Определение № 71 от 21.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20245001000063 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от „Д**“ ООД, ЕИК***, с.П., общ. О., обл.С.З. частна жалба против постановеното по т. дело № 458/ 2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд определение № 860 от 20.12.2023 г., с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.

248 от ГПК за изменение на решение № 310 от 29.09.2023 г. в частта за разноските чрез намаляване размера на присъденото в полза на процесуалния представител на ищците възнаграждение за предоставена безплатна помощ.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на определението, поискана е отмЯ.та му и постановяване на друго намаляващо размера на възнаграждението.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

Търговско дело № 458/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е завършило с решение от 29.09.2023 г.

С него частният жалбоподател „Д**“ ООД, ЕИК*** е осъден да заплати 1 на Д. П. Д., ЕГН **********, М. П. Д., ЕГН ********** и А. П. Д., ЕГН*** в качеството им на наследници на П. Д. П. сумата от 916 363, 92 лв., представляваща парична равностойност на дружествения дял на П. Д. П. в „Д**“ ООД, ведно със законната лихва от 07.10. 2022 г. до окончателно изплащане на сумата.

С решението „Д**“ ООД е осъдено да заплати на „Д.Е.а.д.“ сумата от 37 140, 92 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ЗА.

Във връзка с така присъденото адв. възнаграждение на 10.10.2023 г. , т.е в срока по чл. 248 от ГПК по делото е постъпила молба от процесуалния представител на „Д**“ ООД за изменение на решението в частта за разноските относно размерът на присъденото адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА на „Д.Е.а.д.“. В нея се излагат съображения, че извършеното в хода на делото оттегляне на пълномощието на адвокат М. е фиктивно, има за цел да увеличи размера на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед изменението на Наредба №1/ 2004 г., обн. в ДВ бр. 88 от 04.11. 2022 г. и така да натовари ответника с по-големи разноски, тъй като сключеният от адвокат М. договор за правна помощ е преди посоченото изменение. Според жалбоподателя упълномощения в последствие адвокат З.Д. се намира в близки отношения с адвокат М. и самата тя не е извършвала никакви процеусални действия по делото, не се е явявала на съдебни заседания, не е депозирала молби и становища. От друга страна, според „Д**“ ООД преупълномощената адвокат Я. И. също е свързана с адв. М., като дружеството твърди, че тя работи с неговата кантора и представлява законния представител на ищците Й. Д. по много от заведените от нея дела. Твърди се, че адв. М. и адв. И. работят заедно по делата на Й. Д. и поради това не е налице действителна промна на процесуалния представител на ищеца. Освен това е посочено, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗА следва да се прилага Наредба №1/ 2004 г. в редакцията към първоначалното упълномощаване, без значение дали и колко адвокати в последствие бъдат упълномощени.

Същата е била оставена без уважение с обжалваното по настоящето дело определение.

Недоволно от същото дружеството е подало и частната жалба станала 2 причина за започване на настоящето производство. В нея се излагат доводи идентични с посочените в молбата по 248 от ГПК. Поискано е определението да се отмени и съответно да се допусне изменение на решението в частта за присъденото в полза на „Д.Е.а.д.“ адв. възнаграждение като то се намали от 37 140, 92 лв. на 19 857, 28 лв.

Във връзка с жалбата следва да се посочи, че според чл. 25, ал. 1 от ЗА адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, т.е. необходимо е наличието на упълномощителна сделка, която води до пораждане на представителна власт в патримониума на упълномощеното лице(адвокат). Същата от своя страна му е необходима за изпълнението на поети от него права и задължения предмет на едно друго правоотношение. В случая то е породено от друг юридически факт - договор за правна защита и съдействие. Именно в него се уреждат правата и задълженията на страните и респ. размера на дължимото адвокатско възнаграждение според чл. 36, ал.2 от ЗА. Логично е с този договор да се постигнат уговорки и за безвъзмездно престиране на адвокатската услуга с оглед наличието на хипотезите на чл. 38, ал.1 от ЗА. В тази разпоредба е предвидено, че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:

1. лица, които имат право на издръжка,

2. материално затруднени лица,

3. роднини, близки или на друг юрист.

В чл.2 на чл. 38 пък е предвидено, че в случаите на ал. 1 ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Посочено е, че съдът следва да определи същото в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати.

В случая по делото на Сз ОС ищците първоначално са били представлявани от адвокат Е. М. по силата на пълномощно, дадено на 06. 10.

