Решение № 1624 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1624 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г.РГИ СТ. Г.РГИЕВ при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от Г.РГИ СТ. Г.РГИЕВ Административно наказателно дело № 20261110203387 по описа за 2026 година РЕШЕНИЕ№ гр.София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.рги Г.ргиев при участието на секретаря Елизабет Недялкова, като разгледа докладваното от съдия Г.ргиев АНД №3387 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз 1 основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №25-4332-028238/05.11.2025 г. на началник сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на С. Р. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв./51,13 евро на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

В депозираната пред съда жалба на С. Р. П. се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателят С. Р. П., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв.В., който поддържа жалбата, не сочи доказателства.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, но чрез юрк.К. е изразил писмено становище по жалбата за потвърждаване на постановлението и претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 16.09.2025 г. около 14:50 часа в гр.София С. Р. П. управлявал лек автомобил “***“ с рег.№*** по бул.“***“ с посока на движение от ул.“***“ към ул.“***“, като използвал мобилен телефон по време на управление без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

Св.К. съставил акт на жалбоподателя, в който не са написани възражения.

Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. и К., както и от писмените доказателства по делото.

Поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от надлежно 2 легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че същата е неоснователна, поради следното:

Жалбоподателят С. Р. П. е извършил нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП..

По чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, се наказва с глоба 100 лв./51,13 евро.

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е словесно правилно формулирано и отговаря на установената фактическата обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или друга незаконосъобразност на акта и постановлението.

Глобата е съобразена по размер с характера на нарушението – този размер е фиксиран от законодателя и не подлежи на изменение.

Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.

Съдът не постановление. е установил незаконосъобразност на обжалваното

В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС и е ползвал телефон по време на движение.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът следва да осъди С. Р. П. да заплати 66,47 евро юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-028238/05.11.2025 г. на началник сектор 3 в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.

ОСЪЖДА С. Р. П., ЕГН ********** да заплати 66,47 евро юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.ргиев

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4