Решение № 2851 от 12.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2851

Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20257180703009 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Б. Л. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.6, ап.8, чрез адв.А. Д., срещу заповед № 317з-15002/27.11.2025 г. на директора на ОДМВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се неправилно установена фактическа обстановка. Според жалбоподателя дисциплинарнонаказващият орган не е изяснил обективно фактите и е направил изводи въз основа на непълна и едностранчива преценка на събраните доказателства. Поддържа се, че не са налице доказателства, които по несъмнен начин да установяват извършването на дисциплинарното нарушение. Твърди се, че при провеждане на дисциплинарното производство са нарушени разпоредбите на чл. 206 ЗМВР, като не са събрани всички относими доказателства и не е извършена обективна проверка. Оспорва се обосноваността на изводите на дисциплинарния орган относно вината и тежестта на нарушението. С оглед изложеното се иска отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

Ответникът – директор ОД на МВР-Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк.Д. П., в съдебно заседание и в писмено становище оспорва жалбата и поддържа, че атакуваната заповед е законосъобразна, постановена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд-Пловдив, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2025 г. за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. на 31.07.2025 г. младши инспекторите Б. Д. и Р. Т. били назначени на работа по месечен график, с участие в обслужване на участъци 9 и 10. За старши на наряда бил определен младши инспектор Б. Д., а за водач на служебния автомобил бил определен младши инспектор Р. Т.. Нарядът бил инструктиран от младши експерт П. П., мл. оперативен дежурен в ОДЧ при Четвърто РУ – Пловдив. Служителите приели зачислените им две персонални полицейски камери и един видеорегистратор, като това било отразено в дневника за приемане и сдаване на техниката. В оспорената заповед е посочено, че при приемането и сдаването техниката е била в изправно състояние, като в дневника нямало отбелязвания за техническа неизправност или друг проблем.

Около 01:00 ч. в ОДЧ на Четвърто РУ – Пловдив бил получен сигнал от лице на име Н. З., което съобщило, че на 31.07.2025 г. около 00:00 ч. чрез употреба на сила му бил отнет мобилен телефон, а извършителят поискал от него 300 лева. Към момента на обаждането З. се намирал на [улица], поради което към мястото бил изпратен именно нарядът в състав Б. Д. и Р. Т.. На място служителите провели разговор със З., от който разбрали, че около 21:30 ч. непознато лице му поискало 300 лв., заплашило го с мачете и му нанесло няколко удара в главата и корема. З. заявил още, че същото се е случило на [улица], където в жилище на адреса имало наркотични вещества и се предполагало, че извършителят също може да е там, тъй като живеел под наем в същото жилище.

След получаването на тази информация нарядът докладвал в ОДЧ на Четвърто РУ – Пловдив и посетил посочения адрес, който се намирал на територията на Второ РУ – Пловдив, заедно с подателя на сигнала. На място търсеното лице не било открито, но собственичката на жилището осигурила достъп, при което в жилището били установени наркотични вещества. След това младши инспекторите Б. Д. и Р. Т. останали на място, за да запазят местопроизшествието до идването на дежурна група. В този момент младши инспектор Р. Т. преместил служебния автомобил с цел да го скрие от евентуалния извършител и след това се върнал пеша към адреса. Тогава от разстояние забелязал автомобил, идващ откъм Сточна гара, чиито фарове се включвали и изключвали, а самото превозно средство криволичело по пътното платно. В този момент се появил и колегата му Б. Д., който преценил да спре автомобила, тъй като било късно, движението по улиците било почти липсващо, а имало и вероятност в колата да се намира издирваното лице В., което следвало да бъде установено и евентуално задържано.

Автомобилът се приближил към полицейските служители по платното, а младши инспектор Б. Д. извадил фенерче, тъй като служебният автомобил не бил наблизо и нямал друг вариант за сигнализиране. Той насочил фенерчето към приближаващия автомобил. Служителите се намирали на осветено място и униформите им били видими. Въпреки това криволичещият автомобил не намалил, а напротив, ускорил, като според описаното в заповедта имало опасност да блъсне младши инспектор Б. Д.. От своя страна младши инспектор Р. Т. възприел, че шофьорът е млад мъж, а до него имало възрастен човек с шапка, който много наподобявал търсения В.. Колата преминала бързо, а Б. Д. се отдръпнал, за да избегне удар. След това автомобилът продължил в посока библиотека „И.В.“, а Р. Т. се насочил към служебния автомобил, за да вземе Б. Д..

