Решение № 38 от 16.05.2022, Районен съд - Берковица
- Съд
- Районен съд - Берковица
- Дело
- Административно наказателно дело 341/2021
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 16.05.2022
- Състав
- ЮЛИТА НИКОЛОВА ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.40 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Берковица, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20211610200341 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на АЛ. ИВ. КР. от град Б., ул.
************* и с ЕГН ********** против наказателно постановление № 21-0243-001197 от 08.12.2021 г. на Началника на ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за административно нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като излага доводи за недоказаност на нарушението. В съдебно заседание чрез пълномощника си доразвива доводите, изложени в жалбата и моли НП да бъде отменено.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледана по същество се явява основателна.
1
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно- наказващият орган е приел за установено, че на 30.11.2021 г. в 23,00 часа в град Б. на ул. „Александровска“ като водач на лек автомобил „Хюндай И10“ с рег. № ********, държава България при обстоятелства: град Б., ул. „Александровска“ на паркинга на магазин „Темаркет“ с посока на движение от бензиностанция ОМВ към магазин „Темаркет“ управлява лек автомобил „Хюндай И10 „с рег. № ********, собственост на фирма „********“ ЕАД ЕИК ******** като водача управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен ред от 14.04.2021 г. за срок от 12 месеца във връзка с влязла в сила присъда на РС Берковица и към момента на проверката е неправоспособен водач.
При така установената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка административно- наказващият орган е приел, че жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер от 300 лева.
На жалбодателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП - „лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред”.
Разпоредбата на ч л. 150А, ал. 1 от ЗДвП задължава участниците в движението да управляват моторно превозно средство: „.. водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.
АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетелите по акта.
Нарушителят е отказал да подпише АУАН ,както и да получи препис от него.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление 21-0243001197 от 08.12.2021 г. на Началника на РУ- Берковица.
Съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно на няколко основания.
2
Н а първо място, не е спазено изискването на чл.43 ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания. Видно от съдържанието на АУАН, документът е съставен при отказ на нарушителя да го подпише.
Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел , името и точният адрес на който се отбелязват в акта. За спазване на разпоредбата достатъчно е наличие на отказ от страна на нарушителя и подпис на свидетел, с посочване на името и адреса му, като с подписа си свидетелят удостоверява направения о т к а з . В проведеното производство за налагане на административно наказание императивно изискуемото действие по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН формално не е изпълнено, от което следва, че извършването му не е осъществено. Това, че е спазено изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН и отказа на нарушителя да получи препис от акта е удостоверен чрез подписа на един свидетел, не дерогира задължението на актосъставителя да предяви за подпис АУАН . Факта на отказ да се подпише акта, следва да се удостовери също чрез подписа на един свидетел, като се посочат неговото име и точен адрес, което да се отбележи (по арг. от систематичното тълкуване на ал. 2 и ал. 5 на чл. 43 от ЗАНН).
Н а второ място,видно от АУАН отказа на нарушителя да получи препис от съставения му АУАН е удостоверен с подписа на свид.Веселин Г.,който е и свидетел при установяване на нарушението. Приема се само /„Процесът по ЗАНН”, Л.П., Р.И., Изд.Сиела, 2009/, че е „уместно” свидетелят по чл.43 ал.2 и ал.5 от ЗАНН да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, за да не възникват съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинносттта на отразеното от него в обстоятелствената част на акта.
ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо и следва да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими 3 към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Свидетел от тази категория е вписаният под №1 в АУАН такъв Веселин Г..
Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и свидетелите на извършването или установяването на нарушението, както и в истинността на отразените, удостоверени с подписите на свидетелите-очевидци факти и обстоятелства в АУАН, свидетелят по чл. 43, ал. 2 и ал.5 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Доколкото в АУАН липсва посочен свидетел, различен от свидетелите на извършване на нарушението, удостоверяващ отказа на водача да получи препис от акта ,то е налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
Предвид на това съдът намира, че не следва да се обсъждат доводите по същество на спора, както и останалите направени от жалбоподателя възражения, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.
На посочените по-горе основания, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
Водим от изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Р айонен съд4 Берковица
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно и неправилно Наказателно постановление № 21-0243-001197 от 08.12.2021 г. на Началника на РУБерковица, с което на АЛ. ИВ. КР. от град Б., ул. ************* и с ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за административно нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ пред
Административен съд – Монтана по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5