Решение № 2646 от 25.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2646 25.06.2019 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9720 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от у. – Р.А. и Т. К., чрез пълномощника – ю. С. е предявил против Р.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14/2018 по описа на РС Пловдив: 300 лева

- главница, дължима по договор за паричен заем № ***от 02.05.2017 г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 01.10.2017 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД; 30,90 лева - договорна лихва за периода 01.06.2017 г. – 29.09.2017 г.; 87,90 лева - такса за експресно разглеждане на документи; 87,90 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 145 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.01.2018 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищецът възниквал правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта.

Ищецът твърди, че между

„Вива кредит” ООД и ответника бил сключен на 02.05.2017 г. договор за паричен заем № ***, по който била предоставена сумата от 300 лева, платима на 5 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 83,76 лв. При попълване на документите за отпускане на заема, длъжникът се възползвал от допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката, при което се съгласил и да заплати определената такса за това в размер на 87,90 лева. Поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, на длъжника била начислена еднократно и неустойка в размер на 87,90 лв. Така погасителната вноска била в размер на 101,34 лв. Съгласно договора, длъжникът дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на 145 лева. Длъжникът не е извършил плащания по договора. Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа – 29.09.2017 г.

На 01.10.2017 г. било подписано

Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 01.12.2016 г. между „Вива кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с което били изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, за което длъжникът бил уведомен. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът чрез особения си представител а. И. е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на иска по основание и размер. Твърди, че договорът е нищожен поради противоречие със закона. Евентуално се твърди унищожаемост на договора поради измама и явно неизгодни условия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта и предмета на производството

От приетото за послужване ч.гр.д. № 14 по описа за 2018 г. на ПдРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410

ГПК за следните суми:

300 лева - главница, дължима по договор за паричен заем № ***от 02.05.2017 г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 01.10.2017 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД; 30,90 лева - договорна лихва за периода 01.06.2017 г. – 29.09.2017 г.;

87,90 лева - такса за експресно разглеждане на документи; 87,90 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 145 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания, 15,98 лева – обезщетение за забава за периода от 02,06,2017 г. до 22,12,2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.01.2018 г. до окончателното погасяване. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 14 по описа за 2018 г. на ПдРС, и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо.

С влязло в сила определение на настоящия състав от 23.07.2018 г. производството по делото е прекратено досежно иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД с предмет сумата 15,98 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.06.2017г. до 22,12,2017 г. Обезсилена е и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответстващата част.

Предмет на производството са останалите предявени искови претенции.

По същество:

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор за паричен заем № ***от 02.05.2017 г., предаването на сумата на ответника, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, прехвърлянето му на вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, уведомяването на длъжника. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), уговарянето на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита, уговарянето на такса разходи за събиране на просрочени вземания и на такса разходи за дейност на служител, уговарянето на валидна неустоечна клауза за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, забавата на длъжника, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.

От представения по делото договор за паричен заем № ***от 02.05.2017 г. /л.20 и след./ е видно, че между „Вива Кредит“ ООД в качеството на кредитодател и ответника Р.С., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 300 лева, която сума заемателят, съгласно чл.2, ал.2 от договора удостоверява, че е получил с подписването на договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.31 %, като договорна лихва е в размер на 30,90 лв. В договора е предвидено, че заемателя се е съгласил да ползва услуга експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ размер на 87,90 лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер на 83,76 лева и общо дължимата сума по кредита, включваща главница, възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане е в размер на 418,80 лева. В договора в чл.4, ал.1 е предвидено в 3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 87,90 лева, разпределена в месечните погасителни вноски.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.

„Вива кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. и приложение № 1 от 01,10,2017 г. към него /л.8 и л.18/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на

"Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.2 от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 18/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.6/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника.

Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение №

123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.