Определение № 366 от 19.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Пловдив, 19.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000227 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 6772 от 25.08.2023 г. от адв. К. Т. пълномощник на Акционерно дружество „О.-З.“ АД, за изменение на решение № 304 от 20.07.2023 г., постановено по в.т.д. № 227 от 2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за разноските като се намали размера на присъденото в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение от 7500 лева с включен ДДС за безплатно осъществената във въззивното производство адвокатска защита на ищеца съобразно със защитавания материален интерес.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата от ищеца И. И. чрез адв. Р. М., с който се изразява становище, че молбата е неоснователна.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът се е съобразил с обстоятелството, че процесуалното представителство и защитата на ищеца И., осъществена от адвокат М. във въззивното производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., се отнася както по подадената от самия ищец въззивна жалба против частта от постановеното решение, с което е определена началната дата, от която е присъдена законна лихва върху главницита, така и по жалбата на ответника против частта от решението, с което искът частично е бил уважен. Така осъществената правна защита и представителство се отнася до материален интерес в размер на 70000 лева – колкото е разликата между присъденото застрахователно обезщетение от 150 000 лева и размера на същото, над което решението е обжалвано от ответника – 80 000 лева. Тъй като в обжалваната от ответното 1 дружество част, решението на първоинстанционния съд е било потвърдено, в полза на ищеца се дължат сторените съобразно с уважената с въззивното решение част от иска разноски – чл. 78, ал. 1 ГПК.

Вземайки предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна помощ, че защитата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат П.К., следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което съразмерно с потвърденото в обжалваната част с въззивното решение присъдено в полза на ищеца обезщетение – 70 000 лева, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действащи към датата на последното съдебно заседание по делото – 25.01.2023 г., съдът вярно го е определил в общ размер от 7500 лева с включен ДДС.

В този смисъл молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

В съответствие с изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6772 от 25.08.2023 г. от адв. К. Т. - пълномощник на Акционерно дружество „О.-З.“ АД, за изменение на решение № 304 от 20.07.2023 г., постановено по в.т.д. № 227 от 2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за разноските и за намаляване размера на присъденото в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение от 7500 лева с включен ДДС за безплатно осъществената във въззивното производство адвокатска защита.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2