Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5162 от 27.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11696/2025
Вид
Решение № 5162
Подписан
27.07.2026
В сила
27.07.2026
Състав
Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, ВАСИЛЕНА ПЕТРОВА МИДОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5162 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100511696 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Тесдо“ ЕООД, чрез адв. Д., срещу решение № 15567/15.08.2025г., постановено по гр.д. № 25110/2022г. по описа на СРС, 68-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Фератум България“ ЕООД частични искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане на дадено без основание - вземания, прехвърлени на ищцовото дружество по силата на цесия, извършена с договори за вземания от финансови институции с физически лица – кредитополучатели по договори за потребителски кредити, които лицата сключили с „Фератум България“ ЕООД, както следва:

1/ сумата 500 лева, частично от 3 870 лева, платени без основание през периода от 23.03.2017г. до 20.10.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 464603/09.01.2017г. и 523707/11.07.2017г., сключени с кредитополучател А.М.П., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 20.10.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

2/ сумата 1 200 лева, частично от 2 515.20 лева, платени без основание през периода от 08.06.2017г. до 20.10.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 513911/08.06.2017г. и 578491/03.01.2018г., сключени с кредитополучател Д.Г.П., 1 вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 20.10.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

3/ сумата 8 521.24 лева, частично от 23 824.72 лева, платени без основание през периода от 25.06.2018г. до 19.01.2022г. по договори за потребителски кредити №№ 637000/25.06.2018г., 657095/24.08.2018г., 686349/22.11.2018г., 781615/26.07.2019г., 819917/16.11.2019г., 868846/13.03.2020г., 913033/15.08.2020г., 929601/29.09.2020г., 964066/22.12.2020г., 1045105/23.07.2021г. и 1085020/10.11.2021г., сключени с кредитополучател М.И.П., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 19.01.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

4/ сумата 1 361.59 лева, частично от 2 135.81 лева, платени без основание през периода от 17.07.2017г. до 14.09.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 525229/17.07.2017г., 532708/16.08.2017г., 590440/08.02.2018г., 653061/13.08.2018г., 791566/26.08.2019г., 809895/21.10.2019г. и 822999/25.11.2019г., сключени с кредитополучател А. Д. Д., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 14.09.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

5/ сумата 2 529 лева, частично от 4 158 лева, платени без основание през периода от 28.07.2017г. до 14.09.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 528732/28.07.2017г., 609504/02.04.2018г. и 756494/13.05.2019г., сключени с кредитополучателя Т.А.Ш., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 14.09.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

6/ сумата 1 334 лева, частично от 2 239.34 лева, платени без основание през периода от 20.06.2017г. до 28.09.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 517395/20.06.2017г., 535690/21.08.2017г., 560042/07.01.2017г. и 680454/05.11.2017г., сключени с кредитополучателя Т.В.М., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 28.09.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

7/ сумата 500 лева, частично от 5 685.41 лева, платени без основание през периода от 23.03.2017г. до 21.09.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 479333/17.02.2017г., 523506/11.07.2017г., 540097/03.09.2017г., 546730/25.09.2017г. и 586670/28.01.2018г., сключени с кредитополучателя Р.И.С., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 21.09.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

8/ сумата 1 997.31 лева, частично от 6 682.54 лева, платени без основание през периода от 23.03.2017г. до 14.09.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 2

474153/02.02.2017г., 506880/15.05.2017г., 542498/11.09.2017г., 617403/24.04.2018г. и 768341/16.06.2019г., сключени с кредитополучателя С.Б.Д., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 14.09.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

9/ сумата 4 692.85 лева, частично от 9 933 лева, платени без основание през периода от 23.03.2017г. до 20.10.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 468004/19.01.2017г., 554480/20.10.2017г., 676336/24.10.2018г., 698672/21.12.2018г., 820885/19.11.2019г. и 862358/26.02.2020г., сключени с кредитополучателя С.В.М., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 20.10.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

10/ сумата 2 925 лева, частично от 14 018 лева, платени без основание през периода от 17.05.2017г. до 21.09.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 507708/17.05.2017г., 516678/18.06.2017г., 521443/03.07.2017г., 536502/23.08.2017г., 586615/28.01.2018г., 633945/14.06.2018г., 666070/03.09.2018г. и 681630/08.11.2018г., сключени с кредитополучателя Н.Г.С., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 21.09.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

11/ сумата 540.38 лева, частично от 2 592.82 лева, платени без основание през периода от 01.04.2019г. до 20.10.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 739441/01.04.2019г., 760090/22.05.2019г., 795131/05.09.2019г. и 840086/07.01.2020г., сключени с кредитополучател С.Г.Р., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 20.10.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане;

