Определение № 243 от 27.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Пловдив, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500122 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 122 от ГПК.

С определение № 593 от 14.01.2025г., постановено по гр. д. № 581/2025г. по описа на Пловдивския районен съд, XXIII гр. с., същият съд е повдигнал препирня за подсъдност пред Окръжен съд Пловдив, който да определи съда, компетентен да се произнесе по искова молба на ЗД „Бул Инс“ АД, с която против Й. И. К., ЕГН ********** е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и е прекратено производството по делото, съотв. същото се изпраща на ОС Пловдив за определяне на местно компетентен съд.

Пловдивския окръжен съд, след като се запозна с материалите по приложеното дело, намира следното:

В Софийски районен съд първоначално е било образувано гр. д. № 70122 по описа за 2024г. на същия съд, предмет на което е регресен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.По същото дело е извършена служебна справка за адресна регистрация на ответника, от която е установено, че регистрирания постоянен и настоящ адрес на същия е в гр.

....................................

С определение № 48509 от 28.11.2024г., постановено по гр. д. № 70122/2024г. по описа на СРС, 81 състав, този съд е приел, че предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по см. на чл. 113 от ГПК и на основание чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 119, ал. 3 от ГПК е прекратил производството по делото, съотв. е изпратил същото по подсъдност на Районен съд Пловдив.

Районен съд Пловдив от своя страна е прекратил образуваното пред него дело и е повдигнал спор за подсъдност по съображения, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК, а не чл. 119, ал. 3 от ГПК, като счита, че съдът, до който е адресирана исковата молба, с която се предявява регресен иск по чл. 500 от КЗ, няма правомощията служебно да следи за местната подсъдност на спора, а може да прекрати и изпрати делото по компетентност на друг съд само при релевиран от ответника в срока за писмен отговор отвод за неподсъдност – чл. 119, ал. 4 от ГПК.

Настоящият състав на съда намира, че компетентен да разгледа предявения иск е първоначално сезираният Софийски районен съд, поради следното:

С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./ се предвиди, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.Целта на законодателя с посоченото изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в правоотношението – потребителя, да бъде постигната равномерна натовареност на 1 съдилищата в страната и по-бързо правораздаване.

Впоследствие със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./ в чл. 113 ГПК се създаде второ изречение, според което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.Целта на законодателя с приемането на посоченото допълнение на чл.

113 ГПК е да се постигне по-ефективна защита на правата на потребителя, качествено правораздаване, да се гарантира ефективност на уредбата на ГПК след измененията със ЗИДГПК /обн. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./. и да се уеднакви противоречивата съдебна практика кои правила се прилагат за потребителските спорове – тези за гражданските или тези за търговските дела.

С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017г., изм., бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г./, се предвиди изрична изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящия или постоянния адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие.С посочената разпоредба се дерогира приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК /ред. преди изменението в ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г./ по отношение на преките искове.

Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./ и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./, настоящият състав счита, че законодателят е ограничил приложението на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители, в см. на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 500, ал. 1, и ал. 2 от КЗ, представлява право на застрахователя да получи платеното на пострадалото, респ. увреденото лице обезщетение, ако е осъществено на някое от предвидените в посочената разпоредба основания /в случая в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ/. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав – чл. 410 и чл. 411 КЗ.То не е право, което е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване – чл. 500 КЗ и при наличие на изрично предвидените предпоставки.В тази хипотеза застрахователят вече не носи риска от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради което виновния водач се обогатява неоснователно.

С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ на виновния водач, не е обусловена от качеството му на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 ГПК.Поради това, доколкото не е направен отвод за местна подсъдност от ответника, съдът не може служебно да я преценя, с оглед разпоредбата на чл.

119, ал. 4 ГПК.

Предвид гореизложеното делото следва да се изпрати за разглеждане на компетентния Софийски районен съд.

По изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК Пловдивският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен Софийски районен съд за разглеждане на предявения с искова молба от 26.11.2024г. на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К. чрез адв. М. Г., иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, против Й. И. К., ЕГН ********** от гр. ....................................

ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд.

2

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3