Решение № 2186 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2186 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100515259 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Д. П. Г. срещу решение № 20163021/26.07.2021г. по гр.д. №77773/2018г. по описа Софийски районен съд, I ГО, 169 състав, в частта, с което е отхвърлен предявените от него срещу А. Я. П. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 1500,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - психически страдания – напрежение, подтиснатост, безпокойство, тревожност и за сумата от 210,00 лв. – имуществени вреди /заплатено възнаграждение за психологична консултация/, вследствие на извършено от ответника непозволено увреждане, а именно отправяне на обидни и агресивни думи и увреждане на управлявания от него лек автомобил на 01.08.2018г. около 13,00 ч. на бул. Ситняково гр. София.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при превратно установена фактическа обстановка. Сочи, че от събраните по делото доказателства еднозначно и безспорно се установява както извършеното противоправно действие от страна на ответника, така и причинените психически страдания на ищеца. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което иска се уважи изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. Я. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който счита наведените във въззивната жалба доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение за неоснователни. Посочва, че районният съд правилно е преценил доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и въз основа, на които се стига до логичния и обоснован извод за липса на осъществено 1 непозволено увреждане от страна на ответника. Моли решението за бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове, предявени от Д. П. Г. срещу А. Я. П. с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 1500,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - психически страдания – напрежение, подтиснатост, безпокойство, тревожност и за сумата от 210,00 лв. – имуществени вреди /заплатено възнаграждение за психологична консултация/, вследствие на извършено от ответника непозволено увреждане, а именно отравяне на обидни и агресивни думи и увреждане на управлявания от него лек автомобил на 01.08.2018г. около 13,00 ч. на бул. Ситняково гр.

София.

В срока по чл.131 от ГПК АЛ. Я. П. е предявил насрещни искове срещу Д. П. Г. правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 4945,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинено травматично увреждане – конзутия и кръвонасядане по ходилото на десния крак и за сумата от 55 лв.– имуществени вреди /заплатени разходи за преглед при травматолог и рентгеново изследване/, вследствие на извършено от ответника по иска непозволено увреждане, а именно преминаване през дясното ходило с гумите на управлявания от него лек автомобил на 01.08.2018г. около 13,00 ч. на бул. Ситняково гр. София.

Решението, в частта, с което са отхвърлени насрещните искове, като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За основателността на иск с правно основание чл.45 ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.

Поведението на дееца се приема за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на противоправно действие или бездействие. Следва да е установена причинната връзка между поведението и увреждането. Съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника.

Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, 2 а доказването е в тежест на ищеца – в случая агресивно поведение на ответника изразяващо се в отправени обидни суми и повреждане на имущество – капака на управлявания от него лек автомобил и вседствие на което поведение на ищеца са причинени вреди –отрицателни емоционални преживявания свързани с напрежение, подтиснатост, безпокойство, тревожност, както и имуществени – в размер на 200,00 лв.

От удостоверение - л. 9 от делото, служебна бележка – л.35 от делото на СРС, удостоверение – л.128 от делото на СРС, както и от показанията на свидетеля А.А., безпротиворечиво се установява,че на 01.08.2018г. около 13,00 ч. в гр. София, на бул.

Ситняково, пред МОЛ „Сердика“ по повод възникнал спор между ищеца и ответника и е подаден сигнал до компетентните органи, като мястото било посетено от екип на 05 РУСДВР, свидетелят А. и С., които установили участниците в същия, а именно: водач на лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № СА **** МТ-Д. П. Г. и пешеходец към момента на настъпване на инцидента, но водач на спрелия на пътното платно автомобил пътна помощ – А. Я. П.. От твърденията на участниците в инцидента се установило, че между същите имало вербален конфликт, като ответника А. П. наранил предния капак на управлявания от ищеца лек автомобил посредством удар с ръка и железни приспособления за товарене на автомобили в автомобила за пътна помощ. Към момента на пристигане на служителите на 05 РУ-СДВР в автомобила за пътна помощ липсвал натоварен автомобил на автомобила за пътна помощ, но ответника П. се оплакал от болки в крака с обяснението, че предна дясна гума на управлявания от ищеца автомобил преминала през крака му, поради което и бил изпратен за консултация в УМБАЛСМ „Пирогов“, където след преглед и рентгеново изследване е установено кръвонасядане по дясното ходило, без счупване. Доколкото полицейските служители не открили следи от съприкосновение между лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № СА **** МТ и А. П., същите не съставили протокол за ПТП с пострадали лица, като описали случая в докладна записка.