Малко след това мл.инспектор Б. Д., побягнал след въпросния автомобил, видял, че той завива наляво по [улица], където блъснал паркиран автомобил и продължил към Централна гара. На кръстовището между [улица]и [улица]Б. Д. спрял друг лек автомобил, „Мазда“. Водачът на тази „Мазда“ го попитал дали има нужда от помощ. Т. Б. Д. поискал да използва автомобила му, тъй като преследваният „Пасат“ се отдалечавал. Водачът на „Маздата“ се преместил на пасажерската седалка, а младши инспектор Б. Д. седнал зад волана, за да продължи преследването. Скоро след това зад тях се появил и служебният автомобил, управляван от Р. Т.. Преследваният автомобил завил надясно по [улица], след което по [улица]спрял. Водачът слязъл и побягнал към подлеза на Централна гара. Полицейските служители го последвали и го открили укрит зад бетонна колона. Според заповедта лицето оказало съпротива, което наложило използването на помощно средство „Тейзър“ от страна на младши инспектор Б. Д. и белезници и палка от страна на Р. Т.. Тези действия в подлеза били видими от приложените записи от Четвърто РУ – Пловдив.

След задържането на лицето, то било отведено до автомобила, с който се е придвижвало, и било изпробвано за алкохол от младши инспектор Д. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, като резултатът бил 1,47 промила алкохол в издишания въздух. В заповедта е отбелязано, че именно това действие е заснето с персоналната камера, носена от младши инспектор Р. Т.. След това лицето било отведено във Второ РУ – Пловдив, а автомобилът му бил транспортиран отделно. По-късно, след отвеждането на лицето, двамата служители се върнали отново на [улица], за да изчакат дежурната оперативна група по първоначалния случай. След приключване на работата се върнали във Второ РУ – Пловдив, където съставили АУАН и протокол за медицинско изследване, след което задържаният бил откаран до УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив за кръвна проба и после върнат във Второ РУ – Пловдив, където бил задържан. Във връзка със случая било образувано БП/ДП № 413 по описа на 02 РУ – Пловдив.

Впоследствие била извършена дисциплинарна проверка относно действията на полицейските служители по време на дежурството. В рамките на проверката били анализирани: данни от системите за видеонаблюдение, използвани от полицейските служители; записи от персоналните полицейски камери; данни от видеорегистратора в служебния автомобил; докладни записки и други документи от служебната дейност. Проверката имала за цел да установи дали служителите са изпълнили задълженията си по отношение на използването на техническите средства за видеонаблюдение при изпълнение на служебните им задачи.

Било установено, че служебният автомобил, използван от наряда, е оборудван със система за видеонаблюдение и видеорегистратор, предназначени за запис на действията на полицейските служители по време на изпълнение на служебните им задължения. В рамките на тази проверка били изискани и анализирани данни от системата за видеонаблюдение, монтирана в служебния автомобил, използван от автопатрула. Било констатирано, че за определени периоди от времето на дежурството липсват записи от видеорегистратора, като дисциплинарната комисия е приела, че това се дължи на неизползване или неправилно използване на техническото средство от страна на полицейските служители. Въз основа на събраните материали дисциплинарнонаказващият орган е приел, че младши инспектор Д. не е изпълнил задължението си да използва техническото средство за видеонаблюдение, с което е нарушил разпоредбите на вътрешните правила на МВР относно използването на системите за видеонаблюдение при патрулно-постова дейност.

В хода на проверката било установено също така, че при приемането и сдаването на техниката не са били отбелязани технически неизправности в информационната карта на наряда не са били отразени данни за проблем с техническите средства не е бил подаден доклад до оперативния дежурен за възникнала техническа неизправност. Въз основа на горното било прието, че липсата на записи не се дължи на техническа неизправност, а на неизползване на техническите средства от страна на служителите.

След приключване на проверката събраните материали били докладвани на компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Въз основа на тези материали било образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Б. Д.. В рамките на дисциплинарното производство на служителя била предоставена възможност да даде писмени обяснения във връзка с констатираните обстоятелства.

След анализ на събраните материали по проверката, както и на дадените обяснения, дисциплинарнонаказващият орган приел, че е налице нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на правилата за използване на технически средства за видеонаблюдение. Според направения извод, поведението на служителя представлява неизпълнение на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, уредени в заповед № 8121з-731/15.07.2020 г., която регламентира реда за използване на персоналните полицейски камери и други технически средства за видеонаблюдение.

При тези констатации дисциплинарнонаказващият орган е приел, че е налице дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи. След преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при извършването му е било постановено издаването на заповед № 317з-15002/27.11.2025 г., с която на младши инспектор Б. Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от директора на ОДМВР – Пловдив, който е компетентен орган да налага дисциплинарни наказания на държавни служители в системата на МВР съгласно разпоредбите на ЗМВР.

На основание чл. 210, ал. 1 ЗМВР "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Оспорваният акт формално съдържа изискуемите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити.