Решение № 1721 от 12.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1721 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20241100902373 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „С.Б.“ ЕООД, чрез адв. П. срещу отказ № 20241114192653-6/20.11.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по партидата на дружеството на действителния собственик на капитала на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.

Жалбоподателят счита, че така постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон, постановен е при съществено нарушение на процесуалните правила и е необоснован. Твърди, че е налице нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП, доколкото нито тази, нито друга разпоредба на закона не създава задължение за посочване в декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП на всички юридически лица, упражняващи пряк и непряк контрол върху съответното дружество, както и няма въведено изискване за доказване на всички връзки между субекта, регистриран в българския търговски регистър, и крайното лице, упражняващо непряк контрол. Посочва, че в случая лице, което упражнява крайния ефективен контрол върху дружеството е Т.Ф.С. Инк., което е посочено в декларацията и чието актуално състояние и статус на публично дружество са надлежно удостоверени с приложени към заявлението документи. Счита, че длъжностното лице е извършило съществени нарушения на правилата на регистърното производство. Предвид изложеното иска да се отмени обжалвания отказ и да се постанови решение, с което да се дадат указания на Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства.

1

С отговор по жалбата Агенция по вписванията счита, че жалбата е неоснователна, а постановеният от длъжностното лице по регистрацията отказ е правилен и законосъобразен. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му със закона, което се установява от представените със заявлението документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.

В конкретния случай е подадено заявление Б7 с искане да бъде вписана промяна във вписаните обстоятелства относно действителен собственик.

В обжалвания отказ длъжностното лице приема, че към заявлението не са приложени документи, позволяващи проследяването на веригата на собственост, описана в Приложение № 1 към протокола на едноличния собственик на капитала на всички свързани дружества. Също така не са представени документи, от които да се установя, че дружеството е контролирано от Т.Ф.С. Инк. Посочва, че декларацията не съдържа описание на всички дружества по веригата на собственост.

По идентично заявление, към което бяха ангажирани същите доказателства като към сегашното, настоящият съдебен състав постанови определение на 11.11.2024 г., с което остави без уважение жалбата, срещу което „С.Б.“ ЕООД не подаде жалба. При идентични заявления, при същите доказателства и без да са налице нови обстоятелства съдът поддържа изложеното в предходното постановено определение.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. Налице е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици, включително и с подраздел:

„Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“.

В чл. 63, ал. 6 ЗМИП /Изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 60 от 2023 г., в сила от 14.07.2023 г./ е предвидено, че учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по 2 партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

С новата ал. 5 на чл. 63 ЗМИП /Нова – ДВ, бл. 60 от 2023 г., в сила от 14.07.2023 г./ се предвиди, че към декларацията по ал. 4 се прилагат документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби.

Съгласно дадената легална дефиниция в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят наймалко на някое от посочени условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

В § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП е предвидено, че когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.

Представянето на доказателства, от които се установява, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на дефинициите по § 2 ЗМИП, е предвидено с цитираните по-горе разпоредби, както и с чл. 50а, ал. 2 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Длъжностното лице по регистрация не е излязло извън обхвата на проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, както неоснователно възразява жалбоподателя, тъй като с новата разпоредба на ал. 5 на чл. 63 ЗМИП /ДВ, бр. 60 от 2023 г., в сила от 14.07.2023 г./ се въвежда императивното изискване при заявяване за вписване на действителните собственици освен декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП да се представят и документи, от които може да бъде установено, че юридическото лице, посочено за действителен собственик попада в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от ДР на ЗМИП.

Видно е че постановеният отказ е съобразен с това изискване на новоприетата разпоредба, която е във връзка и с чл. 50а, ал. 2 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, поради което и длъжностното лице по регистрация правилно е приложило чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, извършвайки проверка относно това дали към заявлението са приложени 3 всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт.

В случая такива доказателства относно заявените обстоятелства не са ангажирани, въпреки дадената възможност на заявителя. От представеното към заявлението удостоверение за актуално състояние на С.К..Р. Лимитид се установява само кои са физическите лица – директори на дружеството. Липсват документи, от които да се установи, че дружеството е контролирано от Т.Ф.С.

Инк. и че упражнява непряк контрол върху „С.Б.“ ЕООД. Ето защо съдът намира, че не се установява промяна в обстоятелствата, които вече са вписани по партидата на дружеството относно действителните собственици.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че отказът се явява законосъобразен, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

По отношение искането за присъждане на разноски от Агенция по вписванията:

Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. За да бъдат присъдени разноски по реда на чл. 78 ГПК, следва да е налице състезателна процедура с насрещни страни. В случая такава не е налице, тъй като Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Производството по вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е охранително и едностранно по своята същност, като подаването на жалба срещу решение, постановено от Агенцията по вписванията не промяна характера на производството в състезателно такова, което да е между насрещни страни.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „С.Б.“ ЕООД, с ЕИК:

*******, представлявано чрез адв. П. срещу отказ № 20241114192653-6/20.11.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по партидата на дружеството на действителния собственик на капитала на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4