Определение № 1850 от 10.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1850 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501633 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България", против Определение № 410 от 17.04.2026 г., постановено по гр. дело № 1849/2025 по описа на Районен съд – Карлово, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 62/05.03.2026 г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател намира определението за неправилно, поддържа, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение от 409,03 евро или 800,00 лева са прекомерни и следва да се съобрази и обстоятелството, че единият от исковете, за които е уговорено адвокатско възнаграждение между ищеца и процесуалния му представител е бил оставен без разглеждане и на това основание за него не следва да се дължи адвокатско възнаграждение, дори и да е било уговорено от страните. Моли присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение да бъде намалено от 409,03 евро на 150 евро, съобразно действителната правна и фактическа сложност на производството.

Ответникът по частната жалба Р. И. М. чрез адв. Н. М., е взел становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

1

С Решение № 62/05.03.2026 г. , постановено по гр. д. №1849/2025 г. по описа на РС Карлово е уважен предявеният от ищеца Р. И. М. иск за прогласяване за нищожен на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД сключения между Р.

И. М. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:175330437, договор за потребителски кредит №3086422/01.12.2024 г., поради противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. С решението ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца Р. И. М. разноските по делото в размер на общо 1094.76 лева/559.74 евро/ включващи заплатените от него 294.76 лева /150.71/ евро – държавна такса и 800 лева / 409.03 евро/ – адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат Н.

М..

С молба вх. № 3906/26.03.2026 г. юрк. В. Т. – пълномощник на „Кредисимо“ ЕАД, е направила искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските. По съображения за тяхната прекомерност, като е поискала от съда да ги намали до размера от 150 евро.

С обжалваното тук определение първоинстанционният съд е оставил искането без уважение.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно.

В производството по делото ищецът е бил представлявана от адв. Н. М. , като видно от представения по делото на ПРС договор за правна защита и съдействие, ищецът е уговорил и заплатил на същия адвокатско възнаграждение в размер на 1030 лв.

Предвид уважаването на иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на присъждане на разноски.

С решението първоинстанционният съд е уважил направено от ответника възражение за прекомерност и е присъдил на ищеца сумата от 800 лв. Този размер на присъдено и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерен, при отчитане на цената на иска, фактическата и правна сложност по делото, както и предвид служещия за ориентир минимален размер на адвокатското възнаграждение, посочено в Наредба № 1 от 2004 г. за възнаградения за адвокатската работа – чл.7, ал.2, т.2, съобразно която минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело при посочена цена на иска от 7369 лв. е 1036,90 лв. Този извод се прави предвид отчитането на реално свършената от адв. Н. М. адвокатска работа при изготвянето на исковата молба и на молба за съдебно заседание, включваща аргументи по същество, както и реалното заплащане на уговорения от ищеца и неговия адвокат хонорар.

Ето защо разноските на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се намалят допълнително под присъдените от КРС 800 лв.

При тези мотиви съдът приема частната жалба за неоснователна.

Като такава същата следва да бъде оставен без уважение.

2

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 против Определение № 410 от 17.04.2026 г., постановено по гр. дело № 1849/2025 по описа на Районен съд – Карлово.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3