Определение № 302 от 20.09.2021, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Бургас , 17.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова

Диамандиева

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20212000500373 по описа за 2021 година за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на И. Н. М., чрез неговия пълномощник адв.Марчева, против определение

№475/07.06.2021 г. по гр.дело № 694/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му против отказ на ЧСИ Т. Д. по изп.дело №19/2016 г. да извърши нова оценка.

Иска се отмяна на определението в тази част като неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се констатациите на съда, че жалбоподателят не е легитимиран да обжалва действието на съдебния изпълнител, тъй като е прехвърлил вземанията си към длъжника посредством цесия на „Надя 62“ЕООД.

Счита, че е присъединен взискател по изпълнителното дело, тъй като след постановяване на определение за прекратяване на производството по отношение на него поради обезсилване на издадения в негова полза изпълнителен лист от 22.07.2016 г., се е снабдил с друг, издаден от БОС на 15.12.2017г., с който е присъединен по изпълнителното дело.

Присъединяването е потвърдено с влязло в сила определение от 02.05.2018г. на БОС по гр.дело №527/2018г. на този съд, образувано по жалба на „ИНВЕСТБАНК“АД.

Твърди, че е носител и на материалното право на вземане, тъй като съгласно чл.226, ал.1 ГПК , въпреки, че е прехвърлил правото си на вземане на „Надя 62“ЕООД, изпълнителното дело не е прекратено спрямо него и 1 цесионерът не е конституиран като взискател. Допълнително, с цесията е прехвърлена само част от вземането му. Представя договор за цесия от 12.03.2020 г., съгласно който „НАДЯ 62“ЕООД му цедира вземането си против „ТОТЕМ 1“ООД/в несъстоятелност/ за сумата от 75 000 лв.

В отговор на частната жалба, подаден от „ИНВЕСТБАНК“АД, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Сочи се, че единствено банката е легитимирана на основание чл.638, а3 ТЗ от съда по несъстоятелност да продължи изпълнителното производство. Такова разрешение не е издадено за И.М. или за цесионера на вземането му „Надя 62“ЕООД и по отношение на тях изпълнителното дело е спряно.

На следващо място се сочи, че цесиите между М. и„Надя 62“ЕООД не са представени на съдебния изпълнител. Не са представени и доказателства длъжникът да е уведомен по реда на чл.99 ЗЗД за прехвърлянето и според страна никое от двете лица не може да се легитимира като взискател по изпълнителното дело.

И.М., на следващо място, не е предявил вземанията си против „ТОТЕМ 1“ООД в производството по несъстоятелност в установените преклузивни срокове и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ.

На последно място се сочи, че разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК е неприложима по изпълнителното дело. Дори да бъде прието, че жалбоподателят е легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител, то жалбата му е неоснователна по доводите, изложени в становището на банката.

Частната жалба против определението в частта, с която е спряно изпълнителното дело, е подадена от „ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК 831663282, представлявана от З. Р. и В. К. – Д., чрез юрисконсулт Б., против определение №457/07.06.2021 г. по в.гр.дело №694/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд .

Иска се отмяна на определението в обжалваната част като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с определението, в останалата му част, съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на И. Н. М. против отказ на ЧСИ Д. да извърши нова оценка на недвижим имот, собственост на „ТОТЕМ 1“ООД/ в несъстоятелност/ с идентификатор *** по к.к на гр.Несебър .За да достигне до този извод, съдът е намерил,че жалбоподателят не е надлежно легитимиран да обжалва действията на съдебния изпълнител, но въпреки това е уважил искането му за спиране на изпълнителното дело до приключване на настоящото производство с окончателен съдебен акт.

Сочи се, че определението за спиране по чл.438 ГПК има характер на особена временна обезпечителна мярка в производството по чл.435 ГПК.

2

Основателността на жалбата против действията на съдебния изпълнител следва да бъде преценена след проверка на нейната допустимост и евентуалната и основателност, а постановеното спиране има временен характер - до разрешаване с окончателен съдебен акт на правния спор по законосъобразността на обжалваното действие на съдебния изпълнител.

Според жалбоподателя, молбата за спиране по чл.438 ГПК няма самостоятелен характер и преценката за нейната основателност следва преценката за допустимостта на жалбата по чл.435 ГПК. Поради счита, че не е налице правно основание за спиране на изпълнителното дело, тъй като съдът е счел сезиращата жалба за недопустима.

Излагат се доводи, че изпълнителното производство е продължено с разрешение по чл.638, ал.3 ТЗ по т.д №159/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд и определението в обжалваната му част дерогира по недопустим и незаконосъобразен начин правомощията на съда по несъстоятелността и постановените от него актове.

