Решение № 260040 от 19.05.2021, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1299/2020
- Вид
- Решение № 260040
- Подписан
- 19.05.2021
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.60 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.200 ал.4 · Кодекс на труда
- чл.201 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 212 · Кодекс на труда
- чл.325 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.11 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.134 ал.1 · Наказателен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№...... гр.В.Търново, 19.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1299 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявените искове с правно основание чл.200 от КТ, иск по чл.84 ал.2 от ЗЗД вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД, както и предявен в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.74 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата В.Д.И. е била в трудово правоотношение с ответното дружество „Д-Д. Г”ЕООД, по силата на трудов договор от 29.06.2015г., като работела на длъжност „машинен оператор, производство на пластмасови изделия” и работела на термоформовъчна машина, с място на работа в производствената база на ответното дружество в гр*****. Сочи се, че на 07.06.2017г., при изпълнение на трудовите си задължения ищцата претърпяла трудова злополука. Излагат се твърдения, че около 20,30ч. ищцата забелязала, че „на няколко пъти фолиото залепва и материала се къса” и виждайки, че по щанцата на машината, на която работела, има остатък от фолио, посегнала да го извади, при което дясната й ръка попаднала в работещата щанца, която притиснала и отрязала три пръста на ръката й. Ищцата сочи, че незабавно била откарана в Спешна помощ и назначена консултация с ортопед, който я насочил за хоспитализация в гр.С, с оглед присаждане на пръстите, което обаче не могло да се реализира, въпреки адекватното лечение. Ищцата заявява, че за периода 08.06.2017г.-11.06.2017г. била в Клиника по хирургия на ръката в П**, където било констатирано ампутиране и премачкване на показалец, трети и безименен пръст на дясната ръка. Ищцата заявява, че след връщането си във *** провела домашно амбулаторно лечение до 13.04.2018г., както и рехабилитация през този период. Ищцата излага твърдения, че е извършена оценка на работоспособността й, като Комисията приела, че е налице 60% трайно намалена работоспособност и пожизнено увреждане. Окончателната диагноза била „травматична ампутация на два и повече пръста на ръката на втори, трети и четвърти пръсти на дясната ръка”. Ищцата заявява, че при трудовата злополука изпитала изключително силни болки и страдания, изпитала неописуем ужас, носейки отрязаните си пръсти с лявата ръка.
След завръщането си в гр. *** не можела да се обслужва сама, не можела да извършва нормални житейски дейности с дясната си ръка, като без три пръста липсвала хватателната способност дясната ръка. Близо 6 месеца за нея се грижили майка й и сестра й. Ищцата сочи, че продължавала да приема медикаменти за облекчаване на болките. От началото на 2018г. станала тревожна, обезпокоена, не можела да спи, преживяла тежък емоционален шок. През месец април 2018г. се върнала на работа на същата длъжност, като със заповед от 01.05.2020г. е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, по взаимно съгласие. Ищцата заявява, че работодателят не й е давал средства и помощи при лечението й, а всички лекарства били закупувани от нея и семейството й. Разходите, за които запазила документи възлизат на 221,92лв. Ищцата отправя искане за осъждане на ответното дружество-работодател да й заплати сумата 80 000лв., представляваща обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на 07.06.2017г., сумата 24 111лв.-обезщетение за забава върху тази главница в размер на законната лихва, считано от 07.06.2017г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата 221,92лв.-обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на 07.06.2017г, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва твърденията на ищцата, че болничното й лечение продължило десет месеца.
Ответникът заявява, че оздравителния период е по-кратък и интензитета на описаните страдания е по-малък. Заявява, че след връщането на ищцата, била устроена на подходяща работа.
Работодателят сочи, че многократно е провеждал разговори с ищцата относно заплащане на обезщетение, но не се стигнало до окончателна уговорка, което според ответника се дължи на поведението на ищцата. Ответникът счита претендираното обезщетение като несъответстващо на критериите за справедливост.
Ответникът в отговора на исковата молба прави възражение за съпричиняване, като счита, че пострадалата е допуснала груба небрежност. Позовава се на разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ и твърди съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 90%. Ответникът сочи, че ищцата е допуснала грубо нарушение на правилата за работа с машината, нарушила чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съзнателно е бръкнала в опасната зона на машината, поради незнание или немарливост. Ответникът заявява, че инцидента, при който ищцата пострадала, бил предмет на разследване по ДП №ЗМ-*** по описа на РУ ***, което е прекратено. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът е направил искане за привличане на трето лице-помагач на негова страна в настоящото производство, а именно ЗК „***”АД и е предявил срещу третото лице-помагач обратен иск, в условията на евентуалност, с искане за осъждане на ответника по обратния иск да заплати на ищеца по обратния иск сумата 24 900лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на обратния иск, претендирана като регресно вземане на работодателя по задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”, сключена със застрахователна компания „***” АД по полица №*****, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск, предявен от В.Д.И.. Претендира разноски.
