Решение № 16 от 24.04.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Белоградчик, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря ДИАНА Б. ВАНКОВА-ВИТАНОВА като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20261310200024 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Ц. от гр. М. – М. ., И., ул. В. Р.“ № 55, роден на ********** г. в Р. И., депозирана чрез упълномощен представител – адвокат, срещу НП № 26-0242-000003/15.01.2026 г. на Началник Група към ОД – МВР - Видин, РУ – Белоградчик, с което е санкциониран за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание : глоба в размер на 255,65 евро /500,00 лв./ и е постановено лишаването му от правоуправление за срок от 6 месеца.

В жалбата, изготвена и депозирана чрез процесуалния представител – адвокат, се излагат оплаквания за необоснованост и не законосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени НП, отрича се извършването на нарушението - вината, поради незнание за прекратената регистрация. По делото жалбоподателят се явява и лично, и се представлява от упълномощения от него представител, който поддържа жалбата, твърди че автомобила не е собственост на жалбоподателя, който не е и знаел за прекратената регистрация, твърди и че никой не е известявал когото и да е за това действие - прекратяването . Отново се моли за отмяна на издаденото НП и присъждане на направени от жалбоподателя разноски – адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща 1 представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката по акта обаче, моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 15.01.2026 г., около 15.00 ч., жалбоподателят Р. Ц., управлявал л. а. м.

”ОПЕЛ АСТРА“ с регистрационен номер ВН 3724 АМ, в с. Т., обл. В., по ул.

“В.“ , с посока на движение към гр. В.. В автомобила с него пътувала и съпругата му – българска гражданка – свид. М. П., и още една жена от с. Т..

При провеждана към този момент полицейска операция от служители на РУ Белоградчик, Ц. бил спрян за проверка от служители на полицията – свид. Р.

Я. и Ал. Л., на посочената улица срещу дом № 14. Те му поискали и получили документи за МПС. След справка в системата на „ПП“ чрез мобилно устройство – таблет, двамата полицейски служители констатирали, че регистрацията на спряното МПС е прекратена, като то било собственост на друго ФЛ – А. К. М. с ЕГН **********. Прекратяването на регистрацията било извършено на 30.12.2025 г. на осн. чл.143 ал.10 от ЗДвП - „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането“ , т. е. поради липса на сключена задължителна застраховка „ГО“. Поради така установеното нарушение – че управляваното от Р. Ц. МПС не било регистрирано по надлежния ред, св. Я. съставил акт на провереното лице – АУАН бланков № GA 4028802/15.01.2026 г. , за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а като свидетел-очевидец на установяване нарушението по акта бил вписан колегата му Л.. Самият нарушител подписал съставения му цитиран по-горе акт и приел копие от него, като обяснил на проверяващите още тогава, че не е знаел, че МПС е с прекратена регистрация. Св. Я. издал и Заповед за налагане на ПАМ – с която разпоредил отнемането на СУМПС на жалбоподателя. Придружаващата водача негова съпруга – свид. М. П. извършвала устен превод от български на италиански език и обратно. Тя пък пояснила на служителите на МВР, че спрения автомобил е собственост на бившия й съпруг – А. М., от когото са взели да ползват МПС, с цел посещение на друг град, и тя, както и Ц. не се знаели за прекратената регистрация също.

Незабавно след проверката, собственикът на МПС – уведомен по телефон за случващото се от свид. М. П., сключил договор за, и заплатил сумата по задължителната застраховка „ГО“ за своя автомобил, дори документите били донесени на мястото на проверката, поради което регистрационните табели на автомобила не били демонтирани.

Въз основа на съставения АУАН от свид. Я., Г. Ж. -Началник Група при ОД - МВР – Видин, РУ - Белоградчик решил да санкционира Р. Ц. за административно нарушение – на чл.140 ал.1 от ЗДвП, и издал НП 26-0242000003/15.01.2026 г. , още в същия ден, с което му наложил “глоба” и “лишаване от правото да се управлява МПС” на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП.

2

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат отмяната на наказателното постановление.

Съдът не приема за доказано, че жалб. Р. Ц. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба на закона вменява на участниците в движението по пътищата – по тях именно да управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От показанията на разпитаните свидетели по делото Я. и Л., безспорно се установява, че жалбоподателят е имал поставени принципно валидни за Р България регистрационни табели – те са и отразени в АУАН и НП, но фактически регистрацията на управляваното МПС е била прекратена “служебно” – поради получено в полицията уведомление от Гаранционния фонд за липсата на договор за задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите, което те / свидетелите / установили след справка в информационната система за КАТ. Системата на Сектор “ПП” - КАТ показвала, че Сектор “ПП” – КАТ - Видин, е бил известен от ГФ за не сключения договор за застраховка относно л. а. м. ” ОПЕЛ АСТРА“ с регистрационен номер ВН 3727 АМ, и на 30.12.2025 г. регистрацията на това МПС – е прекратена от органа на МВР. И така според свидетелите по делото, МПС не е било регистрирано по надлежния ред в България към момента на извършената от тях проверка на пътя – 15.01.2026 г., затова и приели наличието на нарушение.

