Определение № 283 от 18.10.2024, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Монтана, 18.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Частно наказателно дело № 20241630201201 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 12.09.2024 г. на основание чл.243, ал.1, т.2 е прекратено наказателното производство по ДП № 780/2022 г. по описа на РУ-Монтана, пр. преписка № 3908/2022 г. по описа на РП-Монтана, водено за това, че през периода от 15.07.2022 г. до 27.07.2022 г. в гр. Монтана длъжностно лице – шофьор във „В.“ ЕООД, гр. Монтана, с управител В. Т. К. от същия град, е присвоило пари на дружеството в размер на 1800,00 лева, връчени му в това му качество да ги пази и управлява престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 11.07.2023 г. наказателното производство било прекратено, като впоследствие с Определение № 219/28.08.2023 г. на РС-Монтана постановлението било отменено и делото било върнато на РП-Монтана за изпълнение на указанията.

След съответен протест на прокурора, с Определение № 11 от 17.01.2024 г. ОС – Монтана e потвърдено определението на РС-Монтана и връща делото на прокурора за продължаване на разследването.

За да обоснове прекратителната си теза, прокурорът приел, че е налице недоказаност на обвинението и съмнения, които не биха могли да бъдат отстранени в хода на разследването за осъществяването на състава на чл. 201, ал. 1 от НК от привлечения в качеството на обвиняемо лице В. С.. Излага теза, че се касае за гражданскоправни отношения – деликтна отговорност. В постановлението подробно са изложени мотиви за това.

1

В законоустановения срок прекратителното постановление било обжалвано от представителя на ощетеното юридическо лице пред РС Монтана – управителя на „В.“ ЕООД, гр. Монтана В. Т. К.. В жалбата си излага доводи, че постановлението на РП-Монтана е неправилно и незаконосъобразно, както и относно неизпълнение на задължителните указания на РС-Монтана от прокурора и разследващите органи, като не били изследвани всички обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина. Твърди, че в постановлението на РП-Монтана липсват мотиви и правни изводи, както и че наблюдаващият делото прокурор приел изцяло защитната теза на обвиняемия за достоверна без да анализира останалите събрани по делото доказателства в съвкупност.

Доказателствата по делото са писмени – приложеното ДП № 780/2022 година по описа на РУ Монтана.

Съдът, след като се запозна със съдържанието на жалбата и провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира следното:

Жалбата е подадена в срок и със съдържание съответно на закона, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В хода на разследването по ДП 780/2022 година безспорно е установена следната фактическа обстановка:

В.И. С. е бил назначен на длъжност „пласьор“ във „В.“ ЕООД, считано от 08.06.2022 г., съгласно трудов договор № 10/08.06.2022 г. / л. 46 от ДП /, като задълженията му се изразявали в доставяне на хляб, хлебни изделия и вестници до определени търговски обекти по маршрут Монтана – Враца – Мездра, както и събиране на дължимите суми за доставени стоки от обектите и впоследствие отчитането им в счетоводството на дружеството. Всеки ден С. получавал пътен лист, като в него срещу всеки обект имало съответната дължима сума и С. отбелязвал платеното. След края на работния ден С. следвало да отчете събраната през деня сума в счетоводството на фирмата.

Отчитането се извършвало посредством оставяне на събраните пари в плик, без да се оформят документи относно това колко пари са отчетени и дали те съответстват на експедиционния лист, където е следвало да се отбележи от кой обект колко е взел. В служебните задължения на С. е влизало и да 2 разкарва вестници, доставяни от фирма „Рамис“ ЕООД с МОЛ С.С.. Парите за тях се отчитали веднъж седмично – в понеделник, заедно с непродадените вестници от предходната седмица. Парите за вестниците били слагани в запечатан плик с опис в него и С. нямал досег с тях, не и знаел колко пари е имало в плика.

На 25.07.2022 г., докато изпълнявал служебните си задължения в гр.

Враца, С. спрял служебното МПС – бус до магазин за автомобилни консумативи, за да си вземе моторно масло, което му трябвало за лична употреба. Оставил буса отключен, като на предната седалка оставил чантичка, в която били негови документи и събрания оборот до момента от търговските обекти без надзор – около 380.00 лева. След констатиране на липсата на чантичката, уведомил по телефона управителя В. К., който бил на почивка по това време, като се договорили устно, че ще „отработи“ липсващите пари – 380 лева и да продължи обслужването на линията. С. казал, че ще сигнализира за кражбата в РУ-Враца, но от приложеното по делото е видно, че няма подаван сигнал от него.

