Решение № 1103 от 05.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000500807 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261359 от 12.12.2023г. по гр.д.№ 336/2020г. по описа на СГС, ГО, 17 състав е признал за установено по положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС, предявен от „Слатина- Булгарплод“ ООД срещу Н. Д. К., К. М. С., Д. М. С., Д. П. В. и А. П. М., че „Слатина-Булгарплод“ ООД е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 68134.7061522 по КККР, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ***, с площ 1453 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план 1522, кв. 4, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** и като последица от уважаването на иска по чл.124, ал.1 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 45, том V, per. № 13145, дело № 760 от 09.07.2014 г. на нотариус per. № 039 на НК.

Със същото решение на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. Д. К., К. М. С., Д. М. С., Д. П.

В., и А. П. М., са осъдени да заплатят в полза на „Слатина-Булгарплод“ ООД, сумата от по 932.03 лв. всеки от тях разноски за производството.

С решение № 260234 от 16.04.2024 г. постановено по гр.д.№ 336/2020г. по описа на СГС, ГО, 17 състав е допълнено по реда на чл.247 ГПК решение № 261359 от 12.12.2023г., като е отхвърлен предявеният от „СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД“ ООД положителен установителен главен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.17а ЗППДОП (отм.) за 1 признаване за установено, че „Слатина-Булгарплод“ ООД е собственик на следния поземлен имот: поземлен имот е идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13 8/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, е адрес: област София (столица), община Столична, гр. София, район Слатина, ***, с площ 1453 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, е номер по предходен план 1522, квартал 4, при съседи: поземлен имот ***, поземлен имот *** и поземлен имот ***. като неоснователен.

С определение от 16.05.2024г. по реда на чл.248 ГПК е изменено Решение № 261359 от 12.12.2023г., в частта за разноските, като Н. Д. К., К. М. С., Д. М. С., Д. П. В., и А. П. М., са осъдени да заплатят в полза на „Слатина-Булгарплод“ ООД, по 572.03 лв. вместо посочените по 932.03 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни.

Жалбоподателят-ищец „Слатина-Булгарплод“ ООД оспорва решението в неговата отхвърлителна част, досежно претендираното придобивно основание е по чл.17а от ЗППДОП (отм.), във връзка с което е и разрешението, дадено в ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК. Твъръди, че апортът и придобивното основание по чл.17а ЗППДОП са две различни придобивни основания. Съдът в решението си е коментирал само наличието на апортна вноска, без да обсъди придобиването на имотите по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм.), което е направено в противоречие с цитираното тълкувателно решение.

Неправилно съдът приема, че с преобразуването на ДСО Булгарплод в еднолично търговско дружество с държавно имущество Булгарплод ЕАД процесните имоти, на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.), са престанали да бъдат държавна собственост и са преминали в собственост на дружеството. ДСО Булгарплод е преобразувано с ПМС 135/21.12.1993г., вписано в СГС с решение от 03.06.1994г. Нормата на чл.17а от ЗППДОП (отм.) е обнародвана по-късно - ДВ бр.51 от 24.06.1994г. и не е действала към момента на преобразуването. Същевременно, дори да се приеме, че процесните имоти са престанали да бъдат държавна собственост по силата на преобразуването на Булгарплод ЕАД, то МС, в качеството си на едноличен собственик на капитала на дружеството (т.е. компетентен негов орган на управление) с РМС 84/13.08.1997г. правомерно се е разпоредил с процесното имущество и го е прехвърлил в собственост на СО. В случая прехвърлителният ефект настъпва по силата на разпореждането на МС, без да е необходимо осъществяването на други юридически факти и спазването на друга правна форма, както неправилно счита първостепенният съд. Твърди още, че СО (при положение, че се приеме, че през 1994г. е осъществен придобивния фактически състав по чл.17а ЗППДОП-отм.) е частен правоприемник на Булгарплод ЕАД и е приела имотите от него. С решение № 6 по протокол № 36 от 24.11.1997г. на СОС имотите са предоставени на Общинска фирма „Яйца и птици”, която е преобразувана в ЕАД „Слатина Булгарплод” ЕАД. Точно на това основание през 2

1997г. е осъществен фактическият придобивен състав по чл.17а ЗППДОП (отм.) в полза на „Слатина Булгарплод“ ЕАД, който е завършен най- късно с вписване на преобразуването с решението от 25.09.1998г. на СГС по ф.д. 2318/1987г. От друга страна твърди, че дори да се приеме, че апортът е извършен от несобственик, това не го прави нищожен, тъй като с вписването на апорта с решението по фирменото дело на СГС от 1998г. правото на собственост преминава в патримониума на „Слатина Булгарплод“ ЕАД, макар и апортът да е извършен от несобственик. Претендира разноски.

Жалбоподателите-ответници Н. Д. К., К. М. С., Д. М. С., Д. П. В. и А. П. М. оспорват решението в частта, с която е уважен евентуалният иск за собственост, придобита въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Посочват, че СГС неправилно е приел, че началният момент, от който може да тече придобивна давност е 24.03.2004 г. Това, според СГС, е моментът, в който възстановяването на собствеността върху процесния имот е реално осъществено на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът изрично е посочил, че не споделя доводите, че придобивна давност за процесния имот е можела да тече най-рано от момента на сдобиването им е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ и наследство, вписан в Агенция по вписванията с вх. рег.№ 34262, акт № 168, т. LXXXII, дело 26059/2014г., с който приключва фактическият състав по възстановяване на процесния имот в урбанизирана територия, и с който ответниците се легитимират надлежно като собственици на имота.

