Решение № 2344 от 01.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2344 гр. Пловдив, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330109903 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от Д. Г. Д. срещу Н. К. Г., с която се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата, на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер от 900 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от възможността да ползва в периода 15.03.2021г.- 15.06.2021г. жилището, по отношение на което притежава учредено вещно право на ползване и който недвижим имот представлява апартамент „**“, на **** на жилищна сграда, находяща се в ********, със застроена площ от 131, 04 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / ******г. / до окончателното й погашение.

Ищцата твърди, че по силата на Нотариален акт № ** от *****г., вписан в Служба по вписванията под акт № ****, том **, дело № ***** й е учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху процесния недвижим имот. Ищцата поддържа, че е обитавала необезпокоявано жилището до *****г., когато от чужбина са се върнали сина на ищцата и неговата съпруга- ответницата Н.Г.. Двамата помолили ищцата да им предостави възможност да ползват жилището, предвид факта, че са с 1 две малки деца и имат нужда от апартамент в по- голяма жилищна площ.

Ищцата се съгласила и им предала ключовете от апартамента. На *******г., ищцата отправила нотариална покана до М. И. Г. и Н. К. Г., с която ги уведомила, че преустановява постигнатата устна договореност да ползват жилището и им се предоставя месечен срок от получаване на поканата, в който да върнат ключовете от жилището. На дата *****г. М. Г. предоствил ключовете от жилището на ищцата. Ответницата получила лично нотариалната покана на дата *****г., но и към момента на подаване на исковата молба в съда, не е предала ключовете от процесния недвижим имот на ищцата. Предвид това се претендира обезщетение в размер от 900 лв. за лишаването от възможността да се ползва процесният недвижим имот в периода 15.03.2021г.- 15.06.2021г. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Не се оспорва факта, че в полза на ищцата е увредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния недвижим имот. Искът се оспорва по основание, доколкото ответницата твърди, че имотът представлява семейно жилище по смисъла на СК. Сочи, че считано от ****г. ответницата, нейният съпруг М. Г.( син на ищцата ) и двете им малолетни деца обитават процесното жилище. От началото на 2021г. отношенията между ответницата и нейния съпруг се влошили драстично, като към момента срещу него е издадена заповед за незабавна защита. Поддържа, че ищцата като майка на М.

Г. е солидарна със своя син, но не взема предвид факта, че жилището е обитавано не само от ответницата, но и от двете малолетни деца. Сочи се, че всички вещи на децата се намират в жилището и че ако същото бъде освободено, те няма къде да живеят. Ответницата сочи, че е инициирала дело за прекратяване на брачната връзка между нея и М. Г., като към момента делото е висящо и предстои съдът да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските права и за ползването на семейното жилище. Ответницата изтъква, че към настоящия момент сама полага грижи за двете малолетни деца и не получава каквато и да било финансова помощ. Предвид изложеното, моли се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се сторените разноски.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

2

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните и се установява от писмените доказателства, че в полза на ищцата е учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху недвижим имот, представляващ апартамент „*“, на шести етаж на жилищна сграда, находяща се в *********, със застроена площ от 131, 04 кв.м. и че на ****г. От приобщените по делото доказателства се установява, че ищцата е отправила нотариална покана до М.

И. Г. и Н. К. Г., с която ги уведомила, че преустановява постигнатата устна договореност да ползват жилището и им се предоставя месечен срок от получаване на поканата, в който да върнат ключовете от жилището, че на дата ******г. М. Г. предоствил ключовете от жилището на ищцата, както че ответницата получила лично нотариалната покана на дата ***** г., но и към момента на подаване на исковата молба в съда, не е предала ключовете от процесния недвижим имот на ищцата.

От приетите доказателства по делото, се установява, че ответницата/заедно с двете си деца/ е живяла в имота през процесния период.

Не са основателни възраженията на ответницата, че тъй като е имотът е семейно жилище тя не дължи заплащане за ползването му. Ирелевантни за настоящия правен спор са и твърденията на ответницата, че със съпругът й са във влошени отношение, че той злоупотребва с алкохола и че не изплаща издръжка за децата. Отношенията между ответницата и нейния съпруг/син на ищцата/ не са предмет по настоящия спор и разпоредбите на 56 -59 от СК са неприложими в настоящия казус. Така приетото за установено от фактическа страна доведе до следните изводи : За уважаване иск с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗЗД следва да са налице следните предпоставки обогатяване на ответника за сметка на ищеца в някакъв размер, връзката между обедняването и обогатяването и липсата на основание.

От приетото по делото заключение по СТЕ, което съдът кредитира като пълно и обективно, на ВЛ Р. се установява, че половината от пазарния наем за процесния период се равнява на 874 лева. Идентична е и претенцията на ищцата след намалянето на размера на иска в съдебно заседание на 1.11.2021г.

В случая всички гореописани предпоставки за уважаване на иска са 3 налице и искът следва да се приеме за установен по основание и по предявения размер.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 500 лева, от които 50 лв. внесена държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение, като за реалното му договаряне и заплащане е представен оправдателен документ и 150 лева за заплатен депозит за експертиза.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. К. Г. ЕГН:********** да заплати на Д. Г. Д.,

ЕГН********** сумата от 874 лева, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с която ответникът се обогатил без основание за сметка на ищеца, представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от възможността да ползва в периода 15.03.2021г.- 15.06.2021г. жилището, по отношение на което притежава учредено вещно право на ползване и който недвижим имот представлява апартамент „**“, на ***** етаж на жилищна сграда, находяща се в ********, със застроена площ от 131,04 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / *******г. / до окончателното й погашение.

ОСЪЖДА Н. К. Г. ЕГН:********** да заплати на Д. Г. Д.,

ЕГН**********, сумата от 500 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/

4