Определение № 19867 от 28.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2384/2026
- Вид
- Определение № 19867
- Подписан
- 28.05.2026
- В сила
- 28.05.2026
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19867 гр. София, 28.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110102384 по описа за 2026 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 26942/28.01.2026г. на СРС, подадена от Г. Г. Г. срещу „Тием Финанси“ ООД.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ: на:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 07 юли 2026г.
Час: 10:10
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата Г. Г. Г. чрез адв. С. Й. – АК-София, е предявила срещу ответника „Тием Финанси“ ООД иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 150401/0000056564/31.03.2025г., а при условията на евентуалност – за недействителност само на клаузата на чл. 8 вр. чл. 11 вр.
Приложение № 2 към Договора – „Погасителен план“, предвиждащ неустойка за непредоставено обезпечение.
Ищцата твърди, че на 31.03.2025г. сключила с ответника описания по-горе договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 1800,00 лева. Сумата следвало да се върне на 6 месечни погасителни вноски по 681,00 лева при ГПР, посочен като 39%. Дължала се неустойка от 2075,82 лева, разсрочена заедно с вноските по кредита, за непредоставено обезпечение, като така общата сума, която следвало да се върне, била 4086,00 лева.
Обосновава се, че договорът за кредит, както и клаузата за неустойки сама по себе си, са нищожни. Описаната неустойка реално прехвърляла на потребителя риска от неизпълнение на задължението на заемодателя да провери кредитоспособността на заемателя. Посоченият ГПР е нереален, тъй като в него не се включвали всички дължими по договора суми, в частност начислената неустойка. По начина, по който били формулирани клаузите на договора, се осъществявало заобикаляне на закона и в частност чл. 33 от ЗПКр. Нарушавал се чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Кредиторът прехвърлял на потребителя тежестта от неизпълнение на собственото си задължение да провери кредитоспособността му. Обосновава се неравноправност, невъзможност на потребителя да влияе върху клаузите на договора и наличие на конструкция, целяща прикриване на действителните разходи по кредита. Ищцата не била наясно с общите условия и не била подписвала такива. Договорната лихва не била посочена подневно, като съобразно размера си противоречала на добрите нрави. Ако не се установи нищожност на целия кредит, то нищожна на собствено основание била клаузата за неустойка.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Тием Финанси“ ООД чрез адв. Десислава Сарафова – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 131256/24.04.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове недопустими и неоснователни. Исковете били недопустими, тъй като за ищцата нямало правен интерес да предявява установителен иск при положение, че можела да защити правата си с осъдителен такъв. Изтъква, че ищцата е била предварително запозната с клаузите на договора и ги е приела, като те са индивидуално уговорени. Оспорвайки доводите на ищцата, ответникът подробно обосновава, че договорът за заем е законосъобразен, действителен и не противоречи на закона и добрите нрави, като клаузите му са валидни и законосъобразни.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 150401/0000056564/31.03.2025г. със съдържание съобразно представените по делото копия, както и че неустойката за недадено обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО това, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 150401/0000056564/31.03.2025г. със съдържание съобразно представените по делото копия, както и че неустойката за недадено обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.
2
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. На ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3