Определение № 602 от 04.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602 гр. Варна, 04.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500499 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ф. И. С. срещу определение № 1121/16.07.2025 г. на ОС – Шумен, постановено по в. гр. д. № 403/2025 г. с което е прекратено въззивното производство пред ШОС, образувано по жалба на Ф. И. С. в качеството й на длъжник по изп. д. № 20248760400790 по описа на ЧСИ с рег. № 876 срещу действие на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 в изп. д. № 20248760400790, изразяващо се в налагане на запор върху сумите, съдържащи се във всички банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, до размера от 427.25 лв.

Частната жалба е бланкетна, без конкретно формулирани оплаквания по отношение на атакувания съдебен акт. Жалбоподателката отправя искане за отмяна на обжалваното определение, с оглед освобождаване на средства от пенсията й с цел закупуване на животоспасяващи за нея лекарства и отпадане необходимостта от ежемесечно получаване лично в банков клон на своята пенсия до несеквестируемия й размер.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – взискателят Община Нови пазар.

Съдът отчита, че отсъствието на указание в какво се състои порочността на обжалваното определение не е основание частната жалба да бъде възприета за нередовна, а в действителност дължи произнасяне при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК. Съдът разрешава процесуалният въпрос по жалбата при условията на пълен въззив, прилагайки процесуалноправни норми (които по своя 1 характер са императивни), при наличие на правомощие по собствена инициатива да събира доказателства, ако прецени това за необходимо (така ТР № 6/2017 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС).

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по в. гр. д. № 403/2025г. на ОС – Шумен е образувано по жалба на Ф. И. С. – длъжник по изп. д. № 20248760400790 по описа на ЧСИ с рег. № 876 срещу насочено изпълнение върху имущество, което длъжника смята за несеквестируемо, изразяващо се в налагане на запор върху сумите, съдържащи се във всички банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, до размера от 427.25 лв. за удовлетворяване на притезанието на взискателя – Община Нови пазар.

Видно от материалите по изпълнителното дело е, че производството по изп. д. № 20248760400790 по описа на ЧСИ с рег. № 876 е образувано въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ00000077/11.12.2020 г., с който е установено, че Ф. И. С. към 11.12.2020 г. дължи местен данък, такса за събиране на битови отпадъци и лихви за забава за периода от 2016 г. до 2020 г. вкл. в общ размер на 133.16 лв.

С молба вх. № 20026/31.07.2024 г. по описа на ЧСИ взискателят е възложил упражняването на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение от страна на съдебния изпълнител.

Със запорно съобщение изх. № 18310/29.08.2023 г., получено от адресата на 04.09.2024 г. е наложен запор върху разплащателна сметка в „Банка ДСК“ АД с № 11259299 с титуляр Ф. И. С. до размера на сумата от 427.25 лв.

На 04.09.2024 г., след запознаване на съдържанието на покана за доброволно изпълнение, същата е връчена на длъжника.

Пред Районен съд – Нови пазар е депозирана жалба (озаглавена „молба – жалба“) с вх. № 4489/11.06.2025 г., насочена срещу действие на съдебен изпълнител по изп. д. № 20248760400790, изразяващо се в налагане на запор върху сумите, съдържащи се във всички банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“АД, до размера от 427.25 лв. Посочената жалба е изпратена с разпореждане № 1/11.06.2025 г. на РС – Нови пазар до ЧСИ Даниела Златева за администриране. След администриране на същата е постановено обжалваното в настоящото производство определение.

С оглед разрешенията в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната като изпълнителни действия не 2 подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Същото се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.

Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му – невъзможно).

В случая, видно от саморъчно попълнената разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение с изх. № 18311/29.08.2024 г. (л. 30 от изп. д.

№ 20248760400790), се установява, че Ф. С. е уведомена за наложения запор върху банковите й сметки в „Банка ДСК“ до размера на сумата от 427.25 лв. на 04.09.2024 г. Не е спорно, че жалбата й против насочване на принудително изпълнение по отношение на имущество, което счита за несеквестируемо (налагане на запор върху банкова сметка, в която получава пенсия) е подадена на 11.06.2025 г. лично в регистратурата на РС – Нови пазар.

Предвид гореизложените фактически обстоятелства, настоящият състав на съда намира жалбата за подадена извън преклузивния срок, установен с чл.

