Решение № 3445 от 22.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3445 гр. Пловдив, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330102558 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против Б. А. Станкова, ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 31.01.2019 г. – 06.04.2022 г., в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 890.82 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 107.23 лева, за периода 31.03.2019 г. – 31.03.2022 г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.

Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия – поради липсващо измервателно устройство. Съгласно ОУ задължение на потребителя е да монтира в имота си годно измервателно устройство. Поради липса на такова били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м. за периода от 31.01.2019 г. до 06.04.2022 г..

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № ***/2022 г. на ПдРС, Х VІ гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с 1 разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно: 27.04.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени, са редовно връчени на ответника Б. А. Станкова, чрез пълнолетно лице от домашните й, съгласно чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил от същата писмен отговор на исковата молба.

Ответникът Б. А. Станкова е била редовно призована за първото съдебно заседание.

Същата отново е търсена на известния по делото адрес в рамките на повече от месец, като не е била открита, нито друго лице, съгласно да приеме книжата. Ответникът следва да се счита за редовно призована за първото съдебно заседание, при условията на чл. 41, ал. 2 във вр. ал.

1 ГПК, като в изпратената до същата призовка, ведно с определение по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 12.07.2023 г. ответникът не се е явила, не е изпратила упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призована, и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 100 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е дължимо.

В настоящото исково производство, в проведеното на 12.07.2023 г. открито съдебно заседание, ищецът изрично заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, 2 е 400 лева, от които 325 лева за заповедното производство и 75 лева за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, *** ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 250, сумата от 890.82 лева /осемстотин и деветдесет лева и осемдесет и две стотинки/ – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ***, за периода 31.01.2019 г. до 06.04.2022 г., както и сумата от 107.23 лева /сто и седем лева и двадесет и три стотинки/ – представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 31.03.2019 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда - 27.04.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.04.2022 г. по частно гр. дело № ***/2022 г. по описа на РС - Пловдив.

ОСЪЖДА Б. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , бул. „6-ти септември“ № 250, сумата от общо 400 лева /четиристотин лева/, от които сумата от 325 лева – деловодни разноски по производството по частно гр. дело № ***/2022 г. по описа на РС – Пловдив и сумата от 75 лева – деловодни разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3