По делото не са събрани други доказателства за изясняване на фактическата обстановка, липсват преки или косвени доказателства, които да установяват, че ответника П. е използвал обидни и агресивни думи към ищеца /описани дословно в исковата молба/ т.е. с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест съгласно разпоредбата начл.154 ал.1 от ГПК и липса на ангажирани доказателства твърденията на ищеца съдът приема за недоказани т.е. не е налице първата от необходимите предпоставки за деликтната отговорност, а именно – противоправно поведение изразяващо се отправяне на обиди и заплахи от страна на ответника към ищеца.

От гореописаните писмени и гласни доказателства, както и от представената преписка по щета №44012131825371/02.08.2018г. в ЗК „ДЗИ“АД, се установява, че ответника е причинил увреждания на управляваното от ищеца МПС и за което е заведена щета при застрахователя по имуществена застраховка за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Т.е. несъмнено е налице противоправно поведение на ответника изразяващо се в увреждане на имущество.Същото имущество,както се установява от преписката по застрахователната щета, е собственост не на ищеца , а на юридическото лице – „М.“ООД т.е. имуществените вреди са настъпили в правната сфера на трето лице, а не на ищеца.

С оглед оборване на презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че поведението му е вследствие на причинена телесна повреда от ищеца – прегазване на дясното ходило с предна дясна гума на управлявания от него автомобил.

Посоченото обстоятелство, дори и да се приеме че е налице, то не е основание за експулпиране на отговорността на ответника относно виновното му и противоправно поведение, но би могло да бъде обстоятелство релевантно при изследване наличие на 3 съпричиняване и съответно евентуално намаляване отговорността на деликвента.

Относно наличие на вреди в правната сфера на ищеца и наличие на причинна връзка с противоправното поведение.

В исковата молба са изложени подробно обстоятелствата, от които ищецът твърди да е преживял неимуществени и имуществени вреди, като видно от описанието – акцента е агресивно и обидно поведение от страна на ответника. Увреждането на управлявания от ищеца лек автомобил не е описаното като самостоятелна причина за настъпване на твърдяните вреди и причинната връзка с тях, освен време, което е отделил за завеждане на застрахователната щета, представяне на документи и удостоверения от 05 РУ на СДВР пред застрахователя, респективно подаване на сигнал на умишлено увреждане на чуждо имущество като престъпление по чл.216 ал.4 от НК до прокуратурата. От представената застрахователна преписка не се установява ищецът лично да е подал уведомление за настъпване на застрахователно събитие, а подаване на искане за издаване на удостоверение и съответно получаване на такова – л.9 от делото на СРС е обикновено действие по комуникация със съответните институции във връзка с получаване на искана от лицето официална и служебна информация и съдът не счита, че е вреда, която да е в причинна връзка с поведението на ответника изразяващо се в увреждане на чуждо имущество.

На следващо място, подаването на сигнал до прокуратурата за извършено от ответника престъпление – увреждане на чуждо имущество е поведение на ответника, което е вследствие на негово автономно решение и реализиране на конституционното му право – а не вреда, поради което и не следва да се класифицира като такава.

От изслушаната по делото СПЕ, която настоящият състав кредитира, се установя преживяване от невротичния регистър от ищеца на инцидента, но следва да се има предвид, че такова би било налице и при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е причинил увреждането на ответника, както и същото с оглед подробното описание в експертизата е най – вече в следствие на аргесивните и обидни думи, които твърди ответникът да е използвал.

От друга страна преживяванията на ищеца описани в заключението по СПЕ, биха могли да настъпят и като негативни емоции вследствие на който и да е инцидент и конфликт между двама души или участие в ПТП, без това дефинитивно да определя извършен деликт от другия участник в ситуацията /ПТП.

Т.е. настоящият състав приема, че не е установено освен противоправното поведение на ответника изразяващо в отправени обиди и заплахи, а и причинната връзка между поведението на ответника изразяващо се в увреждане на чуждото имущество и вида и характера на причинените и твърдяни вреди от ищеца.

Горният извод се отнася както за неимуществените, така и за имуществените вреди – 210,00 лв. платена психологична консултация и удостоверение от СДВР, за които ищецът претендира обезщетение.

Следователно и с оглед горните мотиви, настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че ищецът по реда на чл.154 ал.1 от ГПК не установи при пълно и главно доказване обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, а именно противоправно деяние на ответника и което да е причинило на последния неимуществени и имуществени вреди.

П о р а д и съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение на основание чл.271 ал.1 предл.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.