Решение № 29 от 15.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500533 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 327450–14.06.2021г. от Е. Д. М. ,представлявана от адв. И. Ю. против решение № 2263089/13.05.2021 г. , постановено по гр.д.11242/2019 г. по описа на СГС- ГО , I -28 състав , с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя против А.с.-С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и е заявено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което така предявеният иск да бъде уважен като се претендират разноски за двете инстанции.

От въззиваемата страна А.с.-С. е постъпил отговор , с който се оспорва изцяло въззивната жалба и по съображенията ,изложени там се заявява искане същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска, поради което делото следва да бъде разгледано по същество.

1

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Е. Д. М. против А.с.-С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.

Ищецът Е. Д. М. е твърдял ,че по в.гр.д.206/2016 г. САС противоправно е нарушил правата му,гарантирани от правото на ЕС чрез произволното прекратяване на това дело на 01.08.2019 г.,с което тежко го е дискриминирал ,нарушил е правото му на достъп до съд и на правна защита. По конкретно е посочил ,че ответникът е знаел ,че адвокат Б.М. не желае да го представлява ,изпълнявал недобросъвестно задълженията като не подписвал касационната му жалба ,шиканирал процеса и саботира делото , а ответникът не е изпратил съобщение до адвокат М. да си върши съвестно задълженията по ЗПП ,нито е уведомил ищеца ,че този адвокат не желае да го представлява. Поддържал е ,че неблагоприятните правни последици от това бездействие на съда са настъпили в сферата на ищеца, независимо, че той не може да носи отговорност за тях. По този начин било нарушено правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС . САС е бил задължен да замени служебния защитник, в каквато насока била практиката на ЕСПЧ и като не направил това нарушил правото му на ефективна правна помощ ,каквато ,независимо ,че му била представена ,на практика не била осъществена. При тези съображения ищецът настоява ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 01.08.2019 г. до окончателното и изплащане.

Ответникът А.с-С., е депозирал писмен отговор, в който се противопоставя на допустимостта на заявената претенция с възражението, че съгласно постановките на ТР № 5/ 15.06.2015 г. по т. д. № 5/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да отговаря по предявени срещу него искове по ЗОДОВ, само в хипотезата, в които черпят основанията си от разпоредбите на ал. 1 т. 3 и т. 5 от същия. Освен това е поддържал ,че претенцията е неоснователна, тъй като с определение № 416/ 03.02.2016 г. по в. ч. гр. д. № 206/ 2016 г. ответникът е потвърдил разпореждане на СГС от 05.11.2015 г. по гр. д. № 6043/ 2015 г., с което е била върната исковата му молба ,а подадената срещу това определение касационна частна жалба е била върната поради неотстраняване в срок нередовностите по нея. Срещу връщането била подадена от ищеца частна жалба, по която било образувано ч. гр. д. № 4372/ 2019 г. по описа на ВКС, IV ГО, по което е постановено определение , с което е потвърдено разпореждането за връщане и следователно съдебния акт, с който се твърди, че е нанесена вреда на ищеца, е преминал през инстанционен контрол и ответникът не следва да носи отговорност. Настоява се за прекратяване на производството по делото или отхвърляне на претенцията като недоказана.

Контролиращата страна Софийска градска прокуратура изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъда отхвърлен изцяло.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване , е приел следната 2 фактическа обстановка : гр. д. № 6043/ 2015 по описа на СГС, I ГО, 11 състав е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. против С.п. и срещу лицето Г.М., п. в СпП като с разпореждане от 05.11.2015 г. исковата молба е била върната като процесуално недопустима, тъй като ищецът не е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, за да има право на иск по ЗОДОВ, а Г.М. е п. в СпП и като такъв се ползвал с функционален имунитет и производството по делото е било прекратено. Против това разпореждане е била подадена жалба, с вх. № 152644/ 08.12.2015 г. като с определение № 416/ 03.02.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 206/ 2016 г. по описа на САС, разпореждането на Градския съд е било потвърдено, като е било посочено възможността да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС при наличие на основания за допустимост касационно обжалване. Такава частна касационна жалба е била подадена от ищеца, с вх. № 3735/ 07.04.2016 г., като по обективираното в нея искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл.

