Определение № 250 от 18.11.2021, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Габрово, 18.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Полина Пенкова

Галина Косева като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20214200600237 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частен протест от Районна прокуратура - Габрово против определение № 77 от 08.07.2021 г. по ЧНД № 491/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е отменено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.05.2021 г. на Районна прокуратура – Габрово по сл. дело № 35/2020 г. по описа на ОСлС при ОП - Габрово, водено срещу М. Т. Т. от гр. Габрово за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, като необосновано и незаконосъобразно, и делото е върнато на прокурора.

В частния протест се излагат съображения за необоснованост на определението на първостепенния съд, поради неправилна оценка на събраните доказателства. Прокурорът счита, че в производството са събрани преки и категорични доказателства за това, че свидетелката А.И. се е представила за непълнолетна, а не за малолетна. Това какво би следвало или би могло да си помисли обвиняемия е индиция, която по никакъв начин не кореспондирала и била изолирана от всички събрани доказателства. Същото се отнасяло и за това, че Т. би следвало да направи извод за възрастта на пострадалата с оглед фразеологичния и лексикален характер на използваните от нея изрази в кореспонденцията между тях. По делото не била налице информация, доказваща нивото на интелигентност или степента на познание и от там възможността на обвиняемия да прецени по-ниската възраст на пострадалата от тази, на която се представяла. Изводът, че би следвало обвиняемият да се досеща за реалната възраст на пострадалата с оглед обстоятелството, че преди две години бил завършил образованието си и знаел как изглеждат девойките на тази възраст се определя за нелогичен и обвързан със субективните възможности на преценка. Прокурорът се 1 позовава на заключението на медицинската експертиза за това, че не съществуват категоризирани ясни критерии за определяне на възраст по външен вид и че външният вид на пострадалата приблизително съответства на календарната й възраст от общомедицинска гледна точка. В протеста се изразява несъгласие с атакувания съдебен акт и в частта относно разсъжденията за осъществен престъпен състав по чл. 151, ал. 1 от НК. Претендира се за отмяна на определението на районния съд и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по протестираното определение и доводите на прокурора по частния протест, установи следното:

Частният протест е подаден в срок и е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен.

Наказателното производство е образувано на 03.06.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК.

С постановление от 04.06.2020 г. M. Т. Т. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 02.06.2020 г., около 17.00 часа, в гр. Габрово, в избено помещение на жилищен блок, находящ се на ул. „***“ № *, вх. *, извършил действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на малолетната А. С. И., ЕГН ********** – лице, ненавършило 14-годишна възраст – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.

В постановлението прокурорът е приел фактическа обстановка, която в систематизиран вид е, както следва:

До 01.06.2020 г. обвиняемият М. Т. Т. и свидетелката А. С. И. не се познавали, като на тази дата осъществили първи контакт помежду си посредством приложението „Месинджър“. На следващия ден - 02.06.2020 г., двамата започнали да си комуникират чрез тестови съобщения, като пострадалата се представила за петнадесетгодишна, а установявайки, че взаимно се харесват, двамата си уговорили среща същия ден в близост до дома на Т., намиращ се на ул. „***“ в гр. Габрово. На същата дата след обяд свидетелят С. И. -баща на пострадалата, закарал дъщеря си и нейната приятелка свидетелката Р. Х. в Спортна зала „Орловец“, за да се срещнат с треньорка по хандбал.

Докато траела срещата свидетелят И. изчакал пред залата, а двете момичета успели да излязат без той да ги види, за да отидат до уговореното място за среща с обвиняемия.

Когато разбрал, че дъщеря му си е тръгнала без да му се обади, С. И. тръгнал да я търси в града и я намерил с приятелката й Р. в района на автобусната спирка, разположена на бул. „***“ до стадион „***“. Първоначално я помолил да се качи с него в автомобила, за да се приберат, но А.И. отказала и за това, използвайки сила, я хванал 2 за ръката и успял да я издърпа и да я вкара вътре в превозното средство. На място пристигнал полицейски екип по сигнал на минувачи за упражняване на насилие над дете, но свидетелят И. обяснил на служителите, че това е дъщеря му и не я малтретира.

След тръгването на полицаите бащата на пострадалата, по настояване на дъщеря си, й разрешил да остане с приятелката Р., след което да му се обади, за да дойде и да я прибере. След заминаването на баща й свидетелката А.И. отново чрез „Месинджър“ се свързала с обвиняемия, като той и посочил къде точно ще се срещнат - на ул. „***“ до № *, пред вход *. След като се срещнали той и предложил заедно да слязат в избеното им помещение в сградата и без да я принуждава или насилва свидетелката И. се съгласила и го последвала. В самото помещение двамата започнали да се целуват и прегръщат, като обвиняемият пъхнал лявата си ръка в дънките й, а след това с два пръста бръкнал във влагалището й, при което разкъсал частично химена й. След появата на кръв по ръката му след дефлорацията обвиняемият преустановил действията си, след което излезли с пострадалата извън сградата, от където по-късно я взел баща и. Прибирайки се в домът си свидетелката И. изпрала сама дрехите си, по които имало следи от кръв и не споделила на родителите си какво се е случило. На 03.06.2020 г. A. се срещнала с приятелките си свидетелките П. Д. и Д. И., като им разказала за запознанството си с М. Т., както и че се е представила пред него за 17годишна, както и че предния ден той й бил отнел девствеността. По време на срещата пострадалата повърнала и свидетелката Д. И. се обадила на майка й, за да дойде да я прибере, а когато дошла й разказала за чутото от дъщеря й.

