Разпореждане № 50 от 17.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 50 гр. Пазарджик, 17.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20235200500036 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, във връзка с чл. 293 ал.4 ГПК и чл. 270 ГПК.

С решение № 50138/ 10.01.2023 г. постановено по к.гр.д. № 1128/2022 г. на ВКС, е прогласено за нищожно решение № 261/ 09.12.2021 г. постановено по гр.д. № 202152200500567/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд гр. Пазарджик.

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от ответниците К. Я. М. и М. А. Ф. чрез адв. И. от ПАК , в В ЧАСТТА С КОЯТО е прието за установено, че ищците О. Р. Ч. и Р. Р. Е. са собственици на 128.50/237кв.м. идеални части от площта заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот с идентификатор *** и южната регулационна линия на парцел ХVІІІ-2492,2493 в кв.152 по плана на гр.Пещера, както и че е допусната грешка при отразяването на южната кадастрална граница на имот ***, изразяваща се в неправилно отразяване на площта, заключена между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот и южната регулационна линия на същия по действащия регулационен план, одобрен със заповед РД14-02-1144 от 04.12.1985г. с доводи за порочност на решението в тази му част като необосновано и неправилно. Счита, че решението противоречи на заключението на вещото лице, което изрично е посочило, че не би могло да се говори за грешка в заснемането, защото в картата границата е отразена както е в кадастралния план от 1985г. и че според вещото лице има допусната грешка в плана от 1985г. като неточно е заснета жилищната сграда в имот пл.№2491, с която е съобразена регулацията, а в имот пл.№2490 липсват второстепенни постройки, които в последствие са оценени и заплатени. Поддържа, че според диспозитива не става ясно към кой момент е допусната въпросната грешка, а в исковата молба се твърди, че е допусната грешка при одобряване на КККР, одобР. със заповед №РД-18- 14/30.08.2019г. на ИД на АКГГ. Жалбоподателите считат , че това е съществено противоречие /ако се приеме, че грешката е допусната в плана от 1985г./ защото според жалбоподателите съдът е присъдил нещо плюс петитум, което е недопустимо. Моли 1 да се отмени решението в обжалваните части.

В срока за отговор по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил такъв от процесуалния представител на ответната страна по жалбата/ ищците в производството пред първата инстанция О. Р. Ч. и Р. Р. Е. чрез адв. Е. С., в който се излагат доводи за правилност на решението в обжалваната му част. Според ищците съдът изцяло се е позовал на заключението на вещото лице при формиране на правните си изводи и че записаното в жалбата е извън контекста на казаното от експерта по делото. Считат, че правилно съдът е приел несъвпадане на регулационната линия между имотите на ищците и ответниците по действащия регулационен план с кадастралните и регулационни граници по предходните регулационни планове и предвиждането на съсобствен парцел за 4 имота по плана от 1968г., изменен през 1972г. и че в същност между имотите няма регулационна линия, а тази от 1985г. не съвпада с никакви имотни граници, но е предвидена да е успоредна на северната стена на жилищната сграда в имот пл.№2491. Коментирано е и изменението на плана от 2006 г. представляващ действащия регулационен план като регулационната линия между УПИ Х-2490,2491 и УПИ ХVІІІ-2492,2493 в кв.152 съвпада с попълнената със заповед №286 от 08.05.2006г. северна граница на имоти с пл.№№2491 и 2490. Заключава, че са били променени границите на имотите на ищците и на ответниците по всички кадастрални и регулационни планове до 2019г.-тези по плана от 1968г. и по плана от 1985г. Посочено е и несъвпадане на кадастралните граници между имоти с идентификатори ***, *** и *** по действащата КК с границите по кадастралната основа на действащия регулационен план и с регулационната линия по този план, като в КК са отразени границите по плана от 1985г. отпреди попълването на кадастъра и частичното изменение на регулацията от 2006г. Посочени са площите, заключени между южната граница на ПИ с идентификатор *** и южната граница на съсобствения УПИ ХVІІІ-2492,2493 в кв.152, по действащия от 2006г. план от 197кв.м. в това число цялата площ на ПИ с идент.№*** от 114 кв., а по плана от 1985г. тази част е равна на 152кв.м. като процесният имот участва с 114 кв.м. с уредени регулационни сметки. Посочва се още, че грешката е била налична по плана от 1985г., но че тя е допусната в самия план като неточно е заснета жилищна сграда в имот пл.№2491, с която е съобразена регулацията, а в имот №2490 липсват второстепенни постройки, в последствие оценени и заплатени.

Според ищците през 2006 г. вместо по приложена регулация и по заплатени придаваеми се места, кадастърът е попълнен по стените на заплатените постройки и изградените на място огради, при което от имот №2491 е отнета площ от 31кв.м., вместо 23кв.м. а от имот пл.

№2490 е отнета площ от 52кв.м. вместо 22кв.м. или в повече от заплатените от 38кв.м.

Последният довод на ищците е, че на място границата между двата имота съвпада с регулационната линия на действащото за имотите регулационно изменение от 2006г. в рамките на допустимото и не съвпада с границата по КККР защото самата карта не съответства на регулацията и на материализираните на място граници. Считат за неоснователен довода към кой момент е допусната първоначално грешката и че в същност такава е налице към настоящия момент при одобряването на КККР за процесните имоти.

Моли да се потвърди обжалваното решение.

2

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Р. С. К.. Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

След преценка на постъпилата жалба , следва да укаже на жалбоподателя , че следва да установи и докаже своите искания, от които би черпил благоприятни за себе си правни последици.

След преценка на обстоятелствата , касаещи допустимостта на жалбата , следва да се насрочи разглеждането на делото в открито съдебно заседание. Водим от изложеното и на основание чл. 267 ал.1 ГПК :

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2023 г. от 9,45 ч. , за която дата да се призоват страните.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

3