Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 30.09.2024, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 770/2023
Вид
Решение № 158
Подписан
30.09.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Десислава Георгиева Ютерова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 42 ал.2, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Троян, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20234340100770 по описа за 2023 година за да се произнесе - съобрази:

„Ютекредит България“ ЕООД гр. София, представител И.Х.К. управител е предявило срещу Н. Д. Д. с настоящ адрес гр. Троян, иск правно основание чл. 422 от ГПК общо за сумата 2 229,77 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № 35193, сключен между страните на 15.10.2021 г.

В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е бланкетно становище по същество.

При хипотезата на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. Г. И. от ЛАК, който по реда на чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор като изцяло оспорва предявения иск. Твърди, че иска е изцяло неоснователен и недоказан, Прави се възражение за нищожни клаузи от договора за заем, които противоречат на закона и добрите нрави.

От приложените към делото писмени доказателства: Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Договор за потребителски паричен кредит № 35193 от 15.10.2021 г., Общи условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити, Декларация по чл. 42 ал.2, т.2 от ЗМИП, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и ЧГД № 399 от 2023 г. по описа на ТРС. от заключението на допеснатат и изслушана СИЕ с вещо лице Д. П. - Н., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложения Договор за потребителски паричен кредит № 35193 от 15.10.2021 г., “ЮтеКредит България“ ЕООД е отпуснал на ответника Н. Д. кредит в размер на 1 500 лева, с краен срок на договора 15.10.2022 1 година. Договора за кредит е подписан чрез мобилно приложение MyIuteApp, чрез използване на електронния сертификат, съхраняван в устройството /телефона/ на Д..

Видно от представената разписка за извършено плащане, на 15.10.2021 г.

Д. е усвоил предоставения кредит.

На основание чл. 5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга/ чл. 7.13. от Рамково споразумение на „ЮтеКредит България" ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити /. На основание чл.13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ страните са приели, че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления /чл.7.14. от Рамково споразумение на „ЮтеКредит България" ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/. Закона за потребителски кредит допуска договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13.

По подадено заявление пред РС – Троян е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, относно вземания в общ размер от 2 229,77 лева, от които: - изискуема главница в размер на 1 500,00 лева; - изискуема лихва за възнаграждение в размер на 41,64 лева, начислена за периода от 15.10.2021 г. до 04.01.2022 г.; - изискуема лихва за забава в размер на 135,13 лева, начислена за периода от 15.11.2021 г. до 28.02.2023г.; - такса за разглеждане съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 35193 от 15.10.2021 г. в размер на 252 лева, дължима считано от 15.10.2021, която се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Заповедта не е връчена на длъжника и съда на основание чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК е дал указания за предявяването на установителен иск по реда на чл.

422 от ГПК. Съгласно т. 3 от Общите условия към Договора за кредит, таксата за разглеждане е предвидена при оценка на кредитоспособността на клиента и такса съгласно чл. 5.5. от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД към Договора за потребителски паричен кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в размер на 301 лева.

Назначената по делото СИЕ с вещо лице Д. Н. е установила в заключението си, че на 15.10.2021 г. на ответника е преведена процесната сума от 1 500 лева. Изчислени са дължимите суми по порцесния догор. Вещото лице е установила, че кредита е просрочен с 402 дни.

С оглед на изложеното съда намира, че така предявената искова претенция по реда на чл. 422 от ГПК се явява основателна относно признаване за установено дължима вземане за следните суми: 1 500 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № 35193 от 15.10.2021 г., сключен между “ЮтеКредит България” ЕООД и Н. Д. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2023 г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 41,64 лева, представляваща 2 възнаградителна лихва за периода от 15.10.2021 г. до 04.01.2022 г и сумата 135,13 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 28.02.2023 г.

Относно претендираните суми 252,00 лева, представляваща такса за разглеждане, дължима, считано от 15.10.2021 г. и за сумата 301,00 лева, представляваща такса съгласно чл. 5.5. от Общите условия към Договора за потребителски паричен кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица, то исковата претенция следва да се отхвърли.

В разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК се съдържа определение на „Допълнителни услуги“, а именно това са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Настоящият състав приема за недействителна клаузата на точка 6.1 от Договор за потребителски паричен кредит №: 35193 от 15.10.2021 г. Същата предвижда, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане:

252.00 лева. Тази клауза е недействителна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Посочената такса за разглеждане е свързана с усвояването на кредита. А чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит указва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Недействителна е клаузата и на чл. 5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. Тази клауза противоречи също на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Закона за потребителския кредит, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая не е спорно, че ответника съгласно т. 1 от § 13 на допълнителните разпоредби от Закона за защита на потребителите се явява потребител.

С оглед на изложеното, съда счита, че Н. Д. не дължи посочените горе суми и в тази част исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Предвид този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва ответника да за плати на ищеца сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 849,38 лева по исковото производство и съответно, 109,90 лева - по заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска. Ответника не е сторил разноски в настоящето производство.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на “ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ч.“ № 38, офис 4, представлявано от изпълнителния директор И.Х.К. съществуване на вземане, а именно, че Н. Д.

Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Троян, ул. „И.“ № 7, ет.

3, ап. 7, дължи сумата 1500 - хиляда и петстотин лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № 35193 от 15.10.2021 г., сключен между “ЮтеКредит България” ЕООД и Н. Д. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2023 г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 41,64 четиридесет и един лева и шестдесет и четири стотинки, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.10.2021 г. до 04.01.2022 г., сумата 135,13 - сто тридесет и пет лева и тринадесет стотинки, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 28.02.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ предявени иск В ЧАСТТА за сумата 252,00 - двеста петдесет и два лева, представляваща такса за разглеждане, дължима, считано от 15.10.2021г., която се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и за сумата 301,00 - триста и един лева, представляваща такса съгласно чл. 5.5. от Общите условия на “ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД към Договора за потребителски паричен кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г., поради противоречие със закона и добрите нрави.

ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.

Троян, ул. „И.“ № 7, ет. 3, ап. 7 ДА ЗАПЛАТИ на “ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ч.“ № 38, офис 4, представлявано от изпълнителния директор И.Х.К. сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето исково производство в размер на 849,38 – осемстотин четиридесет и девет лева и 38 стотинки, както и 109,90 – сто и девет лева и 90 стотинки по заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 4