Решение № 16411 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16411 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110127971 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „фирма” АД, ЕИК (номер), срещу „фирма“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 249,31 лева, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС по преписка № (номер), с включени обичайни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 03.12.2021 г. в (град) на (булевард), е реализирано ПТП между лек автомобил „марка-модел“ с рег. № (номер), управляван от Иг. Вл. и лек автомобил „марка-модел“ с рег. № (номер), собственост на „фирма“ АД, управляван от Н. Ив. Кр.. Отговорността за настъпване на пътния инцидент е на Иг. Вл., който удря намиращия се пред него и изчакващ в спряло положение поради задръстване лек автомобил „марка-модел“. В резултат на ПТП на застрахования в ищцовото дружество по застраховка „Каско на МПС“, полица № (номер), лек автомобил „марка-модел“ са нанесени материални щети. Съставен е Двустранен констативен протокол за ПТП от 03.12.2021 г. Последният е съставен изцяло съобразно изискванията на ЗДвП и Наредба I3-41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР, КФН и ИФГФ. Виновният участник е вписан в колона „Превозно средство А“, съобразно т. 3 от Указанията за попълване на Двустранен констативен протокол от участниците в ПТП. Гражданската отговорност на водача на лек автомобил „марка“ с рег. № (номер) е застрахована при ответника.

Въз основа на сключената застраховка „Каско“ и след постъпило искане в ищцовото дружество е образувана ликвидационна преписка № (номер). Вредите по лек автомобил „марка-модел“ с рег. № (номер) са напълно възстановени в автосервиз 1

„фирма“ ЕООД, за което ищецът му е заплатил сумата от 1 064,40 лева. Реализирани са ликвидационни разноски в размер на 15 лева. На ответника е изпратено Писмо с изх. № (номер) от 22.03.2022 г., ведно с регресна покана за задълженията му по преписка № (номер). В отговор ответното дружество възстановило на ищеца сумата от 830,09 лева.

Така непогасената част от задължението на ответника е в размер на 249,31 лева. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като присъди сторените от ищеца разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва иска по основание и размер.

Сочи, че е реализирал плащане в полза на ищцовото дружество в размер на 830,09 лева, от които имуществени вреди – 815,09 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Обръща внимание, че съгласно издадената от „фирма“ ЕООД фактура от 04.02.2022 г. в представените калкулации са включени извършени ремонтни дейности по репатриране на детайл, който не се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а именно ремонт на задна дясна врата. Посоченият елемент се намира извън описа по щетата, предоставен от ищеца, както и извън самата зона на съприкосновение, поради което следва да бъде изключен от разходите, подлежащи на възстановяване. Счита, че изплатеното от страна на ответника обезщетение е в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди по автомобила, които са в причинно-следствена връзка с процесното събитие. При евентуалност, възразява, че размерът на претенцията е завишен и не отговаря на средната пазарна цена за възстановяване на действително причинените вреди по лек автомобил „марка-модел“.

Оспорва, че действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на процесното ПТП следва да бъде значително занижена с оглед продължителните периоди на експлоатация (повече от 12 години), наличието на предходни увреждания, степен на износване на материала. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира сторените в производството разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата, иск за платеното.

Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу основателността на претенцията, в това число, че в представените от ищеца калкулации са включени ремонтни дейности по репатриране на детайл, което не се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

2

С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и водача на лек автомобил „марка-модел“, както и че е налице плащане на застрахователно обезщетение по преписка № (номер) от страна на ищцовото дружество, както и че по извънсъдебно отправена покана за плащане на регресно вземане по повод процесните щети ответникът е погасил вземането на ищеца до размер на сумата от 830,09 лева.

Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около въпроса какъв е действителният размер на вредите, настъпили за застрахованото по застраховка „Каско на МПС“ лице, за които ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.

