Решение № 163 от 22.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. С.З., 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Диана Д. И.а като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20215500901228 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба ,предявена от С. ЗЛ. АС. , с ЕГН: **********, представляван от своята майка и законен представител ЗЛ.

АС. АНДР., с ЕГН: **********, двамата с адрес: обл. С.З., общ. Г., с.П., ул.

*** чрез адв. Р.М., Адвокатска колегия С., против: ЗАД „О.“ АД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление: обл. С., общ. ***, с правно основание: чл.432. ал.1 КЗ вр. чл.429. ал.1« т.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска: 70 000 лева - главница.

В исковата молба се посочва, че на 17.10.2020 г., около 12:00 часа, на главен път 11-55, км. 72+800, в района на с. К., общ. Н.З., водачът СТ. К. К. на лек автомобил марка и модел „Нисан Терано 2“, с per. № ВТ 6310 КК, поради движение с несъобразен скорост със състоянието на пътя /мокра пътна настилка/ и релефа на местността в посока от гр. Н.З. към гр. Г., навлиза в лентата за насрещно движение и реализира челен удар с правомерно движещия се там лек автомобил марка и модел „Деу Ланос“, с per. № СТ 5712 АВ, управляван от В.Я.в В., с което реализира ПТП. При инцидента тежко е пострадал пътникът в лекия автомобил „Дау Ланос“, с per. № СТ 5712 АВ - С.

ЗЛ. АС..

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 106/17.10.2020г. Образувано е и досъдебно производство № 48-СЛ-14, по описа на Военно-окръжна прокуратура - С..

Сочи се, че след злополуката С.А. е транспортиран до МБАЛ „Д-р И.“ АД гр. С., с работна диагноза: вътрешен кръвоизлив, натъртвания, охлузни рани.

Приет е в Отделението по неврохирургия в увредено общо състояние със загуба на съзнание за неопределено дълго време, силни болки, охлузвания и отоци в областта на главата, отпуснатост и сънливост. Назначени са му различни изследвания и прегледи, от които са установени: охлузвания и 1 отоци по главата, заема пасивно положение в леглото, фрактура на окципитална и париетална кост в ляво; десностранен максиларен синуит и други. Поставена му е диагноза: Счупване на свода на черепа; Контузио ет комоцио церебри; Фрактура базеос крании; Загуба на съзнание за неопределно дълго време. На пострадалия е предписана терапия за стабилизиране на общото състояние, като на 22.10.2020 г. ищецът е изписан от болничното заведение с дадени указания за хранително-диетичен режим.

Посочва се, че пътният инцидент е причинил на С.А. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Силно е ограничил социалните си контакти и отказва да общува и да споделя игри с други деца поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от фрактурите на главата. Все още се оплаква от виене на свят и главоболие. Изцяло е променен начинът му на живот. Невъзможността да излиза и да се среща с други деца го прави затворен и тревожен. Оплаква се от дискомфорт и болезненост в областта на лицето и тила. При по-голяма физическа активност страда от болки в главата, замайване и нестабилност в походката. Оплаква се, че светлината го дразни и предпочита да стои на тъмно. Страда от затруднения да се концентрира и при продъжителна придвижване се оплаква от лесна уморяемост, отпадналост и бодежи в очите.

Твърди се, че изживеният стрес от произшествието рефлектира върху общото му емоционално състояние. Отрицателно е повлиял инцидентът върху крехката му детска психика. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сам. Променен е след преживяното ПТП, като при вида на МПС започва силно да плаче. Отказва да се качи в автомобил. Станал е плах и често се разстройва, когато види по телевизията лек автомобил. Станал е тревожен и по-чувствителен от преди.

Не е толкова експресивен и активен, както преди злополуката. Станал е мълчалив и свит. Травмирана е психиката му от изживения ужас при катастрофата, последвалите болки от травмите и лечението.

Твърди се също, че към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването му все още не е приключило. В исковата молба се посочва, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Нисан Терано 2“, с per. № ВТ 6310 КК, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „О.” АД, с полица № BG/23/120001362014, валидна до 22.05.2021г.

Сочи се, че съгласно чл.380 от Кодекса за застраховането - лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички 2 претърпени вреди.

Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

В исковата молба се посочва, че във връзка с това на 03.12.2020 г. ищецът отправил извънсъдебна молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „О.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх.№ ЦУ99-8586/03.12.2020г. Към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на основание чл.432, ал.1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

Сочи се, че с оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на 03.12.2020 г. с извънсъдебната молба претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендиралата сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Предвид горното, моли съда да осъди ответника ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, да заплати на ЗЛ. АС. АНДР., с ЕГН: ********** като майка и законен представител на С. ЗЛ. АС., с ЕГН: **********, както следва:

- обезщетение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ - главница, която счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от С.А. болки и страдания, в резултат на причинените му телесни увреждания, при ПТП от 17.10.2020г.;

- законната лихва за забава върху претендираната главница по т.1 от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебната молба-претенция на 03.12.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди;

- направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Моли на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника, ако той не изпрати представител в първото по делото заседание, не е взел становище по исковата молба и не е поискал разглеждането на делото в негово отсъствие.

В случай, че на първото по делото заседание, не се яви представител на ищеца, моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Ответникът ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, оспорва изцяло предявеният иск за неимуществени вреди - по основанието му и с оглед предявения му размер, счита същия за недължим и прекомерно завишен. Оспорва всички твърдения 3 на ищцовата страна, направени с исковата молба. Исковете са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 477, ал. 1 КЗ и във връзка с чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина.

Твърди, че в конкретния случай не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата и предявените срещу ЗАД „О." АД искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

На първо място оспорва изключителната вина на водача С.К. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.

300 от ГПК. На следващо място оспорва механизма на настъпилото ПТП, тъй като по делото не са представени доказателства за механизма на възникване на процесния инцидент. Счита, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба.

Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „О." АД МПС. Счита, че в конкретния случай вина за получените увреждания има и пострадалият, защото не е бил с поставен предпазен колан.

Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от една страна от пострадалия С. ЗЛ. АС., който не е бил с поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл за настъпване на вредните за него последици.

Пострадалият се е возил в процесния автомобил, без правилно поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му свободно се е движило в купето на автомобил в момента на ПТП, и по този начин се е удряло в повърхности в купето на автомобила и е допринесъл за получените от него наранявания. На следващо място, към момента на настъпването на процесното събитие пострадалият е бил на четиригодишна възраст и е следвало да пътува върху специална обезопасителна седалка, която да задържи тялото му на място при настъпване на ПТП. Поддържа, че стига по отношение на малолетния да бе положена нужната родителска грижа, то не биха настъпили твърдените вреди. Приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2-ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно 4 чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Счита размера на иска, предявен по чл.432, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 1. т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) във връзка с чл. 86, от ЗЗД, за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 70 000 лева. Счита, че ищеца не доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 70 000 (седемдесет хиляди) лева. Счита размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., Ill г. о., ГК, докладчик председателят Т.М.).