Решение № 5175 от 12.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2795/2023
- Вид
- Решение № 5175
- Подписан
- 12.10.2023
- В сила
- 12.10.2023
- Състав
- Албена Александрова, Биляна Симчева, Нели Савчева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5175 гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100502795 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 993/23.01.2023 г., постановено гр. д. № 60382/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 62 състав, е признато за установено по иск на “З.К.Л.И.” АД, че ответникът "З.А.Д. Д.Б.Ж.И З. " АД дължи на ищеца, на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, сумата от 8822.40 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на 08.02.2017 г. около 12:15 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул. “Съединение” и ул. “Майор Узунов”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /19.08.2021 г./, както и на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 1291.50 лева - мораторна лихва за периода 10.03.2020 г. - 18.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2021 г. по ч.гр.д. № 48109/2021 г. на СРС, 62 с-в. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК е ангажирана и отговорността на ответника за разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника "З.А.Д. Д.Б.Ж.И З. " АД , чрез адвокат Лефтеров, с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа, че при неправилно приложение на относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, СРС е достигнал до погрешен извод за установеност по делото на механизма на реализиране на 1 процесното ПТП и вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил за неговото настъпване. В тази насока се твърди, че решаващият съд е обсъдил едностранно събрания по делото доказателствен материал, като не е съобразил явното противоречие между отразеното в приетия по делото като писмено доказателство двустранен констативен протокол и свидетелските показания на водача на лекия автомобил “Лада”, модел “Нива”, рег. № *******, съгласно които вина за процесното пътнотранспортно произшествие /ПТП/ има водачът на лек автомобил “БМВ”, модел “530Д”, рег. № *******. Поддържа, че районният съд не е обсъдил своевременно релевираното възражение за съпричиняване на щетите. Смята, че от приетата по делото циклограма и допълнителна съдебна автотехническа експертиза, безспорно е доказано, че в часа на реализираното ПТП цветът на светофарната уредба и за двамата водачи е бил червен. Счита, че от свидетелските показания и на двамата водачи може да се достигне до несъмнен извод, че водачът на лек автомобил с марка “БМВ” се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Досежно размера на обезщетението поддържа, че същото следва да бъде намалено поради прекомерност, тъй като същото не е определено съобразно Методиката към Наредба № 24/08.03.3006 г. При неоснователност на главния иск, счита за недължима и сумата по предявения акцесорен иск за мораторно обезщетение. По изложените аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове, евентуално – за намаляване размера на присъденото регресно обезщетение, за което е уважен установителния иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – “З.К.Л.И.” АД подава отговор с искане постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В проведеното на открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция се явява представител единствено на въззиваемата страна “З.К.Л.И.” АД. Същият оспорва въззивната жалба, без да прави доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ и акцесорен иск за мораторно обезщетение с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено спрямо ищеца “З.К.Л.И.” АД, че ответникът "З.А.Д.
2
Д.Б.Ж.И З. " АД дължи сумата от 8822.40 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 0017-1261-17-450298 във връзка с ПТП, настъпило на 08.02.2017 г. около 12:15 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул. “Съединение” и ул. “Майор Узунов” между застрахован при ищеца по застраховка “Каско” лек автомобил “БМВ”, модел “530 Д”, рег. № ******* и лек автомобил “Лада”, модел “Нива”, рег. № ******* чийто водач има сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /19.08.2021 г./, както и сумата от 1291.50 лева - мораторна лихва за периода 10.03.2020 г. 18.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2021 г. по ч.гр.д. № 48109/2021 г. на СРС, 62 с-в.
По делото не е спорно, а се установява и от представените застрахователни полици, че към датата на процесното ПТП, лек автомобил “БМВ”, модел “530 Д”, рег. № ******* е имал сключена валидна имуществена застраховка “Каско” с ищеца “З.К.Л.И.” АД, а гражданската отговорност на водача на лек автомобил “Лада”, модел “Нива”, рег. № ******* е била застрахована при ответника "З.А.Д. Д.Б.Ж.И З. " АД.
Безспорно е между страните, че застрахователят по имуществената застраховка, след уведомление за настъпило ПТП, е образувал щета № 00171261-17-450298, като с преводно нареждане от 10.05.2017 г., прието по делото, е изплатил на доверения сервиз, отремонтирал увредения лек автомобил “БМВ”, модел “530Д”, сумата от 8807.40 лева.
Безспорно е между страните, а и се установява от представените документи, че с писмо изх. № 941/06.03.2020 г., получено от ищеца на 10.03.2020 г., ответникът е отказал да заплати доброволно сумата от 8822.40 лева /заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски/ по отправената към него регресна застрахователна претенция.
Не е спорно също така, че на 08.02.2017 г. около 12:15 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул. “Съединение” и ул. “Майор Узунов” между лек автомобил “БМВ”, модел “530 Д”, рег. № ******* и лек автомобил “Лада”, модел “Нива”, рег. № ******* е настъпило ПТП.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно механизма на процесното ПТП, в частност - вината на водачите, изразила се в несъобразяване със светлинните сигнали на действащата светофарна уредба при преминаване през кръстовището, както и размерът на приетото за дължимо регресно обезщетение.
