Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 51 от 05.03.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно от частен характер дело 2590/2023
Вид
Присъда № 51
Подписан
05.03.2024
В сила
30.05.2024
Състав
Катя Ганева Савова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Наказателен кодекс
  • чл. 146, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 2590 по описа на

Варненският районен съд за 2023 година, трети състав.

Частният тъжител К. Т. Ж. ЕГН:********** от гр.Варна е депозирала чрез процесуален представител адв.Е. Ф., АК- Варна пред Варненския районен съд частна тъжба, по която на 19.06.2023г. е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата И. Р. Ж.

ЕГН:********** от гр.Варна, за извършено престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.

В частната тъжба е посочено, че:

Подсъдимата И. Р. Ж. на 18.12.2022г., около 12.00 часа в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ е изрекла обидни думи за честта и достойнството на К. Т.

Ж. от гр.Варна, в нейно присъствие, като я нарекла „ти не си никаква майка, като оставяш детето си“, „боклук мръсен“, „куче умряло“ и „мърша“.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск, предявен от пострадалата срещу подсъдимата за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението.

В съдебно заседание повереникът на тъжителката адв.Е. Ф. АК Варна поддържа обвинението, като моли съда, да признае за виновна подсъдимата, като не пледира относно размера на наказанието, моли да бъде уважен граждански иск в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Защитника на подс.И. Ж.- адв.С. П., АК Варна в съдебно заседание моли съда, да оправдае подзащитната му за възведеното обвинение по чл. 146, ал.1 от НК. Излага, че подсъдимата не е извършила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предадена на съд и обвинението е останало недоказано. Моли да бъде отхвърлен предявеният граждански иск. Моли също да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подсъдимата се счита за невинна и моли да бъде оправдана.

От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:

Подсъдимата К. Т. Ж. била съпруга на бившия съпруг на частната тъжителка И. Р. Ж., с когото имали две деца. На 18.12.2022г. около 12.00 часа частната тъжителка И. Ж. в ж.к.“Трошево“ в гр.Варна до хранителен магазин „Метеор“ срещнала подсъдимата К.. Ж., с която не били в добри отношения и между тях възникнало спречкване, при което си разменили остри думи.Подсъдимата К.. Ж. била сключила граждански брак с бившия съпруг на И. Ж. и наскоро им се било родило дете.Възникналото спречкване между двете било прекратено именно от съпруга на подсъдимата Ж. Г. Ж., след което подсъдимата тръгнала с Ж., а частната тъжителка се отправила към 1 дома си, където на паркинга пред входа била чакана от колежките си свидетелите Е. К. .Б. и М. М. Б.. Свидетелите Б. И б. били седнали в автомобил и чакали К.. Ж., защото същата вечер имали служебно тържество.

Частната тъжителка И. Ж. се засегнала от разговора, който била провела с подсъдимата К.. Ж., при който твърди в частната тъжба, че била обиждана от подсъдимата с думите „ти не си никаква майка, като оставяш детето си“, „боклук мръсен“, „куче умряло“ и „мърша“, потърсила за съвет адвокат и след това депозирала частна тъжба срещу подсъдимата, твърдейки че с горните думи я е обидила извършвайки престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.

Изложените обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, свидетелство за съдимост и всички други писмени доказателства приобщени по реда на чл. 281 от НПК.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите Е. К. .Б. и М. М. Б. по искане на частния тъжител, те не са присъствали на инцидента, възприели са от разстояние случилото се, но допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

Съдът счита, че може да приеме тези показания за достоверни и да ги приобщи към доказателствения материал по делото. Двете свидетелки твърдят, че И. Ж. била разстроена от станалото.Те били в автомобил на паркинг в кв.“Трошево“, в гр.Варна, когато чули накой да вика и жена да обижда Ина, като я нарича с думите „не ставаш за майка“, „мърша“ и „кучка“, но не са видели коя е тази жена и не могат да потвърдят дали това е подсъдимата. След това от И. Ж. им било обяснено, че това е настоящата съпруга на бившият й мъж.

След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:

ПРИЗНА ПОДСЪДИМАТА И. Р. Ж. ЗА НЕВИНОВНА В

ТОВА, на 18.12.2022г., около 12.00 часа в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ е изрекла обидни думи за честта и достойнството на К. Т. Ж. от гр.Варна, в нейно присъствие, като я нарекла „ти не си никаква майка, като оставяш детето си“, „боклук мръсен“, „куче умряло“ и „мърша“.

- престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:

Подобно на обвинителният акт за престъпления от общ характер, така и 2 за престъпленията преследвани по частното обвинение, се изисква в тъжбата да се посочат фактическите данни подлежащи на доказване в съдебната фаза на наказателния процес, като въпросът за квалификацията на деянието е юридически и следва да се намери отговор от съда в правните му изводи.

Изпълнителното деяние на обидата, възведено в диспозицията на чл.

146 от НК, се изразява в действие - казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Т. е. деецът изразява своята лична негативна оценка чрез обидни епитети, квалификации, сравнения, псувни и др. или чрез конклудентни действия с унизително съдържание като заплюване, шамар и др. Доколкото обидата може да се реализира чрез субективни негативни мнения, оценки, съждения, становища и сравнения, които не подлежат на проверка чрез обективни критерии, то обидните изрази не могат да бъдат с вярно или невярно съдържание. От субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че изречените от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, за което се отнасят, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от адресата, като пряко цели това или му е безразлично.

Настоящият състав, след като обсъди соченият инкриминиран израз и фактологията по делото констатира, че основният доказателствен източник, сочен от частния тъжител и неговия повереник, от който могат да се установят обстоятелства за престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, са свидетелите Е.Б. и М.Б.. Следва да се обърне внимание, че от показанията на тези свидетели по делото, както с категоричност се отрича да са били в ж.к.

„Възраждане“ на гр.Варна, а в ж.к.“Трошево“ на гр.Варна, както и на едно място заедно с подсъдимата и частната тъжителка, както и да са чули инкриминираните изрази да ги е казала точно подсъдимата И. Ж.. Т. е. напълно е оборена тезата на частният тъжител, че те са били очевидци на казания обиден израз „ти не си никаква майка, като оставяш детето си“, „боклук мръсен“, „куче умряло“ и „мърша“.

В заключение настоящият съдебен състав стигна до извода, че не е доказано в настоящия процес, с поведението си подсъдимата И. Ж. не е унизила честта и достойнството на засегнатата К.. Ж..

За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение у съда за виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен материал, съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимата е осъществила деянието, предмет на обвинението.

При това положение, а именно след като липсва доказаност на деянието по отношение на мястото на извършване и неговият извършител, то не би 3 могла да възникне и наказателна отговорност за обида.

От изложеното по-горе съдът извежда, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението „обида“ наказуема по чл. 146, ал.1 от НК, поради което и съдът приложи разпоредбата на чл. 304 от НПК по отношение така възведеното обвинение спрямо подсъдимата И. Р. Ж..

Като призна за невиновна подсъдимата И. Р. Ж. за деянието, по което е предадена на съд, съдът прие за неоснователен предявения от тъжителя И. Ж. и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за претърпени неимуществени вреди и го ОТХВЪРЛИ.

Съдът осъди частния тъжител да заплати на подсъдимата сторените в производството разноски в размер на 1680.00 лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4