Решение № 157 от 14.04.2022, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. К., 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510100022 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „*******" АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.*********, представлявано от ТТАП - член на УС и изпълнителен директор на „*******" АД и ДВ - член на УС и изпълнителен директор на „*******" АД, чрез адв.

Д.Р. Д., от АК „*****“, съдебен адрес: гр.******* срещу СТ. М. СТ., ЕГН:

********** и адрес: гр. ****** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.,т. 2 от ГПК и цена на иска: 526,72 лева.

Ищцовото дружество чрез процесуалният си представител сочи, че въз основа на Заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от "*******" АД по ЧГД ***/2021г. по описа на РС – К., съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу СТ. М. СТ., връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК.

Сочи, че СТ. М. СТ. ползвал банков кредит, съласно сключен с „*******"АД Договор за кредитна карта на физически лица *******-2015 от 30.03.2015 г . при разрешен размер 1000 лева и първоначален срок на ползване и погасяване до 31.03.2017г.На 16.01.2017 г. БИЛ сключен Анекс № 1 към договора за кредитна карта между страните, с който те се споразумели договорът да се измени и приеме съдържанието на настоящия анекс. Със сключването му, крайният срок на ползване и погасяване на кредита бил 15.01.2019 г. На 15.7.2018 г., кредитополучателят преустановил плащане на дължимите по договора вноски за главница и лихва, като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на 7 вноски за главница и 5 вноски за лихва, дължими на 15.7.2018 г., 15.8.2018 г, 15.9.2018 г., 15.10.2018г., 15.11.2018 г., 15.12.2018 г., 15.01.2019 г.. Поради това и на основание чл.29 от Общите условия, Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на

15.01.2019г. За предсрочната изискуемост и размера на задължението кредитополучателят бил уведомен на 15.02.2020г. с покана, връчена по възлагане съгласно чл, 18, ал. 5 ЗЧСИ чрез ЧСИ Иван Стръмски, на бабата на длъжника - Е. К.

1

Сочи, че към датата на подаване на процесното заявление, както и на настоящата искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по договора на „*******" АД. Длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „*******" АД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на: а)

285,17 лева (двеста осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки}, дължима главница по договора за периода от 15,7.2018 г. до 18.01.2021 г.; б) договорна лихва в размер на 9,69 лева (девет лева и шестдесет и девет стотинки), дължима за периода от 15.9.2018 г. до 18.01.2021 г. в) наказателна лихва в размер на 159,86 лева (сто петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки), дължима за периода от 15.7.2018 до 18.01.2021 г.., г) законна лихва: от датата на подаване на эаявлението по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането; д) разноски за уведомяване 72,00 лева с ДДС; е) извършени разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатски хонорар в размер на 60 лева с вкл. ДДС.

Претндира за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същия се редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.

238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:

Към исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за кредитна нарта на физически лица *******-2015 от 30.03.2015 г.; Анекс № 1 от 16.01.2017 г.; Общи условия; Покана за доброволно изпълнение;

Извлечение от счетоводните книги на банката.

Към кориците на делото е приложено ч.гр.д. ***/2021 г. по описа на РС-К..

С протоколно определение от 11.04.2022 г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.

238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде 2 постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

Относно разноските в заповедното и исковото производство:

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 25,00 лв. - държавна такса и 60,00 лева – адвокатско възнаграждение.

Ищецът в исковата молба и в становището си претендира за присъждане на разноски по настоящото дело, но от материалите по делото е представено единствено пълномощно, където не е посочено възнаграждение, както и не се съдържа Договор за правна защита и съдействие, поради което съдът не следва да присъди такива.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. М. СТ., ЕГН:

********** и адрес: гр. ******, че дължи на „*******" АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.*********, представлявано от ТАП член на УС и изпълнителен директор и ДВ - член на УС и изпълнителен директор чрез адв. Д.Р. Д., от АК „*****“, съдебен адрес: гр.*******, по Заповед за изпълнение № *****/19.01.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС-К. следните суми: 285.17 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 17 ст./ главница, ***.55 лв. наказателна лихва от 15.07.2018г. до 18.01.2021г., по Договор за кредитна карта на физически лица №*****-00074-2015 от 30.03.2015г. и законна лихва върху главницата от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА СТ. М. СТ., ЕГН: ********** и адрес: гр. ******, че дължи на „*******" АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.*********, представлявано от ТАП - член на УС и изпълнителен директор и ДВ - член на УС и изпълнителен директор чрез адв. Д.Р. Д., от АК „*****“, съдебен адрес: гр.******* сумата от 72,00 лева – разноски за уведомяване по.

Договор за кредитна карта на физически лица №*****-00074-2015 от 30.03.2015г.

ОСЪЖДА СТ. М. СТ., ЕГН: ********** и адрес: гр. ******, че дължи на „*******" АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление:

3 гр.*********, представлявано от ТАП - член на УС и изпълнителен директор и ДВ - член на УС и изпълнителен директор чрез адв. Д.Р. Д., от АК „*****“, съдебен адрес: гр.******* сумата от 50,00 лв. /петдесет лева и нула ст./ за направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ***/2021 г. и по настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на РСК..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4