Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 742 от 08.10.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 699/2021
Вид
Решение № 742
Подписан
08.10.2021
В сила
24.01.2022
Състав
Дарин Николаев Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Русе, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20214520100699 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявеният по делото иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Ищецът“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че трето – неучастващо в делото лице е сключило с ответника посочения в исковата молба договор за паричен заем, че е налице неизпълнение на същия от страна на ответника, че вземането на кредитора по договора е цедирано на ищеца по силата на рамков договор за цесия от 16.11.2010 и приложение към него от 01.10.2017 г., че цесията е съобщена на длъжника при условията на неоткриване на същия на посочения адрес и че са претендирали дължимите суми по реда на заповедното производство по ч.г.д. №****/20 г. в следните размери – 400 лв. –главница; 40,85 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и 48,80 лв. – наказателна лихва за периода от 11.04.2017 г. до завеждане на заповедното производство. Ответникът обаче в срок направил възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С оглед на това се претендират за установяване на задълженията му по исков ред по настоящото дело.

1

Ответникът ИЛ. В. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от приложеното ч. гр. дело №****/2020 г. (ч.гр.д. №*****/18 г. на СРС), че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ИЛ. В. Г. да заплати на кредитора “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите в размер на 400 лв. – главница по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за паричен заем № ****/09.03.2017 г.; 40,85 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и 48,80 лв. – наказателна лихва за периода от 11.04.2017 г. до завеждане на заповедното производство – 14.08.2018 г., а също и такса разходи и неустойка, които не се претендират по настоящото производство. В заповедното производство заповедта е връчена на длъжника по месторабота. Същият е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Предмет на настоящия иск са част от сумите по издадената заповед за изпълнение, както следва: 400 лв. – главница по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за паричен заем № ****/09.03.2017 г.; 40,85 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и 48,80 лв. – наказателна лихва за периода от 11.04.2017 г. до завеждане на заповедното производство – 14.08.2018 г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 09.03.2017 г. ответникът е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за паричен заем № **** с подробно уговорени по същия условия. Със заключението на приетата по делото съдебно-икономическа е-за на в.л. А. А. се установява, че по договора не са осъществени плащания от страна на заемателя, който с подписването на същия е удостоверил получаването на заетата сума. Вещото лице установява, че размерът на непогасените задължения съответства на претенциите на ищеца, който третото лице е начислило и такса разходи и неустойка, които не се претендират по 2 настоящото дело, но са били предмет на заповедното производство, също и на договор за цесия между ищеца и третото лице. С включването на същите общият размер на задължението е 728,55 лв.

Представен е препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 и приложение към него от 01.10.2017 г., от които е видно, че „Изи Асет Мениджмънт“АД е прехвърлило на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възмездно станалите ликвидни и изискуеми вземания по договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях. От приложеното Приложение №1 (л.13-15 от делото), се вижда, че по силата на индивидуален договора за цесия вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“АД срещу ответника са прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът в качеството си на цесионер има всички права на кредитор.

Видно от приложените на л.16 – л.19 пълномощно, уведомително писмо и известие за доставяне на ответника чрез “Български пощи“ ЕАД преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК до същия е изпратено уведомление за извършената цесия и за това че “Агенция за събиране на вземания” ЕАД встъпва в правата на кредитор срещу него. Уведомлението е изпратено до посочен от ответника при сключването на договора за паричен заем от 09.03.2017 г. постоянен и настоящ адрес в гр.София. Уведомлението е върнато като непотърсена пощенска пратка. Поради това съдът счита, че процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпълнена, тъй като ищецът като пълномощник на предишния кредитор е предприел необходимите действия за да съобщи на длъжника прехвърлянето, но съобщението не е връчено поради бездействие на последния – непотърсена пощенска пратка на посочен от самия него адрес. Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответника.

С оглед изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание и размер в частта за претендираните 400 лв. – главница по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за паричен заем № ****/09.03.2017 г.; 40,85 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и 48,80 лв. – наказателна лихва за периода от 11.04.2017 г. до завеждане на заповедното 3 производство – 14.08.2018 г. и следва да се уважи изцяло.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу ИЛ. В. Г., ЕГН:********** за сумата о т 400 лв. – главница по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за паричен заем № ****/09.03.2017 г.; 40,85 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и 48,80 лв. – наказателна лихва за периода от 11.04.2017 г. до завеждане на заповедното производство – 14.08.2018 г., ведно с ъс законната лихва върху главницата от 14.08.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ИЛ. В. Г., ЕГН:********** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата в размер на 525 лв. – разноски по настоящото дело и 47,24 лв.- разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №****/2020 г. на РРС (получено по подсъдност като ч.гр.д.

№*****/18 г. на СРС),

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4