Решение № 209 от 26.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501814 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на С. В. С. чрез адвокат И. К. против решение № 2272 от 19.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 11945 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е отхвърлен като недоказан по основание предявеният от въззивника срещу Н. Н. Г. иск по реда на член 108 от Закона за собствеността /ЗС/ да се осъди ответника да предаде на ищеца, владението върху 600 кв.м идеални части от поземлен имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в град В. - местност „Т.“ /В./, с площ по кадастрална карта /КК/ от 1 258 кв.м, номер по предходен план 1449, при актуални граници на цялото по КК имоти №№ ***, ***, *** и ***; отхвърлен е като недоказан по основание предявеният от въззивника срещу Н. Н. Г. иск по реда на член 73 от ЗС да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен, за периода от 01.10.2018 г. до 19.09.2023 г.; както и е осъден въззивника да заплати на Н. Н. Г. сумата от 1 900 лева сторени по делото пред първата инстанция разноски на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита се, че съдът необсновано е направил извод за неоснователност на иска по член 108 от ЗС, въпреки че въззивникът е предприел действия, с които давността е прекъсната. Това е довело и до отхвърляне на предявеният иск по член 73 от ЗС, което също е неправилно. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважат предявените искове.

1

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба чрез адвокат В. Д., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил съгласно замяна, обективирана в нотариален акт /НА/ № 66, том I, peг.№ 1707, дело № 50/2012 г. на нотариус С. Д., 10 кв.м идеални части от поземлен имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор №***, находящ се в град В. - местност „Т.“ /“В.“/, с площ по кадастрална карта /КК/ от 1 258 кв.м, при актуални граници на целия имот по КК: имоти №№: ***, ***, №*** и ***, а чрез покупко-продажба, обективирана в НА № 67, том I, peг.№ 1708, дело № 51/2012 г. на нотариус С. Д., закупил 590 кв.м идеални части от същия имот, като по този начин 23.02.2012 г. е придобил собствеността на 600 кв.м идеални части от процесния имот, целият с площ от 1 258 кв.м.

Ответникът Н. Н. Г. в качеството си на съсобственик на имота отказвал да му предаде владението върху собствените на ищеца 600 кв.м идеални части върху имота. С нотариална покана peг.№ 2041 от 23.04.2012 г., връчена по реда на член 47 от ГПК, той поискал ответникът да му предаде доброволно владението върху посочените идеални части от имота, като го уведомил, че в случай, че това не стане до 30.04.2012 г. следва от 01.05.2012 г. да му заплаща ежемесечно обезщетение за ползването на имота и подобренията, но владението не било предадено. Чрез дарение, обективирано в НА № 16, том V, peг.№ 11539, дело № 449/2013 г. на нотариус С. Д., ищецът прехвърлил собствените си 600 кв.м идеални части от процесния имот на сина си С. С. В., но си запазил вещното право на ползване безсрочно и безвъзмездно до края на живота му върху недвижимия имот - предмет на този НА. С нотариална покана peг.№ 1374 от 27.04.2015 г. на нотариус Ж. К. собственикът С. С. В. и ползвателя С. В. С. поискали да им се предаде владението на процесната част от имота, като при неизпълнение до 30.05.2015 г. да им се заплаща, считано от 01.06.2015 г. ежемесечно обезщетение за ползването на процесната част от имота и подобренията. Ответникът отказал да приеме нотариалната покана, за което е съставено удостоверение. Същевременно с решение № 81 от 11.07.2018 г., постановено по к.гр.д.№ № 2615/2017 г. на І гражданско отделение на ВКС, влязло в сила на 11.07.2018 г., е допусната делба на имота между съсобствениците С. В. С. с квота 600/1258 кв.м идеални части, Н. Н. Г. с квота 529/1258 кв.м идеални части и Н. Д. В. с квота 129/1258 кв.м идеални части. Впоследствие С. С. В. е придобил от Н. Д. В. собствените му 129/1258 кв.м идеални части от имота. Ищецът излага, че е носител на правото на ползване на 600 кв.м идеални части безвъзмездно и до края на живота му, което се накърнява от ответника Н. Н. Г., тъй като същият владее посочената част от имота и го лишава от правото му и от възможността да събира гражданските плодове от него. Моли да се осъди ответника да му предаде владението върху 600 кв.м идеални части от ПИ с кадастрален идентификатор №***, находящ се в град В. – местност „Т.“ /“В."/, с 2 площ по КК от 1 258 кв.м, при актуални граници на целия имот по КК: имоти №№: ***, ***, №*** и ***, и да се осъди ответника да му заплати сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен, за периода от 01.10.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.