21 ал. 2 и ал. 3 от ЗПП, САС се е произнесъл с определение № 1636/12.05.2016 г., с което искането му е било оставено без уважение предвид процесуална недопустимост на исковете. Това определение е било атакувано от ищеца с жалба, с вх. № 5876/ 06.07. 2016 г. като с разпореждане от 25.07.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 206/ 2016 г. по описа на САС, частната жалба е била върната . В частната жалба против така постановеното разпореждане, адресирана до ВКС, се съдържа искане за предоставяне на правна помощ на основание чл. 21 ал. 2 и ал. 3 от ЗПП. С определение № 3376/ 07.10.2016 г. искането е било оставено без уважение като същото е било отменено с определение № 416/15.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 3767/ 2018 г. по описа на ВКС, Трето г. о., и делото е било върнато за администриране на частната касационна жалба. Приел е съдът ,че по делото липсват доказателства относно предоставянето на правна помощ на Е. Д. М., но страните не спорели , че такава, изразяваща се в процесуално представителство, е била предоставена и е била осъществявана от адвокат Б.Н. М.. Същият е депозирал частна жалба /молба/ с вх. № 3010/ 18.02.2019г., в която е посочил, че с оглед определение № 416/ 15.11.2018 г. на ВКС, Трето г. о., не е в състояние да спази дадения му седмодневен срок и не е в състояние да изпълни разпореждането на САС, тъй като не може да осъществи контакт с Е. Д. М., който участва почти ежедневно и целодневно в съдебни заседания пред СпНС и АССГ. Адвокатът е посочил, че ищецът е желаел да изложи всички основания, които да бъдат юридически формулирани от него, съответно да преподпише жалбата до ВКС. С оглед провеждането на адекватна защита, тъй като ищецът е задържан за период от около 5 години, е настоял съдът да му осигури възможност да се срещне с него. С разпореждане от 19.02.2019 г. САС е отказал контакт между адвоката и ищеца, приемайки, че Търговска колегия на Софийски апелативен съд не е компетентна да разреши контакт с представлявания. С разпореждане от 01.08.2019 г. касационна частна жалба, с вх. № 3735/ 07.04.2016 г. е била върната поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности,което разпореждане е било потвърдено с определение № 519/05.12.2019 г. по гр. д.

№ 4372/ 2019 г. по описа на ВКС, Четвърто г. о.

3

Съдът е посочил понататък ,че основният въпрос в производството се свежда до това дали разпореждането от 19.02.2019г. на САС е противоправно, тъй като с него е прието, че САС не е компетентен да разреши контакт между адвоката, осъществяващ правна помощ и ищеца Е. Д.

М., както и дали съдът и в частност ответникът има задължение да контролира осъществяването на предоставената правна помощ.В тази връзка е приел ,че въпросното разпореждане не е противоправно, тъй като разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода, в това число и задържаните под стража с такава мярка за неотклонение, могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор като могат да се срещат с адвокатите насаме по всяко време на денонощието, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време като е без значение дали адвокатът е назначен от съд по реда на ЗПП или по договор с лицето .Приел е ,че член 6, § 1 от ЕКЗПЧОС не предвижда задължение на държавите да предоставят безплатна правна помощ във всеки спор, свързан с „гражданско право“,но тъй като в случая се касае за задължение ,предвидено в националното законодателство за преподписване на касационна жалба от адвокат ,то държавата е била длъжна да осигури правна помощ на ищеца и такава е допусната и се осъществява от адвокат М.. Посочил е и това ,че съдът като арбитър няма задължение да контролира дейността на предоставящия правна помощ адвокат и като краен извод въз основа на изложеното е приел да не е налице противоправно поведение на лица, на които ответника е възложил извършването на работа по правораздаване ,следователно отговорността на ответника не подлежи на ангажиране и като краен резултат е намерил иска за неоснователен и като такъв го е отхвърлил.

Недоволен от това резултат е останал ищеца ,който е изложил оплакване за неправилност на решението поради това ,че съдът на основание чл.7 от ГПК има задължение да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните

,включително дали процесуалните права се упражняват добросъвестно и като е констатирал ,че адв.М. бездейства е следвало да предприеме действия по замяната му с друг и така ответникът ,със своето бездействие е възпрепятствал възможността за касационно разглеждане на жалбата на ищеца.

Изхождайки от въведените с исковата молба твърдения настоящата инстанция намира ,че с разглеждания тук иск ищецът търси защита на гарантираните му както от ЕКЗПЧОС ,така и от Хартата на основните права на ЕС право на справедлив съдебен процес и право на достъп до съд , които ответникът

,неизпълнявайки задълженията си и противоправно прекратявайки производството е накърнил ,от което ищецът е претърпял неимуществена вреда. Искът е предявен 27.08.2019 г. ,поради което намира правното си основание в разпоредбата на чл.49 във вр.чл.45 от ЗЗД.

В конкретния случай установената от първостепенния съд фактическа обстановка не е оспорена с въззивната жалба.Видно от материалите по в.гр.д.

206 / 2016 г. по описа на САС ,по което ищецът твърди съдът да е бездействал и с това накърнил правата му на справедлив процес и достъп до 4 съд ,след оставяне без уважение на жалба на М. ,която е била предмет на разглеждане по това дело и във връзка с възможността определението да бъде обжалвано по касационен ред ищецът е поискал да му бъде предоставена правна помощ като му се назначи адвокат ,посочвайки конкретно адв.Б.М.. Това искане първоначално е било оставено без уважение ,но след отменителното определение на ВКС е било фактически удовлетворено като именно на адв.М. са били връчени указанията за излагане на касационни основния и преподписване на депозираната от М. касационна частна жалба.Във връзка с това от адв.М. е депозирана молба ,в която е изложил ,че не може да изпълни указанията в дадения му 7 дневен срок ,тъй като не може да осъществи контакт с ищеца поради целодневното му и ежедневно присъствие в Специализирания наказателен съд и е поискал от съда да му осигури възможност да се срещне с него с оглед осъществяване на адекватна защита ,на което искане съдът е отговорил ,че е извън неговите компетентности за осигури контакт с представлявания . Не е поискано продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба и тъй като същите не са били отстранени същата е върната с разпореждане от 01.08.2019 г. ,потвърдено с определение на ВКС от 05.12.2019 г.