В досъдебната фаза на процеса са изготвени заключения на биологична експертиза, медицинска експертиза и психологическа експертиза, които са описани в акта на прокурора.

С постановление от 25.05.2021 г. на прокурор в РП – Габрово наказателното производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1 от НПК.

Прокурорът е стигнал до заключението, че от събраните доказателства е установено, че обвиняемият М. Т. не е знаел истинската възраст на свидетелката А.И., както и това, че тя е малолетна, поради което липсва съставомерен признак на престъплението по чл.

149, ал. 1 от НК, както и по чл. 151, ал. 1 от НК.

За да отмени постановлението за прекратяване на производството първоинстанционният съд е приел за безспорно, че данните в част от гласните доказателствени източници - показанията на свидетелите Р. Х., Д. И. и П. Д., както и тези във водената кореспонденция между Т. и пострадалата, дават основание да се счита, че преди двамата да се видят на 02.06.2020 г., А. се е представяла на възраст (15, респ. 17 години), която е била значително по-висока от действителната – навършени 11 години към време на деянието. Счел е обаче, че това обстоятелство не е лишило Т. от възможността да прецени каква е била нейната истинска възраст, още повече че заради контактите със своите съученици, които е имал до завършването на средното си 3 образование около две години преди тази дата, той положително е имал и изградена представа относно това как са изглеждали девойки на петнадесет или на седемнадесет години. Приел е също така, че прокурорът не е отделил дължимото внимание и на фразеологичния и лексикалния характер на изразите, разменяни в течение на кореспонденцията между пострадалата и обвиняемия, които също са му дали възможност да разбере, че тя не е на тези години, с които се е представила при кореспонденцията с него, а на явно по-ниска възраст от заявената от нея. Съдът е обърнал внимание и, че показанията на свидетелката А.И. са били обсъждани само в последния абзац на стр. 4 от постановлението, както и че на тях е било отделено внимание само във връзка с изявления, въз основа на които представителя на държавното обвинение е формирал становище за липсата на употребена сила или на заплашване, които да са предхождали блудствените действия, а в тях се съдържат твърдения, водещи до заключение за наличие на вероятно престъпно съвкупление по чл. 151, ал. 1 от НК, които не са коментирани.

Въззивният съд следва да напомни, че съгласно чл. 13 от НПК задължение на прокурора и разследващите органи е в пределите на своята компетентност да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина, а разпоредбата на чл. 14 от НПК задължава съда, прокурора и разследващите органи да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

Следвайки разписаните в закона принципни положения в наказателния процес, преценявайки така събраните в досъдебната фаза доказателства и доказателствени средства, настоящият състав се солидаризира с крайния извод за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на производството. В случая е установено, че A. С. И. е родена на 25.07.2008 г. Следователно към 02.06.2020 г. същата е била навършила 11 години и 10 месеца, а тази възраст е значително под възрастта за непълнолетие. Поради това напълно резонно и принципно правилно се явява заключението на районния съд, че за обвиняемия не е съществувала обективна пречка като възприеме визията и поведението на пострадалата да прецени, че същата е малолетна. Въззивният съд не се съгласява с твърдението на прокурора, че тази преценка изцяло е обусловена от субективните възможности на дееца. Обвиняемият Т. е роден на 16.01.2000 г. и възрастта му (20 години и половина към датата на деянието) предполага достатъчно натрупан житейския и социалния му опит, който да му позволява адекватно да се ориентира за възрастта на интимните си партньорки. В тази връзка обаче и за да се изчистят всякакви съмнения относно обсъжданите обстоятелства, настоящият състав намира, че обективността и пълнотата на разследването налагат провеждане на допълнителни разпити на основни свидетели по делото – на А.И., Р. Х., П. Д. и Д. И., както и установяване и разпит като свидетел на лицето В., което се споменава от обвиняемия при даване на обяснения. Основанията за 4 това са следните: Пострадалата е разпитана на 03.06.2020 г. (л. 15-16 от ДП). От показанията й не стават ясни съществени обстоятелства, свързани с предмета но доказване – откъде и по какъв повод е научила за М. Т.; имат ли общи познати; познава ли лице на име В., в какви отношения е с него, била ли е в компанията му, известно ли е същият да е приятел на Т.; чия е инициативата за изпращане на покана за запознанство в социалните мрежи – на обвиняемия, както твърди свидетелката, или на пострадалата, както заявява обвиняемия; с какви очаквания и защо се е запознала с обвиняемия и е отишла на среща с него; провели ли са разговор при срещата си и какво е било съдържанието му; от какво е предизвикана уплахата й при срещата с обвиняемия, като детайлно се изясни имало ли дърпане, стискане, бутане или други подобни физически действия от негова страна; детайлно да се изяснят възприятията на пострадалата във връзка с изложението й при разпита, насочващо към данни за осъществено съвкупление, и други. Свидетелките Р. Х. (родена на 15.12.2008 г.), П. Д.