Решение № 532 от 05.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Варна, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110205286 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ ДЕНИСЛАВ“ЕАД, ЕИК 200 704 693, чрез адв.И. Г., ВАК против НП № 230001024/03.10.2022 год. на и.д. директор на РД АА Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП,като се твърди, че същото е незаконосъобразно,тъй като фактическата обстановка е неправилно отразена, неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон, като разпоредбата на чл.96г,ал.1 от ЗАвтПр предвижда наказание за този, който назначи на работа или допусне водач, а такова изпълнително деяние не фигурирало в обстоятелствената част на АУАН,респ. на НП. На следващо място се твърди, че НП е издадено в противоречие с международен договор, доколкото изискването на Наредба № 36/2006 на МТ била в пряко противоречие с Директива 2006/126/ЕО. Сочи се, че с ЗИД на ЗДвП от 28.06.2022 год. се изменя и ЗАвтПр, като в пар.29 изрично било предвидено, че в нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвтПр думите, касаещи изискването за психологическа годност се заличават.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призован се представлява от адв.

И. Г., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява.Депозирано е писмено становище. в съдебно заседание не се

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, 1 обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 08.09.2022 год. от страна на служители на РД АА Варна била извършена комплексна проверка на дружеството „ДЕНИСЛАВ“ ЕАД относно транспортната му дейност за периода от 01.04.2022 год. до 30.06.2022 год..Констатирано било, че дружеството притежава лиценз № 06458 за обществен превоз на товари на територията на Р България.При проверката било установено, че на 02.04.2022 год. в обл.Варна, общ.Аврен, с.Здравец, ул."Черно море" № 42, лицензирания превозвач е осъществил превоз на товари за собствена сметка с МПС кат.N2, марка Мерцедес с рег.№***,оборудван с дигитален тахограф и водач П. С.Л. с ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредба по чл.152, ал.1,т.2 от ЗДвП.Водача е притежавал удостоверение за психологическа годност № 433883, валидно до 01.08.2020 год. и до приключване на проверката не е придобил ново, видно от направената справка в регистъра за психологически изследвания на ИА АА .Превозът е извършен на основание Заповед № 002/02.04.2022 год..

При тези факти било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.7а,ал.2,предл.3 от ЗАвтПр, за което му бил съставен АУАН № 324957/08.09.2022 год..

Акта е съставен в присъствието на пълномощник, който не направил възражения.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН административнонаказващия орган. не са депозирани възражения пред

Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 23-0001024/03.10.2022 год., с което за нарушение на чл.7а,ал.2,предл.2 от ЗАвтПр, на осн.чл.96г,ал.1,предл. 1 от ЗАвтПр наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000лв..

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят Й. Р.

Й. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на св.И., като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.

Със съгласието на страната е заличил св.П. Т. Д..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.Й., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

2

НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № РД-0830/24.01.2020 год. на Министъра на транспорта и информационните технологии, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 ЗАвП, лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Съгласно чл. 96 г, ал. 1 ЗАвП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на определени категории МПС и на водачите, извършващи определен вид дейности, са регламентирани в Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Доколкото при проверката е безспорно установено и не се спори между страните, че водачът П. С.Л. е извършил на 02.04.2022 г. обществен превоз на товари, същият попада в категорията водачи по чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 36/15.05.2006 г. по отношение на които се прилагат изискванията на наредбата.

Състава на съда намира, че в конкретната хипотеза не е приложимо изменението на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., предвиждащо безсрочност на удостоверенията за психологическа годност, респ. налице ли е по отношение на дружеството-превозвач, основание за приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата в сила от 21.10.2022 г., има действие занапред и се отнася за удостоверенията, издадени след тази дата. С § 6 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006 г., е придадено обратно действие само по отношение на удостоверенията, които са валидни към датата на влизане в сила на наредбата – 21.10.2022 г.

Видно от приложената по преписката справка от Регистъра на психологическите изследвания, последното издадено на водача удостоверение е валидно до 01.08.2020 г. ,т. е. към момента на влизане в сила на изменението на чл. 8 от Наредба № 36/15.05.2006 г., водачът не е притежавал валидно УПГ и не попада в обхвата на обратното действие по § 6 3 от ПР към Наредбата за изменение.

Промяната в наредбата е свързана единствено с преценката за валидност (срочност) на удостоверенията, поради което може да се обсъжда в контекста на приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН само в казусите, в които са санкционирани водачите, попадащи в обхвата на чл.

1, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. (каквито са нарушенията по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и чл. 18, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ – санкционирани на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП), но не води до отпадане на задължението на превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност.

Както преди, така и след изменението на чл. 8 от Наредба № 36, разпоредбата на чл. 7а, ал.

2, пр. 3 ЗАвП изисква от превозвачите да извършват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност и неспазването на това задължение се санкционира по реда на чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 ЗАвП. След като това изискване не е отпаднало, липсва по-благоприятен закон и не е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

Въпреки изложеното по-горе, състава на съда намира, че следва да отмени НП, като намира, че направените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател възражения, че посочените в НП материалноправни норми не съответстват на правото на Европейския съюз,поради което не следва да се прилагат са основателни.

Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания урежда множество въпроси, включително изискванията за психологическа годност и нейното удостоверяване.

От друга страна според Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, психологическата годност трябва да се разглежда като част от понятието за "умствената годност", въведено в самата Директива. В този смисъл Наредба № 36/2006 год. следва да е хармонизирана с Директивата. Налице са допуснати противоречия на Наредбата с Директивата.

На първо място, според чл. 8, ал. 2 от Наредбата удостоверението за психологическа годност важи за 3 години, а в определени случаи – за 1 година. Тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство, които са с 5- или 10-годишна продължителност /чл. 51, ал. 3 – 4 ЗБЛД/. Прочитът на Съображение 9 от Преамбюла на Директивата от своя страна налага извод, че доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това, като установяването на това 4 съответствие следва да се осъществява посредством медицински прегледи, които от своя страна да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството. Самата директива позволява на държавите членки да регламентират медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност, докато чл. 5 от Наредбата предвижда, че психологическата годност се установява с психологическо изследване, което се извършва от психолози, видно от текста на чл. 11в от подзаконовия нормативен акт, т. е. от лица, които не са медици.

Директивата залага минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства /съображение 8 от преамбюла на Директивата/, което означава, че държавите членки могат да завишат тези стандарти в своите национални законодателства.

Трябва обаче да се има предвид, че разпоредбата на т. 5 от приложение III на Директивата регламентира, че стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в приложението. Възможността за въвеждане на такива по-строги стандарти на национално равнище касае само и единствено първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. Това означава, че възможността, да се въвеждат по-строги стандарти, не може да бъде използвана, за да се удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление на моторни превозни средства посредством документ, който – редом със свидетелството за управление на моторно превозно средство – да има свое собствено легитимиращо действие.