Решение № 701 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100502818 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20076743 от 27.01.2023 г., постановено по гражданско дело № 52792 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, била оставена без уважение подадената от ищците К. Д. Н. и М. Д. Н., малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител М. Ю. С., молба от 18.04.2022 г., с искане да се поправи в Решение № 20026492/31.03.2022 г. очевидна фактическа грешка, като вместо „Отхвърля предявения от М. Ю. С., в качеството и на майка и законен представител на малолетните К. Д. Н. и М. Д. Н.“, се чете „Отхвърля предявения от малолетните К. Д.

Н. и М. Д. Н., действащи чрез своята майка и законен представител М. Ю. С.“.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците в първоинстанционното и въззивници в настоящото производство малолетните К. Д. Н. и М. Д. Н., действащи чрез своята майка и законен представител М. Ю. С., тримата действащи чрез адвокат М., които го обжалват изцяло като неправилно и незаконосъобразно излагайки подробни доводи в тази насока. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови такъв, с който да уважи молбата им и допусне исканата от тях поправка на очевидна фактическа грешка 1 в първоинстанционното решение.

В хода на съдебното дирене, въззивниците, чрез пълномощника си по делото, поддържат въззивната си жалба и пледират за нейното уважаване. Последният прави искане в настоящото производство да бъде разгледана и подадената от ищците на 01.06.2022 г. частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 248 от ГПК, с която направили искане за изменение на първоинстанционното решение в частта относно разноските. Сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по частната жалба на ищците в тази й част, тъй като производството било върнато на първоинстанционният съд за произнасяне с надлежен съдебен акт по чл. 247 от ГПК.

Заявява, че поддържа така подадената частна жалба и пледира за нейното уважаване.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство - Д. С. Н., действащ чрез пълномощника си по делото – адвокат И. М., е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Счита, че не е налице твърдяната от ищците очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение, тъй като двата израза са равнозначни и касаят представителство на малолетно лице по смисъла на чл. 28, ал. 4 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение.

В хода на съдебното дирене, лично и пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора си становище и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. По отношение на искането за разглеждане в настоящото производство на частната жалба на ищците срещу определението по чл. 248 от ГПК, счита, че същата не е предмет от въззивната проверка по делото, очертана с въззивната жалба на ищците, поради което не следва да бъде разглеждана в настоящото производство. Моли съда да постанови решение по въззивната жалба, като същата се остави без уважение, а обжалвания съдебен акт се потвърди.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, съдът констатира, че посочената от въззивниците частна жалба не следва да се разглежда в настоящото производство. Без да навлиза в съществото на спора, очертан с тази жалба, според определение № 13187/21.12.2022 г., постановено по частно гражданско дело № 7025 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, І ГО, същата следва да се администрира след постановяване на Решение по искането по чл. 247 от ГПК, като счел, че помежду им е налице пряка връзка. В случая, ако се приеме, че е налице такава връзка, то администрирането на посочената частна жалба следва да се извърши след 2 стабилизиране на съдебния акт по чл. 247 от ГПК, т. е. след неговото влизане в сила.

Поради това, въззивният съд не счита за необходимо да обсъжда доводите на страните, касаещи посочената частна жалба, доколкото същата не е част от предмета на въззивна проверка по делото.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Производството по гражданско дело № 52792 по описа за 2020 г., СРС, 91 -ви състав, приключило с постановяване на Решение № 20026492 от 31.03.2022 г., което не било обжалвано от страните и като такова влязло в сила на 27.04.2022 г.

С него, съдът отхвърлил предявените искове като неоснователни и осъдил М. Ю.

С. в качеството й на майка и законен представител на малолетните ищци да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника Д. С. Н., сумата от 500 лева деловодни разноски.

С молба вх. № 25032880 от 18.04.202 г. ищците направили при условията на чл.

247, ал. 1 от ГПК искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решението, като вместо „Отхвърля предявения от М. Ю. С., в качеството и на майка и законен представител на малолетните К. Д. Н. и М. Д. Н.“, се чете „Отхвърля предявения от малолетните К. Д. Н. и М. Д. Н., действащи чрез своята майка и законен представител М. Ю. С.“. Със същата молба направили искане за изменение на решението в частта относно разноските, като същите се възложат на малолетните ищци, чрез тяхната майка.

По посочената молба, съдът се произнесъл

20035793/13.05.2022 г., като оставил същата без уважение. с определение

№

По частна жалба на ищците срещу горното определение било образувано по частно гражданско дело № 7025 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, І ГО, което приключило с постановяване на определение № 13187/21.12.2022 г., с което определение № 20035793/13.05.2022 г., по гражданско дело № 52792 по описа за 2020 г. на СРС, 91 състав, било обезсилено, като делото било върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне на Решение по чл. 247 от ГПК.

При произнасяне на обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд съобразил задължителните указания, дадени от въззивния съд в производството по частно гражданско дело № 7025/2022 г., както и предмета на делото, като приел, че двата израза са идентични, като не е налице съмнение в процесуалната легитимация на страните, респективно не е налице сочената очевидна фактическа грешка в постановеното по спора решение.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции 3 доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният изцяло споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл.272 ГПК.

Други доказателства за твърденията на страните не се представени в настоящото въззивно производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.

С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 246 от ГПК след като обяви решението си съдът не може да го отмени или измени. По свой почин или по искане страните, при условията на чл. 247 от ГПК съдът може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка, според правната теория и съдебна практика, е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения му текст, представляващи по естеството си противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. По този ред могат да бъдат отстранявани и технически грешки в решението, които не се отразяват върху правните и фактическите изводи на съда и за чието отстраняване не е предвиден друг ред.

В случая, не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК. Това така, доколкото в мотивите на решението ясно е изразена волята на съда относно активната и пасивната легитимация на страните, като изразите „родителят, в качеството му на родител и законен представител на малолетно лице“ и „малолетния, действащ чрез своя родител и законен представител“ са напълно равнозначни и означават представителство на малолетни по реда на чл. 28, ал. 4 от ГПК.

Извън това, доводите във въззивната напълно се опровергават от предявяването й от „адвокат К. М., пълномощник на ищците К. Д. Н. и М. Д. Н., действащи чрез тяхната майка…“. Изложената логика предполага същата да бъде предявена от малолетните ищци, действащи чрез своята майка и законен представител, респективно от родителя, като майка и законен представител на малолетните ищци, тримата действащи чрез пълномощника си.

4

Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намира, че въззивната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея решение на СРС - потвърдено, като правилно.

По разноските :

Съдът не е сезиран с претенция за присъждане на сторените по делото разноски като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение първо от ГПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20076743 от 27.01.2023 г., постановено по гражданско дело № 52792 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5