Видно от приложеното Решение № 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ - общ. Панчарево за възстановяване правото на собственост не е съпроводено от скица за възстановения имот.

Нещо повече, в самото решение, на стр. 2, е ясно отбелязано, че „Забележка: За издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните размери на имота.“. Наличието единствено на това отбелязване в решението за възстановяване на правото на собственост прави очевиден единствения възможен извод, че Решение № 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ - общ. Панчарево не е съпроводено от скицата по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, която може еднозначно да индивидуализира възстановения имот като част от урбанизираната територия върху която се извършва възстановяването. Изтъкват факта, че доказването на възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ при възстановяване на бивши земеделски земи в урбанизирани територии включва освен позитивно решение на съответната поземлена комисия и скица към решението, която да показва точно къде се възстановява бившият земеделски имот и понеже поземлените комисии не разполагат с компетентност по специалните благоустройствени закони, дали може и къде точно да се извърши възстановяването, това се определя от кмета на общината, който с нарочна заповед следва да определи местонахождението и площта на терена, който може да бъде възстановен в урбанизирана територия. Затова и възстановяването на бивши земеделски земи в урбанизирани територии задължително се придружава от скица, издадена от техническата служба на общината и нарочно удостоверение, издадено по реда на чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ. Въз основа на издадената скица по чл. 13, ал. 3 и 5 ППЗСПЗЗ се издава самото решение на поземлена комисия, като изрично в решенията на поземлена комисия се отбелязва, че скиците издадени от техническата служба не служат за 3 удостоверяване на правото на собственост, какъвто е и настоящия случай. За да се удостовери правото на собственост с решението на поземлената комисия, е необходимо имотът да бъде нанесен със самостоятелен номер в одобрения кадастрален план, респективно кадастрална карта по ЗКИР и за да бъде завършен фактическия състав на възстановяването в урбанизираната територия на собствениците се издава констативен нотариален акт за възстановения имот с посочен самостоятелен номер по действащия кадастрален план, респективно КК. В настоящия случай фактическия състав на възстановяването е завършил, когато процесният имот е нанесен като самостоятелен имот в кадастралната карта на 10.06.2011 г. и за него е издаден констативен нотариален акт, който легитимира собствеността на възстановените собственици.

Едва от този момент нататък е налице индивидуализиран обект на собственост, по отношение на който може да тече придобивна давност. От 2011 г., когато това е било възможно, „Слатина - Булгарплод“ ООД не е имало качеството владелец, поради което за същото не е текла и придобивна давност. Решение № 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ на общ.

Панчарево е издадено въз основа на Удостоверение № 329 по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ и приложена към него скица. Тази скица обаче отразява фактическото разположение на имота, съгласно плана от 1939 г., като процесният имот вече не съществува по плана от 1980 г. в кад. лист № 482. Тази скица е от 1998 г. и служи за индивидуализация на процесния имот спрямо действащото до реституирането му устройство на територията за съответния терен.

Тази скица не отразява самият имот след възстановяване на собствеността върху него с Решение № 356/22.01.2004 г. на ОСЗГ - общ. Панчарево. В скицата, приложена към Удостоверение № 329 по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, именно по тази причина също е отбелязано, че същата не може да послужи за издаване на констативен нотариален акт.

На второ място посочва, че спрямо процесния имот не само е имало заявени претенции, но те са били и уважени окончателно със СПН с Решение № 8831/2003 г„ по адм. д. 4971/2003 г., IV отд., ВАС. Ответник по това дело е бил едноличният собственик на капитала на „Слатина Булгарплод” ЕАД - Столична община, следователно няма как, въз основа на представените доказателства, да се приеме, че не е имало „заявена претенция".

Следователно, в процесния случай, при който за дружеството е било изначално ясно, че трети лица предявяват свои претенции още преди апортът на терена от 376 286 кв. м. в капитала на „Слатина Булгарплод" ЕАД от 2001 г., съгласно константата практика, е било необходимо след 2003 г., когато е постановено Решение № 8831/2003 г., по адм. д. 4971/2003 г., IV отд., ВАС, да се извършат такива действия спрямо реституираните собственици, които еднозначно да афишират владението на „Слатина Булгарплод" ЕАД т.е. манифестиране и отблъскване.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че „Слатина - Булгарплод“ ООД е бил добросъвестен владелец. На стр. 8 от мотивите на решението се приема, че от 2001г. владението на „Слатина - Булгарплод“ ООД е добросъвестно, тъй като владее процесния имот на годно правно основание, без да знае, че праводателят му СО не е собственик. След започналите преговори около 2009г. продължили до 2011г. за които СГС е установил, че вече 4 преобразуваното „Слатина - Булгарплод" ООД е признало собствеността на ответниците, отново няма как ищцовото дружество да е било добросъвестен владелец. Неправилно съдът е приел, че придобивна давност в полза на „Слатина - Булгарплод“ ООД е изтекла в хода на процеса. СГС не е приложил правилото на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, според което давност не тече докато трае процесът относно вземането, в процесния случай, относно вещното право.