Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3492 от 24.07.2018, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 17459/2017
Вид
Решение № 3492
Подписан
24.07.2018
В сила
04.12.2019
Състав
ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна,

.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17459/ 2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д.К. срещу „Е.С.” АД /с предишно наименование Е.П.П.АД/,

ЕИК *******, гр. Варна обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 74, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 168, 40 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната ползва от реализиране на брутно трудово възнаграждение от престиране на труд за периода от 06.12.2012г. до 07.02.2013г., в резултат на проявено дискриминационно действие от страна на работодателя, установено с решение № 172/03.05.2016г. на Комисията за защита от дискриминация, Пети специализиран постоянен заседателен състав и решение № 2556/16.12.2016г. по адм. дело № 1589/2016г. на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 16.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва върху сумата от 2 168, 40 лв., възлизащо на 1 053, 26 лв. за периода от 07.02.2013г. до 15.11.2017г. /вкл./, сумата от 9 508, 56 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната ползва от реализиране на брутно трудово възнаграждение от престиране на труд за периода от 01.10.2013г. до 04.08.2014г., в резултат на проявено дискриминационно действие от страна на работодателя, установено с решение № 172/03.05.2016г. на Комисията за защита от дискриминация, Пети специализиран постоянен заседателен състав и решение № 2556/16.12.2016г. по адм. дело № 1589/2016г. на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 16.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва върху сумата от 9 508, 56 лв., възлизащо на 3 181, 07 лв. за периода от 04.08.2014г. до 15.11.2017г. /вкл./ и сумата от 7 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на проявено дискриминационно действие от страна на работодателя при прекратяване на трудовия договор със заповед № 24 # 3/14.06.2012г. и № 24/27.03.2013г., установено с решение № 172/03.05.2016г. на Комисията за защита от дискриминация, Пети специализиран постоянен заседателен състав и решение № 2556/16.12.2016г. по адм. дело №

1589/2016г. на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -

16.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба, ищецът Д.К. твърди, че за период от 30 години е полагал труд в ответното дружество Е.П.М.АД.

С решение, постановено по гр.д. № 10965/2012г. на ВРС, 9 – ти състав, е отменена като незаконосъобразна заповед 24 – 3/14.06.2012г. на работодателя, с която ищецът е дисциплинарно уволнен, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Със същото съдебно решение ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а работодателят осъден да заплати обезщетение за оставяне без работа, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

225 КТ в размер на 6 216, 58 лв. за времето от 14.06.2012г. до 06.12.2012г. при последно получено брутно трудово възнаграждение от 1 084, 20 лв. Фактически служителят се е явил на работа на 07.02.2013г. и полагал труд до 01.04.2013г.

На 01.04.2013г. служителят отново бил уволнен със заповед, поради липса на необходимото образование за заеманата длъжност. С решение, постановено от Окръжен съд – Варна по в.гр.д. № 3551/2013г., е отменено решение на Районен съд – Варна по гр.д. № 6465/2013г., а предявените от Д.К. срещу Е.П.М.АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, уважени.

В полза на служителя е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.

225 КТ в размер на 6 240 лв. за времето от 01.04.2013г. до 30.09.2013г. при последно получено брутно трудово възнаграждение от 1 040 лв. Фактически служителят се е явил на работа на 04.08.2014г.

С влязло в законна сила решение № 2556/16.12.2016г. по адм. дело 1589/2016г. на Административен съд – Варна е отхвърлена жалбата на Е.П.М.АД срещу решение 172/03.05.2016г. на Комисията за защита от дискриминация, Пети специализиран постоянен заседателен състав, с което е установено на осн. чл. 65