На 26.07.2022 г. по време на извършване на курса по линията, която обслужвал, С. се почувствал зле, обадил се на управителя, за да поиска някой да го смени, но той му заявил, че трябва да довърши линията. Под афект, С. обърнал буса в посока Монтана и оставил служебното МПС на плаца в базата на дружеството с част от продукцията, която не успял да достави и хвърлил чантичката с оборотните пари, които бил събрал до момента. Не отчел парите, които били по документи и му били дадени от един от обектите. Опитите, от страна на счетоводителя Милен Иванов, да се свърже със С., били безуспешни и със заповед на управителя на „В.“ ЕООД, бил уволнен дисциплинарно.

Приложени, от страна на ощетеното юридическо лице са: експедиционни бележки, съкратени отчети на фискалната памет, фактури и протокол за установени липси № 1/28.07.2022 г., подписан от управителя на дружеството – В. К.. В приложения протокол за установени липси /л. 42 от ДП/ е написана и липсваща сума в размер на 210.00 лева за вестници.

Видно от изготвената съдебна финансово-икономическа експертиза, е че неотчетените суми за инкриминирания период възлизат на 1 924.21 лева /л. 67 от ДП/. Същата е изготвена на база предоставените счетоводни документи, както и вследствие извършено посещение на място в дружеството от вещото 3 лице. Така на 27.04.2023 г. било предявено обвинение на В.И. С., за това, че за времето от 15.07.2022 г. до 27.07.2022 г. в гр. Монтана, в условията на продължавано престъпление /съставните деяния са извършени през непродължителен период от време, при идентична фактическа обстановка и еднородност на вината така, че от обективна и от субективна страна последващите се явяват продължения на предходните/, в качеството си на длъжностно лице – „пласьор“ във „В.“ ЕООД, гр. Монтана, присвоил чужди пари – сумата от 1924.21 лева /хиляда деветстотин двадесет и четири лева и двадесет и една стотинки/, връчени му в това му качество – престъпление по чл. 201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Разпитан в качеството на обвиняем, С. дава обяснения, като подробно излага фактическата обстановка, задълженията, които е имал като пласьор и начина на отчитане на паричните средства, като признава, че е отговорен за липсата на 457.80 лева, за които има готовност да възстанови при предоставена банкова сметка от страна на „В.“ ЕООД.

Проведени са разпити на свидетели, представители или работници на всички търговски обекти, изброени в съставения протокол за липси от „В.“ ЕООД. От свидетелските показания на Р.З., Л.Р., П.П., М.И., става ясно, че същите заплащат ден за ден доставяната стока от „В.“ ЕООД. В разпита си Н.Ц.С. – продавач-консултант в „Т. 20 Т.Ц.“ ЕООД, гр. Монтана, заявява, че поръчват от „В.“ ЕООД хляб, закуски и вестници, като поръчват малко тестени изделия – по няколко хляба, тъй като не се продават. Вестниците отчитали на седмица, като ги заплащали в запечатан плик на доставчика на „В.“ ЕООД. При предявяване на издадената фактура от „В.“ ЕООД на „Т. 20 Т.Ц.“ ЕООД от 30.07.2022 г. за сумата от 97.70 лева, свидетелката е категорична, че срещу „Подпис на получателя“ не стои нито нейния, нито подписа на Т.Ц.. Свидетелката заявява, че заплащаните суми за доставена стока от „В.“ ЕООД са възлизали винаги в размер на 15-20 лева и не са заплащали такава голяма сума, като няма спомен да са имали такава доставка.

Допуска, че е възможно дружеството да е издало фактурата за по-голям период, но е категорична че е извършвала ежедневни плащания, както и че подписите на получател не са нейни, нито на Т.Ц.. Също така макар и да е налице противоречие относно запечатването на паричните суми за вестници – в запечатан плик или завити в стари вестници, няма разминаване в дадените показания на свидетелите и обясненията на обвиняемия, че вестниците са 4 отчиТ. веднъж седмично, като С. не е броил парите, нито е знаел каква сума му се предава, като доставчикът е предавал същите при отчитането си, без да отваря съответните пликове.

След проведено пълно и задълбочено разследване, в рамките на което е събран доказателствен материал в пълния възможен обем, наблюдаващият делото прокурор изготвил постановление за прекратяване на наказателното производство на основание член 243 ал.1 т.2. В мотивите са изложени доводи за недоказаност на престъплението по чл. 201, ал. 1 от НК.