Съдът констатира, че действително с промени, публикувани в ДВ бр.

64/05.08.2025 г., ЗДвП е изменен, като в разпоредбата на чл.143 ал.10 от него е отпаднала втората част на първото му изречение, гласяло в цялост „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ Тази промяна в законовата разпоредба е влязла в законна сила на 07.09.2025 г.

Обстоятелството, че за процесния по делото автомобил не е имало действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" не се и оспорва на практика от страна на самия жалбоподател, а същият – жалбоподателят, още към момента на проверката е възразил относно липсата на знание за това обстоятелство. Неговата позиция се подкрепя и от думите на свид. П., макар и негова съпруга / с интерес да твърди същото /, но доказателства, че третото лице собственик на автомобила е било предупредило евентуално П. и Ц. за липсата на застраховка – няма, както и че самото това лице е знаело същото 3 обстоятелство.

От материалите по делото не се установява собственикът на автомобила – установен иначе и посочен с три имена и ЕГН, да е бил уведомен по някакъв начин за обстоятелството, че регистрацията на посоченото МПС е прекратена служебно, и от кога - точно обратното дори. От разпита в съдебно заседание на свидетелите по делото се изяснява, че самият Ц. / както и съпругата му – пътник в МПС / още тогава – на 15.01.26 г., пред актосъставителя, при извършената проверка е заявил, че не е знаел управлявания от него автомобил да е с прекратена регистрация.

От прочита на законовата разпоредба – чл.143 ал.10 от ЗДвП / ред. след 07.09.25 г./, следва извод за поредността на подлежащите на извършване действия при не сключен / изтекъл, прекратен / договор за задължителна застраховка “ГО”, и за институциите, които трябва да извършат тези действия.

За съда този запис безспорно указва, че при констатираните обстоятелства относно застраховката, ГФ следва да уведоми съответният контролен орган – Секторът “ПП” при ОД - МВР, към който е извършена регистрацията на МПС.

Действително в закона – ЗДвП е премахнато указанието, този контролен орган да извършва нещо в повече. Но такова негово задължение на практика остава валидно, тъй като е предвидено в друг, също нормативен акт, издаден въз основа на самия закон.

Съгласно чл. 18 б ал. 1 т. 8 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.

105 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2012 г.; изм., бр. 20 от 2018 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, служебно прекратяване на регистрацията се извършва по чл. 143 ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, а съгласно чл. 18 б ал. 2 при прекратяване регистрацията по ал. 1 т. 1, 2, 3, 4 или 8 / както е в случая / се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл. 18 б ал. 1, т. 8 от Наредбата, при която хипотеза Наредбата и към 15.12.2025 г., предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията. Разпоредбата на чл.18 б ал. 2 е императивна, като в случая не съществува противоречие със ЗДвП. Задължението на компетентните органи на МВР обаче не е изпълнено. / в същият смисъл е и съдебната практика по подобни казуси: Решение 1325/10.12.2025 г. по адм.д. № 352/2025 г. по описа на Административен съд – Видин, V състав и др./ Доказателства за такова уведомяване, какво вече посочи съдът – няма / не се и твърди от въззиваемата страна по делото – той и АНО, да има /.

Ето защо, въпреки, че по делото е доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано към 15.01.2026 г., то не е доказано наличието на вина у жалбоподателя за извършеното. Няма как да се 4 приеме, че от субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, нито на същия да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на административно нарушение по посочения текст. След като към момента на извършената проверка този автомобил е бил с регистрационни табели не може да се приеме, че водачът е могъл да знае, или да предполага за настъпилата служебна де-регистрация. В този смисъл не може да се изведе еднозначен извод, че същият е извършил деянието виновно по смисъла на чл. 7 ал. 1 от ЗАНН. Следователно предвид приетото тълкуване на закона от съда, така както го изложи, и събраните доказателства в настоящето производство, не би могло да се приеме, че вмененото на

Р. Ц. деяние представлява административно нарушение. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

Допълнително, съдът отбелязва, че е налице и още едно много съществено процесуално нарушение на правилата по ангажиране админ. нак. отговорност на жалбоподателя, което е и самостоятелно основание, достатъчно само по себе си, да бъде отменено издаденото НП. Съдът констатира, че съставеният АУАН и НП са оформени, регистрирани и връчени и подписани в един и същи ден – на, и от жалбоподателя – на осн. чл. 44 ал. 4 от ЗАНН и чл. 52 ал.1 изреч. 2 от ЗАНН, очевидно приемайки и актосъставителят и АНО, че нарушителят, като чужд гражданин няма постоянен адрес в Р. България. Съдът намира, че това обстоятелство не е изяснено безспорно / предвид брака на жалбоподателя със свид. М. П. – живуща в с. Д., обл. В./ , но дори и да е така, то в такъв случай, към АУАН е следвало да има приложени писмени обяснения или възражения на жалбоподателя, съгл. указаното в чл.44 ал.4 от ЗАНН. Или, дори и да не е имал възражения жалбоподателят, то е следвало да му се снемат, в писмен вид обяснения / и извършен превод разбира се /.