За установяване механизма на пътнотранспортното произшествие, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и са изготвени две съдебни автотехнически експертизи.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 08.02.2017г., изготвен от полицейски служител, се установява, че на същата 3 дата, в 12:15 часа, в гр. Русе, на кръстовището между ул. “Съединение” и ул.
“Майор Узунов” между лек автомобил “БМВ”, модел “530 Д”, рег. № ******* и лек автомобил “Лада”, модел “Нива”, рег. № ******* е настъпило ПТП с причинени материални щети. Нарисувана е схема на ПТП с посочване местоположението на автомобилите, като е посочено, че щетите по автомобил “БМВ” са в предната му част, тези по автомобил “Лада” - в задна лява част.
Като причина за настъпилото произшествие е посочено, че участник № 1 /водачът на лек автомобил “Лада”, модел “Нива”/ не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в нормален режим, преминал е на червен сигнал и се е сблъскал с участник № 2 /водачът на лек автомобил “БМВ”/. Посочено е, че на водачът на автомобил “Лада” е съставен акт за административно нарушение. Протоколът е саморъчно подписан от двамата участниците в ПТП.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 08.02.2017 г. около 12:15 часа лек автомобил “Лада”, модел “Нива”, рег. № ******* се движи направо по ул.
“Майор Атанас Узунов” с посока от ул. “Васил Петлешков” към ул. “Свети Наум”, и на кръстовището с бул. “Съединение”, реализира ПТП с идващия от лявата му страна л.а. “БМВ 530 Д”, също движещ се направо. Като причина за настъпване на ПТП сочи навлизане на лекия автомобил “Лада Нива” в кръстовището на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, която информация вещото лице черпи единствено на база приложения Протокол на ПТП. Досежно описаните в застрахователната преписка щети в предната част на автомобил “БМВ 530 Д”, вещото лице е констатирало, че се намират в пряка причинна връзка с така осъществилото се ПТП. Посочено е, че на ул.
“Майор Атанас Узунов”, по която се е движил автомобил “Лада Нива” са поставени пътни знаци Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, а на бул. “Съединение”, по който се е движил другия автомобил, има знак Б3-„Път с предимство“. По отношение на скоростта на автомобилите вещото лице е посочило, че по делото липсват данни въз основа, на които да бъде изготвено заключението, поради което е в невъзможност да даде отговор и на въпроса дали от техническа гледна точка настъпилото ПТП е било предотвратимо. При проведения разпит в съдебна зала посочва, че при скорост на автомобил “БМВ” от 50 км/ч, опасната зона за спиране е около 35 метра, с оглед на което водачът не би имал техническа възможност да спре.
По отношение стойността, необходима за възстановяването на щетите по увредения автомобил /за заплащане на резервни части и труд/, вещото лице е посочило, че по средни пазарни цени, към датата на настъпилото ПТП, същите възлизат на сумата от 9617, 51 лв. с ДДС, а в случай, че се вложат алтернативни резервни части, а не оригинални - на сумата от 8720.64 лв с ДДС. Стойността на обичайните ликвидационни разноски посочва в размер на сумата от 15 лв. При оценката е взето предвид, че към момента на произшествието автомобилът е бил в експлоатация от 10 г., 1 м. и 12 дни.
4
Пред районния съд са разпитани двамата водачи на процесните автомобили.
Свидетелят М.Д. заявява пред съда, че си спомня за произшествие от зимата на 2017 г. с управлявания от него л.а. „БМВ 530Д“. Посочва, че в светлата част на денонощието, при зимни пътни условия, преминавал на зелен сигнал на светофара на ул. Съединение, когато автомобил „Лада Нива“ е тръгнал по-рано на светофара и, навлизайки в кръстовището, му препречил пътя, отнемайки предимството му. В следствие на това, между двете коли настъпил удар, който за свидетеля Д. бил в предна лява част на автомобила, а за другия автомобил - в задната му част. Уточнява, че няма спомен за точната скорост, с която се е движил, но трябва да е спазил ограничението от 50 км/ч.
Сочи, че заради снега спирачният път е бил по-дълъг.
Свидетелят И.И., също заявява, че си спомня за ПТП от 08.02.2017 г. с управлявания от него автомобил „Лада Нива“. Посочва, че се е движел от Техникума по дървообработване в посока ул. “Майор Узунов”. Казва, че е бил спрял първа кола на светофара, потеглил е на зелено, като в последния момент е видял как една кола идва от лявата му страна, настъпил е удар и заради кишата неговият автомобил се е плъзнал, след което е спрял и е блокирал движението на кръстовището. Сочи, че другият автомобил го е ударил с предната си част, а ударът за свидетеля е бил в задна лява част.
Потвърждава, че за ПТП е бил съставен констативен протокол и че подписът, положен за участник 1 в предявения му констативен протокол е негов. Не може да посочи с каква скорост са се движили автомобилите, но смята, че зимните условия са попречили на другия водач да спре преди сблъсъка.