436, ал. 1 ГПК, който в случая е изтекъл на 18.09.2024 г. Достигайки до идентичен правен извод, ОС – Шумен е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1121/16.07.2025 г. на ОС – Шумен, постановено по в. гр. д. № 403/2025 г. с което е прекратено въззивното производство пред ШОС, образувано по жалба на Ф. И. С. в качеството й на длъжник по изп. д. № 20248760400790 по описа на ЧСИ с рег. № 876 срещу 3 действие на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 в изп. д. № 20248760400790, изразяващо се в налагане на запор върху сумите, съдържащи се във всички банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, до размера от 427.25 лв.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 602 гр. Варна, 04.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500499 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ф. И. С. срещу определение № 1121/16.07.2025 г. на ОС – Шумен, постановено по в. гр. д. № 403/2025 г. с което е прекратено въззивното производство пред ШОС, образувано по жалба на Ф. И. С. в качеството й на длъжник по изп. д. № 20248760400790 по описа на ЧСИ с рег. № 876 срещу действие на ЧСИ Даниела Златева с рег. № 876 в изп. д. № 20248760400790, изразяващо се в налагане на запор върху сумите, съдържащи се във всички банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, до размера от 427.25 лв.

Частната жалба е бланкетна, без конкретно формулирани оплаквания по отношение на атакувания съдебен акт. Жалбоподателката отправя искане за отмяна на обжалваното определение, с оглед освобождаване на средства от пенсията й с цел закупуване на животоспасяващи за нея лекарства и отпадане необходимостта от ежемесечно получаване лично в банков клон на своята пенсия до несеквестируемия й размер.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – взискателят Община Нови пазар.

Съдът отчита, че отсъствието на указание в какво се състои порочността на обжалваното определение не е основание частната жалба да бъде възприета за нередовна, а в действителност дължи произнасяне при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК. Съдът разрешава процесуалният въпрос по жалбата при условията на пълен въззив, прилагайки процесуалноправни норми (които по своя 1 характер са императивни), при наличие на правомощие по собствена инициатива да събира доказателства, ако прецени това за необходимо (така ТР № 6/2017 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС).

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по в. гр. д. № 403/2025г. на ОС – Шумен е образувано по жалба на Ф. И. С. – длъжник по изп. д. № 20248760400790 по описа на ЧСИ с рег. № 876 срещу насочено изпълнение върху имущество, което длъжника смята за несеквестируемо, изразяващо се в налагане на запор върху сумите, съдържащи се във всички банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, до размера от 427.25 лв. за удовлетворяване на притезанието на взискателя – Община Нови пазар.

Видно от материалите по изпълнителното дело е, че производството по изп. д. № 20248760400790 по описа на ЧСИ с рег. № 876 е образувано въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ00000077/11.12.2020 г., с който е установено, че Ф. И. С. към 11.12.2020 г. дължи местен данък, такса за събиране на битови отпадъци и лихви за забава за периода от 2016 г. до 2020 г. вкл. в общ размер на 133.16 лв.

С молба вх. № 20026/31.07.2024 г. по описа на ЧСИ взискателят е възложил упражняването на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение от страна на съдебния изпълнител.

Със запорно съобщение изх. № 18310/29.08.2023 г., получено от адресата на 04.09.2024 г. е наложен запор върху разплащателна сметка в „Банка ДСК“ АД с № 11259299 с титуляр Ф. И. С. до размера на сумата от 427.25 лв.

На 04.09.2024 г., след запознаване на съдържанието на покана за доброволно изпълнение, същата е връчена на длъжника.

Пред Районен съд – Нови пазар е депозирана жалба (озаглавена „молба – жалба“) с вх. № 4489/11.06.2025 г., насочена срещу действие на съдебен изпълнител по изп. д. № 20248760400790, изразяващо се в налагане на запор върху сумите, съдържащи се във всички банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“АД, до размера от 427.25 лв. Посочената жалба е изпратена с разпореждане № 1/11.06.2025 г. на РС – Нови пазар до ЧСИ Даниела Златева за администриране. След администриране на същата е постановено обжалваното в настоящото производство определение.

С оглед разрешенията в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната като изпълнителни действия не 2 подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Същото се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.