Решение № 261874 от 02.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№

261874 гр. Пловдив, 02.07.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети май две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 19061 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Д.В.Р. против „Сити кеш“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за кредит от 04.09.2019 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В случай на отхвърляне на главния иск, в условията на евентуалност, е съединен и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка, по силата на която е предвидено задължение за заплащане на сумата от 808, 85 лв., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

С отговора на исковата молба ответникът “Сити Кеш” ООД е предявил против Д.В.Р. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв., формирана както следва: сумата от 436, 67 лв. – падежиралите вноски по договор за заем № ***/04/09.2019 г. и сумата от 563, 33 лв. - обявено за предсрочно изискуемо вземане по договора за кредит за периода от 22.01.2020 г. до 15.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 04.02.2020 г., до датата на окончателното им заплащане. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща чистата стойност по договор за заем № ***/04/09.2019 г., дължима на основание чл. 23 ЗПК при уважаване на предявения от ищцата по първоначалната искова молба установителен иск.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от 04.09.2019 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 1 000 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 40, 08 % и годишен процент на разходите от 49, 43 %, със срок за погасяване на 16 двуседмични вноски. Размерът на първите три двуседмични вноски бил от 15, 58 лв., а на следващите тринадесет погасителни вноски – в размер от 85, 57 лв., включваща главница и възнаградителна лихва. В клаузата на чл. 6 от договора било установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя в чл. 9, ал. 2 от ОУ. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 808, 85 лв., платима разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка в диапазона от 107, 42 лв. до 37, 43 лв. Ищецът твърди, че е усвоил сумата по кредита, но счита, че не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради сключването му в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения, поради това, че уговореното в чл. 4, ал. 2 от договора плащане, макар и установено като неустойка, по правната си същност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва. Твърди, че неправилно размерът на плащането по чл. 6 от договора, наречено "неустойката", но представляващо скрито възнаграждение за ползването на финансовия актив, не е включен при определяне на годишния процент на разходите, поради което и посоченият в договора годишен процент на разходите също не отговаря на действителния, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По така изложените съображения счита договорът за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без лихвата и другите разходи по кредита. Счита, че с включване на клауза за неустойка в този размер се е достигнало до сключване на договора за кредит при заобикаляне на закона и в точност на правилото, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В условията на евентуалност излага съображения за нищожност само на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като на кредитополучателя са били известни отнапред размерите на получения заем, на възнаградителната лихва и съотношението между тях, като последният е имал възможност да избере да сключи или не договора при тези условия. Сочи, че възнаградителната лихва в минимална степен надвишава, въведеното от съдебната практика в размер на 30 %. Счита, че с приемане на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗЗП имплицитно е въведено ограничение в размера на възнаградителната лихва, тъй като последната е включена в годишния процент на разходите по кредита, и установеното от съдебната практика следва да отстъпи пред законовата регламентация. Оспорва обстоятелството, че установената неустойка за обезпечение представлява скрито възнаграждение, като това обстоятелство не може да бъде изведено от фактът, че задължението за заплащането й е разсрочено на погасителни вноски. Разсроченото й заплащане било единствено благоприятна за клиента възможност. Поддържа, че неустойката не следва да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй като в последния не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, какъвто е процесният случай.

Счита, че не са налице соченото от ищеца предпоставки за установяване на неустоечното задължение при заобикаляне на закона и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗЗП, които предпоставки са възведени от тълкувателната практика на Върховния касационен съд и в случая не се установяват. Намира, че размерът на неустойката не е прекомерен, в който смисъл са твърденията, изложени в исковата молба, като сочи, че прекомерността на неустойката води до възможност за нейното намаляване, а не до нищожност на клаузата, с която последната е установена. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените от ответника съдебно-деловодни разноски.

В насрещната искова молба и уточнението към нея се твърди, че съгласно чл. 3 от договор за заем № ***/04/09.2019 г. размерът на отпуснатия финансов ресурс е от 1 000 лв., заплатен в полза на заемателя на каса на “Изипей” АД. Сочи, че длъжникът е заплатил сумата от общо 400 лв., която е недостатъчна да покрие всички вземания по договора за кредит.Твърди, че поради забава в плащанията и на основание чл. 7, ал. 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, б. “в” от Договора са настъпили обективните предпоставки за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми, като изявление в тази насока се прави с насрещната искова молба. Предвид липсата на изпълнение и при отхвърляне на исковата молба се моли за осъждане на ищцата по първоначалната искова молба да заплати на ответника сумата от 436, 67 лв. – падежиралите вноски по договор за заем № ***/04.09.2019 г. и сумата от 563, 33 лв. - обявено за предсрочно изискуемо вземане по договора за кредит за периода от 22.01.2020 г. до 15.04.2020 г. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумата от 1 000 лв., който да бъде разгледан в случай на уважаване на предявения главен иск. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ако договорът за кредит бъде обявен за недействиетелн потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, който в случая е в размер на отпуснатата сума от 1 000 лв. Твърди, че към момента на предявяване на иска от ищеца по договора за заем са падежирали вноски в размер на сумата от 436, 67 лв., а непадежиралия и обявен за предсрочно изискуем остатък е в размер от 563, 33 лв. Твърди, че при обявяване на договора за недйствителен за кредитодателя възниква претенция за заплащане на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК в размер от 1 000 лв., която се дължи на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба от ответника по нея Д.В.Р., в който се излагат съображения за неоснователност на предявения насрещен иск. Твърди, че договорът за кредит е нищожен с произтичащите от това последици на основание чл. 23 ЗПК, съгласно която разпоредба се дължи връщане на чистата стойност на кредита. Поддържа, че след предявяване на иска потребителят е заплатил изцяло процесния кредит, включително сумите за лихви, такси, неустойка и главница. Сочи, че ответната страна заплатила по договора за кредит сумата от 1 968 лв., който бил рефинансиран с договор за потребителски кредит № ***.

Твърди, че след като договорът за кредит е недействителен длъжникът следва да върне единствено чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и на другите разходи, свързани с договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 808, 85 лв., представляваща недължимо заплатена по клауза за неустойка по договора за кредит.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с главен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК за установяване недействителността на сключения договор за кредит на посочените в исковата молба основания - поради нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. При условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, предявява искове за установяване недействителността на клаузата за неустойка, установена в разпоредбата на чл. 8 от договора като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Предявени са насрещни искове от страна на ответника – с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, който да бъде разгледан при отхвърляне на главния иск на ищеца и с правно основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД, който да бъде разгледан при уважаване на главния иск на ищеца От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Д.В.Р. и ответника “Сити кеш” ООД е сключен договор за паричен заем № *** от 04.09.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на ищцата – заемополучател, да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на шестнадесет двуседмични погасителни вноски – първите три в размер от 15, 58 лв., а следващите - в размер 85, 57 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 159, 15 лв.

Установен е годишен лихвен процент от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49, 26 %.

С разпоредбата на чл.

6 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем, а именно: поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.