За установяване механизма на произшествието в производството е представен двустранен констативен протокол, съставен и подписан от двамата водачи, участвали с управляваните автомобили в процесния инцидент. От съдържанието на същия се установява, че щетите за лек автомобил „марка-модел“ са настъпили по бронята, стопа, задната дясна врата на това МПС, а за лек автомобил „марка-модел“ – в предната лява част на този автомобил.

В производството е прието заключението на САТЕ, на което настоящият състав на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на същото съдът приема за установено, че водачът на лек автомобил „марка-модел“ в процес на застигане с предната габаритна част на автомобила реализира удар в задната дясна габаритна част лек автомобил „марка-модел“. Вешото лице е пояснило, че преценката му относно причината за настъпване на произшествието е направена на база схемата, съдържаща се в двустранния констативен протокол, описаните в същия щети по превозните средства, писмените доказателства, намиращи се по делото и снимковия материал, предоставен му от страна на ищеца във връзка с процесното ПТП. Според вещото лице описаният механизъм съответства на щетите по лекия автомобил, получени вследствие на произшествието. Експертът обръща внимание, че в протокол № (номер) от извършен оглед на МПС „марка-модел“ е вписано увреждане „врата багажник Д“. Увреждане на „дясна товарна врата“ е посочено в искането за оценка на вреди, а в двустранния констативен протокол за настъпилото ПТП като увреждане е посочено „задна дясна врата“. Вещото лице констатира, че посоченото увреждане на задна дясна врата касае задната габаритна част на лекия автомобил „марка-модел“ в зоната на удара, настъпил между двата автомобила при процесното транспортно произшествие. В забележка е посочено, че деформацията е в задна дясна врата на багажния отсек, както и в заден десен панел, счупена задна броня и десен стоп.

Съгласно заключението стойността на ремонта на увреденото имущество към датата на събитието възлиза на сумата от 1 101,26 лева без включени ликвидационни разноски.

Сочи се още, че от представена от „фирма“ ЕООД фактура от 04.02.2022 г. е видно извършването на ремонт на „врата задна дясна“, като стойността на нейното ремонтиране възлиза на 249, 31 лева.

Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че основателността на предявения иск е доказана.

Причина за настъпване на произшествието е поведението на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника водач, която макар да е възприел наличието на изчакващ в колона автомобил пред себе си, в процеса си на застигане, не е спазил необходимата дистанция и не е предприел извършването на маневра със скоростния лост и/или спирачния механизъм на управлявания от него лек автомобил, за да избегне удара. Съдът приема, с оглед липсата на каквито и да било доказателства в противна насока, че лек автомобил 3

„марка-модел“ е изчаквал раздвижване в колата на движение. От зоната на настъпване на щетите по двата автомобила, съдът приема, че с предната си лява част водачът на лек автомобил „марка-модел“ удря намиращия се в покой лек автомобил „маркамодел“ в неговата задна дясна част, увреждайки неговата броня, стоп и задна дясна врата.

Неоснователно се възразява от ответника, че сервизът, обслужил ремонта на увреденото МПС, е включил в калкулациите си и репатриране на детайл, чиято увреда не се намира в пряка връзка с настъпилия пътен инцидент. Макар ответникът да оспорва, че ремонтът на задна дясна врата на МПС „марка-модел“ не се намира в причинно-следствена връзка с процесния инцидент, доказателствата, събрани в хода на производството, в това число и неоспореното от страните заключение по САТЕ, доказват обратното. Вещото лице недвусмислено уточнява, че увреждането на задна дясна врата касае задната габаритна част на МПС „марка-модел“ в зоната на задна дясна товарна врата. И именно в този смисъл увреждането попада в зоната на удара, настъпил между двата автомобила.

С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на лек автомобил „марка-модел“ е извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер, който не надхвърля действителната пазарна стойност на вредите съгласно заключението на САТЕ. Ето защо и искът следва да бъде уважен за пълния предявен от ищеца размер /249,31 лева/.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е заявил претенция за разноски, като същият е реализирал такива за държавна такса, за депозит за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в общ размер на общо 350 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: