Определение № 84 от 01.02.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 22/2024
- Вид
- Определение № 84
- Подписан
- 01.02.2024
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 14 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84 гр. Шумен, 01.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Й.а-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500022 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 543/11.01.2024 г. /датно пощенско клеймо 09.01.2024 г./ на ШРС, депозирана от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащо чрез пълномощника си адв. З. Ц. от САК, против разпореждане № 3710/19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2693/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ш. Х. А. за следните суми: 104,72 лв., представляваща претендирана неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги от 21.01.2021 г. и 362,39 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги от 30.04.2021 г. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че в случаите на прекратяване на сключен от мобилния оператор договор с абонат, по вина или по инициатива на последния, или при неизпълнение на задълженията му по договора, той дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти, като максималният размер на неустойката не надвишавал трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски. Уговорени по този начин, клаузите за дължимост на такива неустойки не създавА. неравновесие в правата и задълженията на страните по договора и същите не излизА. извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Сочи, че не е нА.це кумулативност на предпоставките, обуславящи неравноправност на клаузата. Освен това, съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги били съгласувани и утвърдени от КЗП.
Неправилен бил и извода на първоинстанционния съд, че клаузата за неустойка задължавала потребителя да плати необосновано високо обезщетение, тъй като уговорената между страните имала изцяло компенсаторен характер и присъщите на неустойката функции.
Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането в обжалваната част, като неправилно, както и да му бъдат присъдени направените разноски.
1
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:
Производството пред Районен съд – Шумен по ч.гр.д. № 2693/2023 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащо чрез пълномощника си адв. З. Ц. от САК срещу Ш. Х. А. с ЕГН **********. Претендират се следните вземания за парична сума в общ размер 1254,87 лв., представляваща неизпълнени задължения произтичащи от сключени договори за мобилни услуги. С разпореждане на съда заявлението е оставено без движение и на заявителя са дадени подробни указания за нередовности на същото, които следва да бъдат отстранени в тридневен срок. Въз основа на това е депозирана допълнителна молба, конкретизираща претендираните вземания, като се отправя искане за присъждане на следните суми: 35,51 лв.
– месечни абонаментни такси по договор от 21.01.2021 г.; 104,72 лв. – неустойка при прекратяване на договор от 21.01.2021 г. по вина на потребителя; 140,68 лв. – месечни абонаментни такси по договор от 30.04.2021 г.; 362,39 лв. – неустойка при прекратяване на договор от 30.04.2021 г. по вина на потребителя; 611,57 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 15.07.2021 г., както и лихва за забава, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите и сторените в производството разноски.
С разпореждане № 3710/19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2693/2023 г., ШРС отхвърлил частично заявлението срещу длъжника за сумите: 104,72 лв., представляваща претендирана неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги от 21.01.2021 г. и 362,39 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги от 30.04.2021 г. , като за останА.те суми заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 1280/19.12.2023 г. Заповедният съд е приел, че клаузите за договарянето на претендираните неустойки били неравноправни, следователно нищожни, тъй като излизат извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД. Освен това, клаузата от договорите за мобилни услуги относно заплащането на неустойката се явявала неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължавало потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и, че същата не е индивидуално уговорена.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е нА.це обоснована вероятност за това. Заповедният съд е задължен да следи за нА.чието на неравноправни клаузи, когато 2 искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, нА.це е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение.
Видно от приложените договори и общи условия на мобилния оператор, неустойки се дължат в случай, че договорите бъдат прекратени по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на договора, но не повече от трикратния размер на месечните абонаментни такси, като в тези случаи, абоната дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг), както и връщане на предоставеното за ползване оборудване от страна на оператора. Т.е. за да възникне правото на оператора да претендира неустойки, то следва да е нА.це вА.дно прекратено договорно правоотношение.
В т. 12 от заявлението е посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно, но не е посочена датата на прекратяване на договорите, а единствено е нА.це позоваване на общите условия като основание за начисляване на претендираните неустойки. В нито един от представените договори, няма разпоредба относно реда за извършване на прекратяване на договорите, както и за уведомяването за него. Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен договор, кредиторът може да развА. договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се направи писмено. Според трайната и непротиворечива съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и че тя е достигнала до знанието му. От събраните по делото доказателства, обаче, не се установи жалбоподателят – заявител да е отправял писмена покана до длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения, преди подаване на заявлението в съда, с което претендира неустойка по процесните договори.
Предвид горното, следва да бъде направен извода, че процесните договори не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните вземания за неустойки не са били изискуеми.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е отхвърлено за сумата 104,72 лв., представляваща претендирана неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги от 21.01.2021 г. и 362,39 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги от 30.04.2021 г. и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частна жалба вх. № 228/15.01.2024 г. /датно пощенско клеймо – 09.01.2024 г./, депозирана от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седА.ще гр.
София, адрес на управление гр. София, район „Младост“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащо чрез пълномощника си адв. З. Ц. от САК, срещу разпореждане № 3710/19.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2693/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта му, с която е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника Ш. Х. А. с ЕГН ********** за следните суми: 104,72 лв., представляваща претендирана неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги от 21.01.2021 г. и 362,39 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги от 30.04.2021 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4