12/ сумата 2 455.36 лева, частично от 3 850 лева, платени без основание през периода от 03.12.2019г. до 08.11.2021г. по договори за потребителски кредити №№ 826057/03.12.2019г., 840513/08.01.2020г. и 943475/03.11.2020г., сключени с кредитополучателя Р.Р.Б., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 08.11.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане и

13/ сумата 1 107.81 лева, частично от 1 612.50 лева, платени без основание през периода от 02.05.2019г. до 14.09.2021г. по договор за потребителски кредит № 752585/02.05.2019г., сключен с кредитополучател М.А.А., вземанията по който са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 14.09.2021г. за вземания от финансови институции, заедно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на процесуалния закон, допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Служебно, без до го обяви на страните с доклада и в противоречие 3 с твърденията на страните СРС приел за безспорен и общоизвестен факт, че „Тесдо” ЕООД по занятие сключвал договори за цесия с потребители. В нито един момент ищцовото дружество не изложило твърдения, че сключвало договори за цесия с потребители в това им качество или че придобивало техни специални потребителски права. Процесните договори за вземания от финансови институции не представлявали потребителски договори. Договорът за цесия бил самостоятелен вид договор по ЗЗД и не представлявал такъв за придобиване на стоки или услуги от страна па физически лица, нито бил сред изрично посочените потребителски договори в ЗЗП. Съдът не посочил на страните в доклада си, че служебно ще следи за неравноправни клаузи в договорите за цесия и не разпределил доказателствената тежест в тази част - чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 146, ал. 3 ГПК. Първоинстанциониият съд не обърнал внимание на обстоятелството, че със сключените договори за цесия цедентът (физическо лице) не придобивал стока или услуга, а напротив - прехвърлял на цесионера вземанията си за неоснователно обогатяване, дължими от „Фератум България” ЕООД, за което цесионерът (търговец) заплатил на цедента физическо лице възнаграждение. Излага подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде отменено, а вместо това въззивният съд да уважи предявените частични искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ответник „Фератум България“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна. Правилно СРС приел, че дейността на ищеца „Тесдо“ ЕООД била в нарушение на потребителското законодателство, действал в противоречие на чл. 68г ал. 1 ЗЗП, като осъществявал нелоялна търговска практика, насочена към експлоатация на финансово затруднени лица. СРС произнесъл правилно и законосъобразно решение в съответствие с принципите на диспозитивно, служебно и състезателно начало, извършил правилна преценка на доказателствата. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Настоящият съдебен състав при извършената проверка намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Тесдо“ ЕООД излага, че сключил с посочените в исковата молба физически лица договори за цесия, с които придобил техни вземания спрямо ответника „Фератум България“ ЕООД, произтичащи от неоснователно обогатяване. Цесиите били съобщени на ответника, а по отношение на 4 договорите с М.П. ищецът съобщава цесията с исковата молба. По-конкретно лицата били кредитополучатели по договори за потребителски кредити, обезпечени с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк Лимитид“, дружество регистрирано в Малта, при което в погасителните планове към потребителските договори била включена такса за допълнителна услуга – гаранция, свързана с предоставеното обезпечение. Цедентите-кредитополучатели по договорите за потребителски кредит, изцяло погасили произтичащите от тези договори задължения, ведно с гаранцията, платена на ответника. Всички процесни договори за потребителски кредит били нищожни. Таксата за гаранта била в размер почти равен на главниците по договорите.

Таксата била включена във вноските по погасителния план, плащането на допълнителната услуга не било уговорено с договорите за кредит. Клаузата имала за цел единствено получаване на приходи за ответника, неправилно бил изчислен ГПР.

Сочи различни и подробни съображения, от които смята, че произтичала недействителността на договорите за потребителски кредит. Евентуално твърди недействителност на клаузите, на които извършените от потребителите плащания били основани. При всички положения смята, че ответникът „Фератум България“ ЕООД, като кредитор, получил без основание от физическите лица-потребители процесните суми по договорите за потребителски кредит, явяващи се разлика над задължението за главница и договорна лихва (уточнение, допуснато в о.с.з. 26.01.2024г.) и предявява частични осъдителни искове за връщането на сумите, които придобил по силата на договорите за цесия, сключени с посочените по-долу физически лица, именовани „договор за вземания от финансови институции“, както следва:

1/ сумата 500 лева, частично от 3 870 лева, платени без основание през периода от 23.03.2017г. до 20.10.2021г. по договори за потребителски кредити № 464603/09.01.2017г. и № 523707/11.07.2017г., сключени с кредитополучател А.М.П., вземанията по които са прехвърлени с цесия, извършена с договор от 20.10.2021г. за вземания от финансови институции;