Навеждат се оплаквания, че мотивите за спиране на изпълнителното дело са бланкетни и не сочат основание за спиране на изпълнителното дело.

Излагат се доводи,че актуализирането на пазарната стойност е с цел съобразяване с актуалните пазарни условия, при които би било продадено имуществото. Действителната му цена е тази, на която ще се продаде, а началната оценка е ориентир, слагащ начало на наддавателната процедура.

В отговор на частнатата жалба, подаден от И.М., чрез адв.М.. Счита я за недопустима, тъй като определението в тази част не прегражда производството по делото. Сочи практика на ВКС в подкрепа на изложеното.

Счита, че постановеното спиране не противоречи на разпореждането на съда по несъстоятелността по чл.638, ал.3 ТЗ тъй като спирането по реда на чл.438 ГПК няма самостоятелен характер, а служи за обезпечение до приключване на производството по жалбата.

Счита жалбата за неоснователна и поради това, че определението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му, е неправилно, тъй като с договор за цесия от 01.10.2018 г. той е прехвърлил своето вземане против длъжника на „НАДЯ 62“ЕООД, но на свой ред цесионерът чрез нова цесия му е прехвърлил обратно част от него. Излага доводи по основателността на сезиращата жалба.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частните жалби, становищата на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба на ИЛ. Н. М. е своевременно подадена, от надлежна страни, против акт, подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция, 3 редовна и допустима е и следва да бъде разгледани.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по жалба на И. Н. М. против отказ на ЧСИ Т. Д., обективиран в становище изх.№912/15.02.2021 г. да извърши по реда на чл.485 ГПК нова оценка на имот, изнесен на трета публична продан по изп.дело №19/2016 г. и е отправено искане да бъде спряно изпълнителното производство по реда на чл.438 ГПК. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел жалбата за недопустима, като подадена от лице без надлежна процесуална легитимация и е постановил оставянето без разглеждане. Искането за спиране на изпълнителното дело е уважено до приключване на производството по делото с окончателен съдебен акт.

За да приеме, че жалбоподателят не е надлежна страна по изпълнителното дело, съдът се е позовал на постановеното по изпълнителното дело прекратяване по отношение на И.М. за вземанията му по изп.лист от 22.07.2016 г. и от 29.07.2016 г. и на основание представен договор за цесия, с който М. е прехвърлил вземането си на „НАДЯ 62“ЕООД.

Настоящата инстанция след запознаване с приложеното копие от изпълнителното дело констатира, че след постановеното по реда на чл.433, ал.1, т.4 , с постановление от 31.01.2018 г. /л.472/ ИЛ. Н. М. е присъединен като взискател по изпълнителното дело по изпълнителен лист №438/15.12.2017 г. и разпореждане по ч.т.д №568/2017г. на Окръжен съд – Бургас против длъжника „ТОТЕМ 1“ООД. След повторното му присъединяване банката – взискател по делото е представила договор за цесия, с който ИЛ. Н. М. е прехвърлил вземането си по новия изпълнителен лист на „НАДЯ 62“ЕООД на 01.10.2018 г. /л.780/. По делото обаче не се открива акт на съдебния изпълнител, с който И.М. да е заменен от цесионера и изпълнителното производство против него да е прекратено, следователно той не е загубил качеството си на взискател по изпълнителното дело.

Ето защо решаващият извод на окръжния съд относно липсата на процесуална легитимация да обжалва действията на ЧСИ по отношение на жалбоподателя М. е неправилен.

С определение № 772/04.09.2018 г. по т.д № 159/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд съдът по несъстоятелността изрично е разрешил продължаването на изпълнителното производство по отношение на имота, изнесен на публична продан – ПИ с идентификатор *** и жалбата е подадена от надлежна страна по реда на чл.435, ал.1 ГПК определението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.

Частната жалба на „ИНВЕСТБАНК“ против определението, в частта, 4 с която е постановено спиране на изпълнителното дело до разрешаване на производството по делото с окончателен съдебен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Преценката на съда по чл.438 ГПК да постанови привременна обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното производство до произнасяне с окончателен съдебен акт по жалбата, не подлежи на инстанционен контрол, поради липса на предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК – то няма преграждащ характер и няма законова разпоредба, която да сочи неговата обжалваемост.

Мотивирано от изложеното, Апелативен съд - Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №475/07.06.2021 г. по гр.дело №694/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта в която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на И. Н. М. против отказ на ЧСИ Т. Д. по изп.дело №19/2016 г. да извърши нова оценка.

ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за разглеждане на жалбата.

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на

„ИНВЕСТБАНК“АД“ против определение №475/07.06.2021 г. по гр.дело №694/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е постановено спиране на изп.дело №19/2016 г. по описа на ЧСИ Т.Д.

Определението е окончателно на основание чл. 274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5