с месечна абонаментна такса с отстъпка в размер на 5,60 лева без ДДС. След предоговарянето, считано от 20.12.2021 г., за същия номер е приложен тарифен план „А1 М клас S“ с месечна абонаментна такса с отстъпка в размер на 6,51 лева без ДДС.

Възражението на въззивника, че датата 20.12.2021 г. не е посочена в договорните документи, не води до извод за липса на основание за начислените суми. От заключението на вещото лице се установява, че промяната в тарифния план е отразена счетоводно, като при първата фактура по новия план е извършена корекция за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г., през който е действал новият тарифен план, но е била предплатена такса по стария.

Неоснователно е и възражението, че издаването на кредитно известие само по себе си установява липса на основание за начисляването на процесната сума. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитното известие е било издадено именно във връзка с извършената корекция, като сумата е останала по партидата на клиента като аванс и впоследствие е била прихваната със следващо задължение на ищеца.

Следователно извършената корекция не обуславя извод за неоснователно обогатяване на ответника, а сочи на уреждане на разликата вследствие на промяната в тарифния план.

При това положение не се установява ответникът да е задържал процесната сума без правно основание. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че начисляването е било съобразено с приложимите тарифни условия, а впоследствие е извършена съответната корекция и счетоводно прихващане.

Неоснователно е и възражението на въззивника относно фактическия платец на сумата. Доколкото задължението по процесната фактура е било задължение на „Минолби“ ЕООД и същото е погасено, обстоятелството кой фактически е извършил плащането не е от значение за основателността на предявения иск. В случая обаче липсва останалата необходима предпоставка за уважаване на иска – установено неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.