С определение от
17.08.2020г. съдът е допуснал привличане и конституирал ЗК „***” АД в качеството на трето лице-помагач на ответника „Д-Д. Г” ЕООД и е приел за съвместно разглеждане предявения от „Д-Д. Г”ЕООД срещу третото лице-помагач ЗК „***” АД обратен иск за сумата 24 900лв.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор/становище/ от ответника по обратния иск, в който е изложено, че исковата молба по първоначалния иск е неоснователна и недоказана. Не спори, че между застрахователя и ищеца по обратния иск е сключен договор, обективиран в застрахователна полица №****, с начало 27.08.2016г. и край до 26.08.2017г. Сочи, че пострадалата е предявила претенция до застрахователя след настъпилата трудова злополука, за което била образувана щета, но отказано изплащане на обезщетение, тъй като пострадалата сама застрашила безопасността си и застрахователя се позовал на чл.14 ал.1 от ОУ на застраховка „Трудова злополука”-трудова злополука вследствие на груба небрежност от страна на застрахованите лица. Ответникът по обратния иск счита, че не е налице основание за ангажиране на отговорността му и моли за отхвърляне на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото трудов договор №*** се установява, че между ищцата В.Д.И. и ответника „Д-Д. Г”ЕООД е възникнало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала в ответното дружество длъжност „м** ****, производство ****”, с място на работа в производствена база на дружеството, находяща се*******.
По делото е приложена и длъжностна характеристика на длъжността "оператор на м****" при „Д-Д. Г”ЕООД, която съдържа описание на трудовите задължения на работника, заемащ посочената длъжност, вкл. и задълженията във връзка с условията на труд. Представената длъжностна характеристика е от дата 29.06.2015г. и е подписана от ищцата.
Представени са и Общи правила и изисквания към работниците и служителите от дружеството при изпълнение на служебните задължения, утвърдени от управителя на ответното дружество, с които ищцата е запозната, видно от представения по делото препис на Общите правила.
Със заповед №3 от 15.06.2018г. на управителя на ответното дружество ищцата на длъжност „машинен оператор производство на пластмасови изделия” е била трудоустроена на същата работа, при облекчени условия на труд.
Със заповед от
28.04.2020г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.325 ал.1 от КТ, по взаимно съгласие на страните.
От представената по делото епикриза от болница „****” гр.С**, се установява, че ищцата е постъпила на 08.06.2017г за операция, в състояние с ампутирани през проксимална фаланга на показалец и трети пръст и през средна на безименен пръст на дясната ръка. Многофрагментна фрактура на дистална фаланга на палеца. При операцията е извършена реампутация на показалеца, трети и безименен пръст”.
Представени са амбулаторни листи, издадени в периода
14.06.2017г.-02.03.2018г. във връзка с проведено лечение след злополуката, както и амбулаторни листи за посещение при специалист психиатър, който е поставил на ищцата диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-тежък без психотични симптоми” и е предписано медикаментозно лечение.
По делото е представено експертно решение на ТЕЛК от 31.05.2018г., с което е извършена оценка на работоспособността на ищцата, като е призната 60% трайно намалена работоспособност.
По делото е представен протокол №***** на
ТП на НОИ **** за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 07.06.2017г., от който протокол се установява, че злополуката е станала около 20:30ч. на 07.06.2017г. в производствената база на „***”, намираща се в ****, като работника В.Д.И. виждайки, че по щанцата на машината, на която работела има остатък от фолио, посегнала да го извади, при което дясната й ръка попада в работещата щанца, която притиска и отрязва три пръста от дясната й ръка. В протокола е посочено, че са констатирани нарушения от страна на работодателя и от страна на работника на разпоредби от нормативни актове, визирани в протокола.
С разпореждане от *** на ТП на НОИ ****, декларираната пред НОИ злополука станала с В.Д.И. е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.
По делото са представени материалите по ДП №****по описа на РУ ****, образувано срещу неизвестен извършител, който на 07.06.2017г. в гр.***, в производствено предприятие на фирма „****”ЕООД причинил на В.Д.И. средна телесна повреда поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-престъпление по чл.134 ал.1 от НК. Видно от приложеното постановление от 16.02.2018г. наказателното производство по ДП ЗМ №***. е прекратено.
Видно от представената по делото застрахователна полица №**** от 25.08.2016г. между ответното дружество като застраховащ и „***”АД като застраховател е сключена задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, със срок на действие от 27.08.2016г. до 26.08.2017г., по която полица са застраховани 24 лица по приложен списък, сред които и ищцата В.Д.И..
Видно от представен по делото протокол от 23.04.2020г., управителят на ответното дружество е взела решение не по-късно от 07.06.2020г. на В.Д.И. да се изплати сумата 20 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 07.06.2017г. По делото е представено платежно нареждане от 07.05.2020г. за сумата 20 000лв. , която е изплатена на ищцата по банков път.
По делото са представени заверени преписи от фактури и касови бонове за извършени плащания на медицински такси за болничен престой и физиотерапевтични процедури, както и касови бонове за закупуване на медикаменти.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М И Д, К Д.И., А С П, С С А, И К. И и И.В.К.. Свидетелката Д, колега на ищцата, разпитана каза, че била на работа, когато в края на смяната си разбрала за злополуката, станала с ищцата, която работела с друго помещение.
Разпечатката съдържа 38 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/768416a9-8a6a-4f44-b903-6be94c360d98