Решение № 433 от 31.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Пловдив, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330109271 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Л. Д., ЕГН ********** против Р. Н. С., ЕГН ********** и М. Н. С., ЕГН **********, с която са предявени субективно пасивно съединени искове с правна квалификация по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

Ищцата твърди с договор за дарение, обективиран в нотариален акт от 25.04.2006 г., да е прехвърлила на Н.Р. С. – б. на ответниците, дворно място с площ от 1035 кв.м, находящо се в ....., представляващо УПИ ...от кв. ... по плана на гр. С., ведно с построеното в имота масивно жилище с площ от 27 кв.м. и подобренията в него.

Имали уговорка занапред той да се грижи за нея. Дарила му и друг имот в гр. София, за който си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване. Надареният я посещавал веднъж или два пъти в месеца, помагал й със стопанисването на имота.

През м. октомври 2022 г. починал и оставил наследници по закон – двамата ответници, негови деца.

Твърди, че страда от множество заболявания, които с времето се обострили, възникнали нови; била с решение на ТЕЛК – 80 % намалена работоспособност. Не разполагала със собствено жилище и други имоти, нямала достатъчно доходи, от които да се издържа. Били й необходими средства в размер на 600 лева месечно за лекарства, спазване на хранителен режим, отопление и други ежедневни разходи. Имала нужда от грижи и помощ, но нямала възможност да наеме жена, която да й помага, т.к. били необходими средства.

Ответниците като единствени наследници на надарения придобили безвъзмездно собствеността върху дарените от нея имоти, при което за тях се породило моралното задължение за благодарност. С оглед изпадането си в трайна нужда, поискала от тях както устно, така и чрез нотариална покана, получена от ответницата на 18.04.2024 г., 1 издръжка и грижи, но отговор не последвал.

Предвид изложеното се моли за отмяна на дарението от 25.04.2006 г. спрямо ответниците и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор от ответниците, с който оспорват исковете.

Посочват, че договорът за дарение не създава за надарения задължения за издръжка и помощ, като със смъртта на надарения, наследниците встъпват само в правните му задължения. В случая, нямало данни ищцата да е поискала от баща им издръжка поради изпадането си в нужда, поради което полаганите от него грижи до момента на смъртта му не били дължими. Отделно, въпреки че ищцата нямала запазено право на ползване върху имота в гр. С., го ползвала в продължение на повече от 18 години, без да плаща наем, което само по себе си представлявало помощ.

Липсвали доказателства, които да подкрепят твърденията за множество заболявания и нуждата от средства.

Считат, че недаването на издръжка не е проява на непризнателност от тяхна страна, док. към момента на открИ.нето на наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя. Молят за отхвърляне на исковете.

Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на исковете, в тежест на ищцата е да докаже наличието на договор за дарение на процесния недвижим имот, че ответниците са наследници на надарения, изпадането си в трайна нужда от издръжка, размера й и отправянето на покана за предоставянето на такава.

Ответниците следва да проведат насрещно доказване, както и да установят обстоятелства, които изключват, унищожават, намаляват или погасяват процесната претенция, както и твърденията и възраженията си в отговора.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ищцата и Н.Р. С. починал, е сключен твърденият договор за дарение от 25.04.2006 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 14232/14.11.2024 г. – л. 63-64/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетото удостоверение за наследници на Н. Р. С. /л. 72/ се установява, че същият е починал на ......, като е оставил за свои наследници по закон ответниците – с. и д. на починалия.

Ищцата твърди да е отправила искания за предоставяне на издръжка до ответниците като наследници на дарения, които останали неудовлетворени. По делото е представена обратна разписка /л. 34, неоспорена/ по пратка, адресирана до ответниците, с посочен подпис за получател на ответницата М. С., с дата на получаване – 18.04.2024 г., като до подаване на ИМ в съда – 29.05.2024 г., преклузивният срок по чл. 227, ал. 3, изр. първо ЗЗД не е изтекъл. Последният, когато е 2 налице покана преди предявяване на иска, започва да тече от получаването й или узнаването й, поради което възраженията в ОИМ са неоснователни. В този смисъл – Решение № 186 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 381 от 7.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2679/2020 г., III г. о., ГК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.

Безспорно се приема както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава – т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното действие е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя – да прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда правото, материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на дарението.

Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата правна връзка. Едно от основанията за отмяна на дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В тази хипотеза, отмяната на дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Договорът за дарение е едностранен, правни задължения възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, свързва определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. За да бъде уважен искът за разваляне на дарението, е необходимо дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да няма средства за своето съществуване и да е поискал от надарения необходимата му издръжка. Тъй като даването на издръжка е морално задължение, което се превръща в правно от момента на поискването му, отказът от доставянето на такава е основанието да се иска отмяна на договора. Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и относно наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответника, лежи върху ищеца.

В исковата молба са изложени твърдения за влошаване здравословното и финансовото състояние на ищцата, датиращо от години – още преди смъртта на дарения, както и за наличие на оказвана помощ от страна на последния, който посещавал ищцата веднъж или два пъти в месеца, като основано стопанисвал имота.

3

Така изложените твърдения се установяват от събраните доказателства. От показанията на разпитаните свидетели Д. /без родство/ и С. /без родство/ се установява, че ищцата и дареният са били в добри отношения, като последният приживе я посещавал веднъж в месеца/на три месеца, като оставал за ден и на следващия си тръгвал; носел храна, която свършвала още докато е там. Периодично се налагало да се вика бърза помощ за ищцата – на всяка от свидетелките се било случвало поне 3-4 пъти през годините. Имала и пролежавания в болници, в т.ч. за извършване на операции /на гърдата, корема/стомаха, поставяне на байпас на сърцето/.

Трудно се справяла с ежедневните дейности. Средствата не й стигали, т.к. пенсията й не била висока. В обсъдените части съдът кредитира показанията на свидетелите, док. същите са непосредствени, не си противоречат, като се подкрепят и от останалите доказателства.

По делото е приета СМЕ, която съдът кредитира като ясно, компетентно и безпристрастно изготвена. След подробен анализ на медицинската документация, експертът е посочил, че издаденото на ищцата решение на ТЕЛК от 05.06.2002 г. /л.

12/, с което е била определена 80 % намалена работоспособност за срок от три години, е било по повод карцином на млечната жлеза с оперативно отстраняване на тумора и съответните химио- и лъчетарапия. Основните здравословни проблеми в различните периоди от време по представените епикризи, консултации и изследвания /л. 74-89/ били от кардиологично естество – ритъмно-проводни нарушения, артериална хипертония, сърдечна застойна недостатъчност, исхемична болест на сърцето; с поставен електрокардиостимулатор; оперирана по повод рак на дебелото черво; с доказана киста на бъбрек, чернодробна стеатоза, холелитиаза. По сведенията от справката на РЗОК – Пловдив за периода 01.01.2024 г. – 31.05.2025 г. /л. 126-135/ експертът е посочил, че ищцата е закупила с реинбурсация от НЗОК следните медикаменти – фурантрил, беталок зок, доксазозин, арета, олмезид, амидопирин, но не всеки месец, а единствено през м. февруари, март, юни, октомври 2024 г. и май 2025 г., като за целия период е била хоспитализирана четири пъти, при наличие на редица клинични прегледи и изследвания. Съобразно горното и предвид възрастта й, експертът – медик е дал заключение, че същата не е в състояние да се грижи в пълен обем за себе си, дори за обичайните житейски дейности /придвижване, самообслужване в пълен обем, доставяне в дома на храна и лекарства, осъществяване на необходимата, периодична и честа медицинска грижа, транспорт/ - с необходимост от чужда помощ. Посочил е, че основните заболявания са с давност повече от 20 години, от кардиологично естество, с хроничен характер, като се задълбочават.

Наслагват се увреждания на опорно-двигателния апарат от дегенаративно естество.

Застойната сърдечна недостатъчност намалява значително функционалните възможности на дишането и сърдечно-съдовата дейност, като е дал заключение, че приемът на изписаните медикаменти е абсолютно задължителен за непълно, но умерено компенсиране състоянието на ищцата. Констатирал е, че прегледите, изследванията и хоспитализациите са поети от НЗОК, док. ищцата като пенсионер е здравноосигурена. Личното финансиране е само за потребителска такса и за неинбурсирана част от закупените медикаменти, като е посочил, че ищцата не купува ежемесечно предписаната й терапия по неизвестни причини. Последната не съдържала скъпоструващи и редки медикаменти.