Изложената фактическа обстановка е изведена въз основа на цялостен анализ на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, като отделните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. За установяване на фактическата обстановка съдът кредитира с доверие най-вече свидетелските показания на представителите на търговските обекти, зареждани от „В.“ ЕООД, чиито показания са обективни и изчерпателни и дават информация за факти и обстоятелства, лично възприети от тях. Показанията на жалбоподателя, свидетелските показания на счетоводителя на дружеството, обясненията на обвиняемия - съдът анализира в контекста на дадени от лица, пряко заинтересовани от изхода на наказателното производство. Изготвената експертиза съдът кредитира частично с доверие, поради включването в крайния размер а листата на фактурата, за която „подписалите“ я лица заявяват, че подписите не са техни и нямат спомен такава голяма сума, да са плащали на доставчика на фирмата.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка настоящият съд намира постановлението на РП Монтана за прекратяване на наказателното производство за правилно и законосъобразно в своята цялост.

Досъдебното производство е водено за престъпление по член 201, ал. 1 от НК - длъжностно присвояване, а именно: присвоени чужди пари на „В.“ ЕООД от страна на шофьора. Изпълнителното деяние се осъществява чрез противозаконно присвояване на предмета на престъплението, в случая – парична сума. Противозаконно присвояване представлява разпореждане с имущество като със свое, без да има право на това /ППВС-3-1970/.

Изпълнителното деяние при присвояването се изразява до външнопроявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на определена обществена организация, 5 предприятие и пр., изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ, в свой личен интерес или в интерес на другиго във всякакво противозаконно действие вещта да бъде отклонена от патримониума на организацията, от името на която владее имуществото /така Решение № 459 от 29.07.1991 г. на ВКС/.

За да бъде осъществен състава на чл. 201, ал. 1 от НК е необходимо и задължително условие деецът да превърне държането на имуществото от името и за сметка на собственика във владение за себе си, като отнема възможността на собственика да се ползва от имуществото си и чрез фактически или правни действия се разпорежда с това имущество в свой или чужд интерес, без да има право за това. /Решение № 469 от 29.06.2005 г, II НО ВКС /. В обясненията на обвиняемия С., същият признава за отговорността си за липсата на сумата от 457.80 лева. Не са установени действия на разпореждане от страна на С. с твърдените липсващи парични суми. Макар и доказана липса от извършената съдебна финансово-искономическа експертиза в размер на 1924.21 лева, същата съдът не кредитира изцяло с доверие с оглед установената евентуална порочност на една от фактурите, както и невъзможността за доказване на присвояване при отчитането на паричните суми от доставени вестници. С. признава липсата на парични средства, част за които носи отговорност, а другите – дава доводи в насока за открадната или изгубена чантичка. С. веднага е съобщил на управителя на „В.“ ЕООД за установената липсваща чантичка. Тези обстоятелства е съобщил, докато е бил в трудовоправни отношения с дружеството, като са имали устна уговорка да „отработи“ тези пари. Не е налице намерение за присвояване, разпореждане и умишлено отклоняване на парични средства от патримониума на дружеството. Макар и в последствие да е безспорно установено, че жалба в РУ Враца за липсващата чантичка не е подавана от този факт не може да се направи безсъмнен извод за наличие на противоправно деяние от страна на С., което е абсолютно необходима предпоставка за привличането му към наказателно отговорност, чрез повдигане на обвинение пред съд. Не са установени по досъдебното производство доказателства за разходване на служебни парични средства като свои, доказаните липси с експертизата, не доказват присвоителни действия от страна на С.. Изпълнителното деяние при присвояването се изразява до външнопроявена промяна на отношението на дееца към повереното му обществено имущество, което той владее или 6 управлява за сметка на определена обществена организация, предприятие и пр., изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ, в свой личен интерес или в интерес на другиго, чрез всякакво противозаконно действие вещта да бъде отклонена от патримониума на организацията, от името на която владее имуществото. Видно от установената фактическа обстановка по случая на 27.06.2022 година след като между обвиняемия и собственика на „В.“ ЕООД възниква конфликт, същият връща служебния бус в базата на фирмата заедно с оборотните пари и част от доставената стока. Тези действия също налагат извода за липса на субективната страна на изпълнителното деяние присвояване.