В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор с който излага, че главният иск е недопустим поради това, че ищецът въпреки прехвърлителната сделка от 2015 г. никога не е установил ползване върху имота, като по този начин се е погасило това му право в съответствие на член 59, алинея 3, предложение второ от ЗС. Не оспорва прехвърлителните сделки, посочени от ищеца и наличието на допусната делба на имота, но оспорва всички други твърдения - че е получавал покани от ищеца, че праводателят на ищеца е владял прехвърлените идеални части, че ищецът има право на ползване върху тези идеални части и размера на търсеното обезщетение. Оспорва валидността на дарението и запазеното от ищеца право на ползването върху процесните идеални части от ПИ, като твърди, че сделките за дарението и запазването на ползването върху идеални части са нищожни, защото със сделката дарение ищецът не е искал да надари своя син, а я е извършена само и единствено, защото ищецът е длъжник на държавата, респективно е предприето действие от публичен изпълнител към ТД на НАП - Варна, поради което покъсно тази сделка е обявена за относително недействителна спрямо взискателя /държавата/, като са постановени последователни съдебни решения – на Pайонен съд - Варна, на Окръжен съд – Варна и на ВКС. На основание влязлото в сила съдебно решение с категоричност се опровергава основанието на извършеното дарение. Запазването на правото на ползване върху процесните идеални части от ПИ е нищожен акт, тъй като преди това дарителят /ищец в производството/ не е държал поземления имот, не го е владял, не го е използвал - което се признава изрично в исковата молба, поради което и не може да го запази за себе си, тоест налице е нищожност поради липса на начално основание за сделката. Моли съда да приеме в мотивите си, че сделките са нищожни поради липса на основание или заобикаляне на закона на основание член 26 от ЗЗД. Сочи, че не е получавал покани от ищеца да предаде държание/владение/ползване за закупените от него през 2012 г. идеални части от имота. Сочи, че ищецът от момента на запазването на право на ползване в негова полза на 600 кв.м от процесния имот през 2013 г., нито по-рано, е реализирал нито едно от правомощията, включени в него, поради което на основание член 59, алинея 3 от ЗС то е погасено по силата на закона, а оттам предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за погасяване правото на иск по член 108 от ЗС по давност. По отношение на искът за заплащане на обезщетение по реда на член 73 от ЗС сочи, че е неоснователен не само поради доводите за неоснователност на главния иск, а и поради следните допълнителни доводи: искът е погасен по давност; ответникат никога не е получавал от ищеца покана за предаване на държането/владението/ползването върху процесния имот, който той е придобил през 2012 г., респективно правото на ползване през 2013 г.; в ПИ има изградени жилищна сграда и гараж, чиито собственик е ответникът и ПИ 3 се явява тяхна обща и обслужваща част, поради което не се дължи на ищеца обезщетение; ищецът следва да насочи претенциите към своя праводател; размерът на претендираното обезщетение се оспорва с възражение, че то е прекомерно завишено; ищецът няма необходимост да използва процесните идеални части, а и това е невъзможно, понеже същите се явяват обща част на построените в ПИ сгради. Желае се отхвърляне на иска.

Индивидуализацията на спорното материално право, претендирано или отричано, се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение.

При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на член 127, алинея 1, точка 4 /изложение на обстоятелствата, на които се основава искът/ и точка 5 /в какво се състои искането/ от ГПК, съдът трябва да предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция. В случай, че недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен на гореизложения начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., постановено по тълк.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според дадените с цитираното тълкувателно решение указания, в качеството си на втора инстанция по съществото на правния спор, въззивният съд също може да остави исковата молба без движение съгласно член 129 от ГПК, когато констатира недостатъци в нея, които не са били отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на ищеца указания за тяхното отстраняване. С тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д.№ 1/2013 г. /точка 5/ ОСГТК на ВКС се е произнесло, че постановките в точка 4 от тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, продължават да са актуални и при действието на новия ГПК от 2007 г.

С определение № 4183 от 11.09.2025 г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба на С. В. С. и му е дал възможност да отстрани нередовностите по нея, като формулира коректен петитум по ревандикационния иск съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, като съобрази, че твърди, че притежава право на ползване върху 600 кв.м идеални части от процесния имот, което право се накърнява от ответника, а е формулирал петитум за установяване право на собственост върху 600 кв.м идеални части от имота.

След извършено уточнение на исковата молба от страна на ищеца същият е формулирал следният петитум: да бъде прието за установено в отношенията между С. В. С. и Н. Н. Г., че С. В. С. е титуляр на вещното право на ползване върху 600 кв.м идеални части от ПИ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в град В. - местност „Т.“ /“В.“/, с площ по КК от 1 258 кв.м, номер по предходен план 1449, при актуални граници на цялото по КК имоти №№ ***, ***, *** и ***; и да бъде осъден Н. Н. Г. да предаде на С. В. С. владението върху описания недвижим имот; както и да бъде осъден Н. Н. Г. да заплати на С. В. С. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен, за 4 периода от 01.10.2018 г. до 19.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба, до окончателното заплащане на сумата.