2022 г. /стр.34 от делото на Сз ОС/. Между тях е сключен договор за правна защита и процесуална представителство на 11.10. 2022 г., приложен на страница 189 от делото. Съгласно същия възложителят не дължи на изпълнителя възнаграждение, тъй като изпълнителят оказва безплатна 3 адвокатска помощ и съдействие предвид обстоятелството, че възложителите са лица, имащи право на издръжка и също така са в близки отношения.

Предвид това е посочено, че възнаграждение ще се получи на основание чл.

38, ал. 2 от ЗА.

Впоследствие на 11. 04. 2023 г. законният представител на ищците Й. Г.

Д. е подала молба до ОС Стара Загора за оттегляне на пълномощието от адвокат Е. М./ стр. 226 от делото/, като на същата дата е упълномощила „Д.Е.а.д.“ и адвокат З.Д.Д. да представлява ищците и да осъществява процесуално представителство и защита по делото. Между тях е сключен и договор за правна защита и процесуално представителство, в който отново е уговорено, че възложителят не дължи възнаграждение и такова ще се определи по чл. 38, ал.2 ЗА.

Адвокат З.Д. от своя страна е преупълномощила на същия ден адвокат Я. Ж. И. да представлява ищците. В последното съдебно заседание адв. И. е отправила искане за присъждане на адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА, като е приложила списък и представена банкова сметка на „Д.Е.а.д.“.

В случая и по двата споменати по- горе договора изрично е посочено, че адв. услуга се престира безвъзмездно на основание чл. 38, ал.1, което пък сочи, че възнаграждение се дължи при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Възможността за определяне и присъждане на възнаграждение при наличие на безплатно оказана правна помощ е функция на гражданския процес и е логично за нея да се прилагат предвидените в ГПК правила още повече, че заплащането на възнаграждението се възлага в тежест на насрещната страна. Това сочи, че на присъждане подлежи възнаграждение в размер като за един адвокат с оглед текста на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Той следва да бъде определен съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и то в редакцията й към момента, до който безплатната правна помощ е престирана независимо от факта, че договорът за предоставянето й би могъл да бъде сключен в момент, при който Наредбата е била с друга редакция.

В случая престирането и е било до приключване на устните състезания по делото на 11.07.2023 г. и приложима е редакцията на Наредбата след изменението обнародвано в бр. 88 на ДВ от 04.11. 2022 г. като в този смисъл е и практиката на ВКС/ определение № 605 от 28.07 . 2023 г. по ч.т.дело 4

№1074/2023 г. на ІІ т.о./.

Така изложеното пък води до извод за неоснователност на изложените в молбата по чл. 248 от ГПК и в частната жалба съображения, че разноските се дължат към момента на първоначалното сключване на договора за правна помощ и съдействие.

По отношение на възраженията, че оттеглянето на пълномощното, новото упълномощаване и сключеният във връзка със същото договор за правна защита и процесуално представителство са фиктивни /симулативни/ следва да се посочи, че същите не кореспондират с искането в молбата по чл.

248 ГПК и в частната жалба за намаляване на възнаграждението присъдено на адвокатското дружество страна по договора, за който се твърди да е симулативен. Това е така, защото доказването на подобно възражение би следвало да доведе до извод, че на адвокатското дружество въобще не следва да се присъжда възнаграждението, а не до такъв за намаляване на същото.

В случая обаче до неприсъждане няма как да се стигне по причина, че наведените от жалбоподателя твърдения и представените в тази връзка доказателства не са достатъчни за формиране на извод за симулативност на волята на законния представител за оттегляне на пълномощието на адв. М., а и на волите на страните по втория договор за правна защита и процесуално представителство, т.е. за нищожността им.

Тук за пълнота следва да се спомене, че наличието на два договора за правна защита и процесуално представителство, в които е договорено престиране на безплатна помощ и липсата на застъпване в престирането на същата е основание да се мисли каква част от дължимото възнаграждение за един адвокат се дължи на „Д.Е.а.д.“ и каква на предходния такъв. Това обаче при липсата на искания в тази насока в молбата по 248 от ГПК, респ. на оплаквания в частната жалба няма как да се извърши от настоящата инстанция.

Воден от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 458/ 2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд определение № 860 от 20.12.2023 г., с което е 5 оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 310 от 29.09.2023 г. в частта за разноските чрез намаляване размера на присъденото в полза на процесуалния представител на ищците възнаграждение за предоставена безплатна помощ.

Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6